Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нужни са още 50 млн. лева за доболничната помощ през 2018-та

д-р Галинка Павлова
Снимка: capital.bg

С д-р Галинка Павлова, заместник-председател на БЛС коментираме парите за здраве през 2018 година, болничните листове и загубите, които калкулират, както и позицията на съюза по новите правила без здравна карта. 

Д-р Павлова посочи, че е станало ясно единствено увеличението на средствата за болничната помощ след проведените разговори на НЗОК и БЛС. От съсловната организация на лекарите посочват, че е нужно да има повече средства за общопрактикуващите лекари, специалистите и за изследванията. 

Галинка Павлова: Може би пациентите трябва да знаят следното: парите на здравната каса за 2018 г. са повече, но реално не са тези 408 млн, защото това увеличение е предвидено спрямо бюджет 2017, а не спрямо реалното изпълнение, т. е. увеличението е по-малко – от порядъка на 280 – 300 млн.  Така или иначе увеличение има, но трябват не 300 млн, а 3 милиарда, за да имаме едно здравеопазване. Това са възможностите към момента на публичния бюджет, така че изниква въпросът как да бъдат разпределени тези пари, които са повече за 2018 г. И тук похвално е това, че ще има повече пари за болнична помощ. Лекарският съюз приветства и е удовлетворен, че са повече парите, тъй като повече от 9 г. няма увеличение на клиничните пътеки и това е една от причините много общински болници да са пред фалит.

Но до тук с добрите новини. Що се отнася за извънболничната помощ, която включва дейността на общопрактикуващите лекари и на специалистите, както и медико-диагностичните дейности, парите са крайно недостатъчни. И за да разберат слушателите, нека да кажа, че при общопрактикуващите лекари предвиденото увеличение на бюджета е, заблеежете, по 3 лв за практиката. Точно ще успеем с тези  200 хиляди лева, няма и милион, което е увличение за общопрактикуващите. Навсякъде по света, Световната банка в своите доклади посочва, че трябва да се даде тежест не само в дейността, а и финансова тежест на общопрактикуващите лекари и на специалистите в извънболничната помощ, а са предвидени смешни суми – около 3 млн за специалистите, 2 млн за изследвания, т. е. пациентът отново, за поредна година, когато отиде на лекар няма да може да си реши проблема, защото няма да има достатъчно ресурс, за да бъде поставена веднага екзактно диагнозата. Това е проблем и ако в следващата седмица нещата не се променят, Лекарският съюз ще свика национален съвет и ще вземем решение по  какъв начин да реагираме на това, което се предлага като разпределение.

Лекарският съюз още през юни месец даде своите разчети и предвиди за общопрактикуващите лекари увеличение от 23 млн. Колегите от сдружението на общопрактикуващите лекари също даде подобна сума – 25 млн, така че необходимите пари са около 50 – 55 млн, които да отговорят на изискванията на общопрактикуващите лекари.

Ние в момента от Лекарския съюз правим своите срещи и с парламентарно представените партии, защото те трябва да гласуват бюджета и ние трябва да ги убедим, че този бюджет за здравеопазването не е добре разпределен.

Забележете, в този бюджет е предвидено, може да не съм точна в цифрата, или 76, или 73 млн. лева за разплащане на касата към други каси – Англия, Германия и т. н. Лекарският съюз счита, че не би следвало тези стари задължения да се разплащат от бюджета на здравната каса. За съжаление оказа се, че сумите за лекарствата са почти толкова колкото са за медицинска дейност.

Биха могли просто да преразпределят средствата – малко за външни каси, малко от лекарства – има начини как да бъде преразпределен. И най-вече целта е по този начин да улесним достъпа на пациентите до здравеопазване. Много по-лесно е хората да отидат, да не отделят време да влизат в болница, да си решат веднага проблема, когато отидат при своя личен лекар или съответно специалиста в извънболнична.

За болничните – първо ще споделя лично мнение. Не знам случайно ли е или не, забележете, в последния месец първо се тръгна с това, че общопрактикуващите лекари искат да вземат потребителска такса и на децата. Но това беше предложение на целия Лекарски съюз, не само на общопрактикуващите. След което се изнесе пак така в публичното пространство, че личните лекари ще вземат такса за медицинска бележка от учениците. Но това съществуваше досега, то не е измислено днес. И на трето място говорим за болничните, които, забележете, общопрактикуващите лекари издавали и голяма част от тях са фалшиви. Защо в мен остава усещането, че има насоченост, една компрометираща атака, акция срещу общопрактикуващите лекари? Не искам да вярвам в това, не искам да вярвам в това. И веднага казвам, че общопрактикуващите лекари издават болнични, но ги издават и специалистите в извънболнична. Така че не е добре да атакуваме колегите общопрактикуващи лекари.  А що се отнася до това има или няма болнични, които не съответстват на здравословното състояние на този, който го ползва. Не е редно да си затваряме очите и да казваме, че няма такава практика. Да, има, и за съжаление, като че ли това понякога се стимулира и от самите работодатели. Истина е, че често пъти фирмите, които нямат достатъчно работа съветват своите служители или вместо да излязат в неплатена да вземат болнични. Разбира се, това няма как да се случи без лекарите отсреща. Не бива да си затваряме очите. Трябва по-задълбочен анализ каква е причината и защо се случва това порочно явление. Контрол трябва. Но коя е причината и защо хората си решават финансови проблеми по този начин. Хайде да погледнем – финансовото здраве на фирмите, тази вътрешна задлъжнялост, хайде да погледнем доходите, които получават в крайна сметка общопрактикуващите лекари – когато разплатят всичко за практиката един общопрактикуващ лекар работи за едно възнаграждение от порядъка на хиляда лева. Нещата са много по-дълбоки и не е добре да заклеймяваме в момента лекарите.

Аз бих казала и че, не е това бягство на държавата от изпълнение на своите социални функции, защото ние всички внасяме своите осигуровки и когато дойде време да ползваме болнични работодателят е този, който трябва да плати тези три дни и за това много от фирмите съветват своите служители да взимат по-дълги болнични, за да се плаща по-голямата част от държавата. Така че може би е редно само първият ден да бъде за сметка на работодателя и държавата да плаща останалите. Тук трябва вече да говорим за контрола, който трябва да бъде много по-ефективен, много по-мощен от страна на НОИ.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28
Кольо Парамов

Страната трябва да излезе от сегашния "режим на пауза"

Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите.  Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..

публикувано на 07.02.25 в 10:56