На каква цена и как ще бъде решен управленският ребус след първата оставка на министър в третия кабинет на премиера Бойко Борисов и как отзвучава тя в контекста на червените амбиции за алтернатива на властта и на прага на предстоящото българско европейско председателство? – отговорите търсим от политолога Георги Киряков.
Георги Киряков: Поведението нито на ГЕРБ, нито не БСП не е никак „будителско“. По-скоро едни известни лица се опитват да се уязвят по всякакъв начин и да предизвикат скандална ситуация. Изводът обаче е ясен – за БСП Корнелия Нинова успя да утвърди поне на този етап лидерската си позиция в партията и да се справи с това, което тя нарича „паралелната държава“, всичко онова, което се случва отвъд БСП. Вътре в партията си обаче тя имаше една паралелна партия, която и създаваше много проблеми, но тя се справи с нея. Успя и да артикулира сериозни проблеми в публичното пространство, свързани с управлението на страната. Това трябва да се отбележи като сериозен неин успех – лидерски, а и на партията й. Успя да повдигне и сериозни въпроси за дебат свързани с българското председателство. Това е още един плюс в сложния политически пъзел, който разиграват двете партии.
От друга страна, ГЕРБ естествено имат нужда от някаква опозиция. Засега тя изцяло се привижда от тях в лицето на БСП, но отговорът им не е толкова убедителен, колкото би трябвало да бъде. Защото те признават, че има нужда ог съществен дебат по някои важни теми, а не го провокират и влизат в махленски теми - Деница Златева срещу Севдалина Арнаудова. Така виждаме ясно, че самият министър-председател не иска да влиза в схватка, която не му е угодна и ще засенчи някакси неговите съществени външнополитически инициативи. За него те са по-важните.
Що се отнася до оставките, стандартът е много занижен. Оставка се подава едва тогава, когато те хванат в крачка или тогава, когато по някакъв начин е застрашен имиджът на Борисов като премиер или на партия ГЕРБ. Толкова, по отношение на стандартите. А оставки в политиката винаги ще има, защото това е неизбежно, ще има и жълтении, но е важно и на този фон да има съществен обществен, политически и междупартиен дебат.
Изненадата в оставката на здравния министър е, че тя идва много късно, отдавна имаше догадки и подхвърляния свързани с някакви проблеми около този човек. Той вероятно много отдавна е знаел, че е уязвим, но това е негов личен проблем. Този личен проблем обаче даде основания й на противниците на ГЕРБ, и на премиера Бойко Борисов да атакуват партията в такава ситуация. Козовете са и в ръцете на опозицията, и на заинтересованите кръгове свързани със здравеопазването в България. Не е случайно, че едни от оправданията, които заваляха в медиите, бяха, че някакви мафии се опитват да преборят държавата. Да, това е така, но защо изобщо партия ГЕРБ си е позволила да го назначи този човек, щом е толкова уязвим?
Аз съзирам проблем в това, че от дълги години се налага един и същи кадрови модел на назначаване на хора на висши държавни длъжности, които впоследствие служеха както за „бушони“, така и за да изпълняват някакви конкретни ангажименти към отделни лобита, независимо в коя точно сфера. Тенденцията е такава и тя не е отсега. Това обаче, че една група хора си позволява да атакува по такъв директен начин управляващите, означава, че има някаква слабост в управлението, която още не можем да уловим откъде идва. И от друга страна – откъде пък идват силата и куражът на други да се противопоставят по такъв начин? Очевидно става въпрос за сериозни интереси и вероятност да бъдат сериозно засегнати финансови ресурси.
Реформаторската общност е серизно разделена. Тя трябва да избира между две алтернативи за пореден път – между реформиращия се Реформаторски блок и новосформирана все още хлабава коалиция по все още неясни принципи между „Да. България“ и ДСБ, за които моето политологично мнение е, че са на принципа на оцеляването, т.е. дайте да се върнем с една по-стабилна и нова партия, която има някакъв електорален потенциал, за да можем и ние да се промъкнем в управлението между капките и да влезем в Парламента за пореден път.
По никакъв начин обаче вътрешнополитическите теми не би трябвало да бъдат изнасяни извън границите на страната. Трябва да бъде отворен дебат, както каза и лидерът на ПЕС Сергей Станишев на конгреса на БСП, по темите, които България трябва да постави на дневен ред по време на европейското си председателство. Този дебат все още липсва и вероятно няма и да бъде започнат. А четирите въпроса: за социална Европа, за бъдещето на Европа, за преговорите по Брекзит, за еврофондовете наистина са много важни.
Чуйте повече от звуковия файл:
Парламентът създаде временна комисия за проблемите с безопасността на движението по пътищата. Очаква се в следващите три месеца парламентарните групи да се обединят за решителни мерки за драстичен спад на невинните жертви на пътя. Три месеца тази комисия ще разнищва всички главни проблеми. Надеждите са депутатите да отчетат всичко..
Областната администрация Пловдив ще бъде домакин на тазгодишното издание на Международния ден на майчиния език – 21 февруари. Във фоайето на областната управа ще се съберат студенти от всички висши учебни заведения в Пловдив,. Тази година всеки участник ще представи на своя майчин език прочутата фраза от Майка Тереза: „ Мирът започва с..
Как разчитаме проекта на бюджета, след като властта го представи пред работодатели и синдикати? Според икономиста Георги Вулджев вниманието трябва да се фокусира върху това, какво се случва с огромния дефицит и как правителството има намерение да се справи с него, защото това е най-големия проблем с финансите ни през последните няколко години...
В програма "Точно днес" за темата образование, избора на училище след 7 клас, новите специалности в Пловдив и възможна ли е матурата по математика, разговаряме с началника на Регионалното управление на образованието Иванка Киркова . Как РУО реализира предложението на план-приема за 2025/26 учебна година - кое е новото и къде са заложени..
„Мога да кажа с една дума-разочарование“. Така Наталия Елис, председател на фондация, която подкрепя украинските бежанци у нас, коментира критиките на американския президент Доналд Тръмп към украинския държавен глава Володимир Зеленски. По думите и е имало наистина сериозни очаквания, и от украинска страна, и от страна на ЕС, за..