Биологичният ни часовник не харесва смяната на времето

Глезим ли се или пък наистина тялото ни страда от смяната на времето - независимо дали въртим стрелките напред или назад. Ден преди връщането към астрономическото време, разговаряме с психиатъра д-р Веселин Герев. 

Веселин Герев: Аз наблюдавам този феномен като специалист вече повече от 20 г. и трябва да ви кажа, че не никакъв каприз, а си е реалност. Искаме – не искаме при смяна на часовото време просто тялото ни страда. Прост факт е, че като дръпнем стрелките назад просто ще се събуждаме един час по-рано. След това много важен момент – ще ставаме един час по-късно от леглото, ще тръгваме един час по-късно, ще си пием кафето час по-късно и през първата цяла седмица ще си взимаме и лекарствата, тези от нас, които пият лекарства, един час по-късно. При някои състояния това е доста фатално за развитието на самата болест и за усещанията, които има всеки един от нас. Тук най-страдащи от напрежението, което се създава на психиката, особено по отношение на проблема със съня са хората със сърдечносъдови заболявания. По принцип при здравите хора това е едно кратко преболедуване, да го наречем, което се характеризира с периоди на нервно напрежение, на недоспиване, на отпадналост, на липса на концентрация, понякога и на главоболие. И най-показателно е, че здравите хора правят много грешки през този период. Седмица след смяна на часовото време, независимо дали е напред или съответно назад. Правени са проучвания, че при смяната на часовото време се увеличават с 40 и няколко процента, цитирам по памет, пътнотранспортните произшествия и трудовите злополуки. И това е, защото на човек в момента, в който става душата му още спи.

Радио Пловдив: Д-р Герев, само за психологически проблем ли става дума? Можем ли някак си да се сугестираме, така че да не забележим тази работа или не е възможно, защото има физиологически зависимости – тялото ни изпитва някакъв реален дискомфорт?

Веселин Герев: Много е глупаво да говорим само някакви сугестирани прищявки при положение, че Нобеловият комитет тази година връчи Нобелова награда за медицина и физиология на трима американци, които са открили именно молекулярния механизъм на биологичния часовник при човека, а не само при човека, почти при всички живи организми. Тъй че, тялото ни страда, тъй като основния хормон, върху който въздействат светлината – тъмнината и часа, в който ставаме или вършим всичките си дейности, това е хормонът мелатонин. 

Радио Пловдив: А как да се справи?

Веселин Герев: Много голям проблем е за хората, които трябва да вземат редовно лекарства. По принцип аз винаги ги съветвам, когато връщаме часовника назад те цяла седмица да връщат всеки ден с по десет минути приема си на лекарства, за да могат съответно в дена, в който сменим времето някак си да се автосинхронизират.  А при всички здрави хора, които не приемат лекарства, които са в активна  възраст просто това е един период на преболедуване, няма как да се справим, просто трябва наново да се настроим и понеже вредата върху душата и тялото е голяма, а пък икономическият ефект от тези манипулации на практика няма.

Радио Пловидв: Това щях да ви кажа, в началото но миналия век, когато е взето решение това да се прави и доколкото имам спомени и това е тогава то е по икономически причини .

Веселин Герев: Не, не, няма нищо общо с това. Иначе часовото време е въведено от Германия по време на Първата световна война като идеята е била да се използва по-малко електричество за осветление и битови нужди, а идеята  електричество да се използва за енергоемки производства като стоманолеене, стоманообработка, тъй като е било война. Дори по време на Втората световна война, парадокс, часовото време е било сменяно там, тъй като всичко е било на военни основи. Тези производства са били много енергоемки и за тях е било необходимо много голямо количество въглища, тъй като тогава ток се е произвеждал от въглища. Сега има един много интересен момент, че, първо, производствата в момента са високотехнологични, повечето от тях са изнесени извън Европа. Друг момент е, че Хитлер е искал да произвежда от въглищата гориво за самолети, за танкове, за бойни машини и те са му били просто необходими. Но оттогава досега това не е променяно, оставаме си все така на военен режим на функциониране.

Радио Пловдив: Както и вие споменахте, че няма огромен икономически ефект, който да се следва и може би тенденцията е да се откажем от това шарене във времето?

Веселин Герев: По принцип от този тормоз са се отказали заради проблеми за здравето на хората страните от БРИКС. В момента Бразилия, Индия, Китай, Южна Африка и Русия не сменят часовото време. Миналата година към тях се присъединиха Нова Зеландия и Египет. Останахме щатите, една част от Южна Америка и цяла Европа почти.

Радио Пловдив: Е, не е малко ?!

Веселин Герев: Въпросът е такъв, че струва ли си тази гимнастика при положение, че цялата следваща седмица ще имаме всички тормоз.