Много е жалка ситуацията

 Човек не може да бъде безразличен, защото става дума за правителството и за доста неадекватно поведение, така че как да бъдем безразлични. Много е жалака ситуацията, заяви политологът и социолог проф. Михаил Мирчев. Той коментира  политическата ситуация у нас след  активните гейтове, разграничения, ултиматуми, обещания, опорни точки и т.н.

Проф. Михаил Мирчев:   Зрелища, казвате, но тяхната работа не е да ни създават зрелища, а да ни управляват оптимално, още повече, че виждате, че както вътре в страната има прекалено много и тежки проблеми, така и отвън ни засипват непрекъснато. И общо взето става дума за неадекватност, специално за вицепремиера, който обвини медиите и то големите, националните медии и всичко това беше не някъде изказано просто словесно, а беше публикувано от пресцентъра на Министерския съвет, което се превръща в официална позиция не на човека вицепремиер, а на целия Министерски съвет. Сега как да го изчистят? 

Според проф. Мирчев разграничението от вицепремиера Симеонов, дадено на последната пресконференция на ГЕРБ, не е достатъчно. Той  подчерта, че  нормативният ред е с официално решение на целия Министерски съвет, с което да се отрекат от казаното от вицепремиера , или да потвърдят неговите претенции към основните национални медии и т. н.  Пъзелът, в който се заплетоха е много жесток. Те се разграничиха словесно. Значи, обяснявам ви правно-нормативния ред – след като е публикувано като становище от пресцентъра на Министерския съвет по този начин се превръща в официално становище не целия Министерски съвет и сега трябва да има реципрочен обратен акт. Не някой да го каже – Томислав Дончев да го каже някъде пак в телевизия, а трябва да има писмен текст. В сегашната институционализирана държава, когато имат текст срещу него също трябва да има текст, а не говорене, макар и отговорно говорене.

 Обявената защита  свободното слово от управляващите  на неделната пресконференция  проф. Мирчев коментира така: Партията няма никакво значение, защото чл. 1 от Конституцията вече отдавна сме го махнали – т. е. партията не може да бъде над правителството и над изпълнителната власт. Партията да си гледа партийните неща. Кога едно нещо, казано от един човек, се превръща в официална държавническа позиция, трябва да е ясно. 

Като" смехория" проф. Мирчев определи решението на ГЕРБ да не споменават името на президента Румен Радев :  това е все едно държавата да загине, парламентът ви да работи и основната опозиционна сила да напусне демонстрационно парламента и да каже „ние не участваме”. Кои са те, къде се намират, как няма да споменават президента като той е висша представителна фигура на нашата демократична държава? Те извън демокрацията ли излизат? В момента президентът много се активизира, тръгна по света, най-после да говори някакви по-конкретни неща. Това е свързано с външната политика на България, свързано е с нашата сигурност, свързано е с нашата ориентация Запад – Изток. Те как няма да вземат отношение, подкрепящо или контриращо президента? Как няма да му споменават името? Това е абсурд на абсурдите!

 За  едноседмичния ултиматум, който от БСП дадоха на ГЕРБ  за т.н." роднински начначения" :  БСП и те се подвеждат. Какво значи ултиматум? Пак малко детска история. Много добре звучи така, популистки много добре звучи, ама детска история. Ако има такива феодални гнезда, мафиотско феодални гнезда на много места – големи, малки градове, общини  - това за една седмица не може да бъде изчистено. Трябва цял механизъм да има. Самата опозиция и БСП трябва да тръгнат и не само да повдигат въпроса в Хасково, в Габрово и  в Силистра. Ами, ние имаме 260 общини – да тръгнат и да си свършат работата по всички тези общини, не по принцип, вдигайки лозунги, ами да  кажат  г-н Иванов, сестричката му Петканка, малкият Иванчо, който току-що е завършил с тройка гимназия и веднага става някакъв в общината и т. н. Тези неща не стават по подобен популистки лозунгаджийски начин, така че БСП се подвеждат, в случая по гербаджийския маниер. Аз не считам, че от това ще излезе нещо добро.

За стила и начина на поведение на БСП:  Аз ви казах,  че не го одобрявам. БСП реагира на острите проблеми, обаче повече гледа да се хареса популистки на някаква част от публиката, отколкото сериозно да захваща проблема и да предлага алтернатива. Аз очаквам от тях някакви по-реални дела.

За обещанието на ГЕРБ за 700 милиона лева повече  за бюджети заплати:   Рано  е да обсъждаме, защото бюджета трябва да се гледа като цяло. Ако някъде се дават в повече 700 млн .те трябва да бъдат взети от нещо друго. Очевидно в много сектори, примерно в сектора „сигурност” специално за полицаите твърди се, че заплатите са много ниски, обидно ниски и демотивиращо ниски, така че  някакво увеличение трябва да стане. Но увеличение може да стане не само със сумата, дадена на МВР за заплати, а чрез намаляване на част от личния състав, за да може другия да получава двойно по-високи заплати и да работи три пъти по-ефективно. Има различни начини. Така че това е пак подхвърляне на някаква партенка за някакви пари, за да замажат очите на  някой. Когато внесат балансирания бюджет в парламента дайте тогава да разсъждаваме на кой му е много, на кой му е малко и откъде за някого може да се вземе в повече.

За корупцията -тема на консултативния съвет при президента :  Всички говорим за корупция, много от нас са въвлечени в някакви актове на корупция и т. н. – много тежко извращение на цялото ни общество и то е плод на всичките тези 27 г. Лошото е, че сега корупцията стана в прекалено големи мащаби. Бизнес без корупция почти мисля, че не може да се прави в България при това трябва да плащаш на съответните държавни лицензиращи органи на администрацията много големи пари. Това е причината външни инвестиции вече да отказват да влизат в България. Престъпността, колкото рекетьорството в частност и още по в частност корупцията откъм държавата към фирмите, към гражданите и т. н. Така че това е едно от най-жестоките неща, които се случиха в България за 27 г. Сега как можем да се справим? Не може да се справим с магическа пръчка – някой сърдит праведен чичко, примерно министър-председател, се изправя и казва – от утре няма да ма корупция. Пак трябва да има цялостен обществен обратен механизъм, за да може бавно и мъчително обществото да започне да с  чисти само себе си. Е, питам ви,  кой иска да създаде такъв механизъм!? Ние ако се справим с корупцията България ще дръпне напред. Ако продължаваме да затъваме в това изродено явление и да си израждаме обществото като цяло. Каквито й инвестиции, каквито й външни приятели, каквито и вътрешни ресурси да имаме от всичко това минимален ефект ще имаме. Ето, това ми е притеснението – сериозните неща се превръщат в партийно боричкане и моят песимизъм от днешното обсъждане е този.

Цялото интервю с проф. Михаил Мирчев е в звуковия файл.