Веселка Тончева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН посвещава повече от десетилетие то своята научна кариера за изследване на българите в Албания. Тя изследва традициите, религията, обредността, музиката на нашите сънародници в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско.
В поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания“ (2009, 2011 и 2016 г.) в много публикации, сценарии за филми тя представя своите проучвания на терен и разказва истории.
С доц. Тончева разговаряме два дни след като Албания призна българското малцинство.
Според учения не може да има ревност между нейните усилия и постигнатото от дипломацията с участието и на евродепутатите ни. Трудът на всички е ценен и най- важното е, че резултатът е постигнат.
Оценявайки своята работа, доц. Тончева сподели, че събраното от нея творчество е богатство както за българската наука, така и ще повече за санародниците ни в Албания, чиито поколения ще имат тази история за себе си.
В интервюто ученият разказа какво са преживели сънародниците ни в различните исторически периоди откакто са албански граждани. Тя приромни връзките им с България, която те наричат "майка", прексването им по времето на Енвер Ходжа, когато е потиснато националното им и религиозно самосъзнание.
Затворени заради географски и политически причини в миналото, днес българите в Албания са по- мобилни, работят в големите градове, пътуват. хората от Голо Бърдо са потомствени строители, днес този поминък определя икономическата им активност и днес.
Някои селища вече са закрити, но в други хората се връщат и ги оживяват. Обредността е запазена, а тя съхранява паметта, акцентира доц Тончева.
В заключение тя оцени признаването на българското малцинство с като възстановяване на близостта- тези хора за България ще бъдат по близки и държавата ще е по- близка за тях.
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..
Студент по теология от Карлово е тазгодишният носител на поименната стипендия „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, която ежегодно се присъжда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четвъртокурсникът от Богословския факултет Младен Иванов получи наградата си навръх патронния празник на университета лично от ректора проф. Георги Вълчев...