Политиката дърпа икономиката назад

 Икономиката стои добре на хартия. Ако се сравним с другите страни в Европейския съюз, виждаме, че ръстът на икономиката в България е доста по-бърз от средния за  Европа. За съжаление обаче, тези темпове няма да ни позволят в един средносрочен план да настигнем това, към което се стремим като средноевропейски начин на живот и ако изключим една София, общо взето, останалата част от страната остава много далеч от това, което бихме определили като стандарт на живот на средностатистическия европеец.  Това  заяви икономическият анализатор Явор Алексиев.

Като цяло, перспективите през следващите две години са  положителни, но както е ставало дума и в предишен разговор, аз считам, че това, което се случва в политическата сфера в страната, по-скоро дърпа икономиката назад, т. е. бизнесът и хората се опитват да се развиват, като цяло износът ни се подобрява, имаме все повече по-висока добавена стойност в някои сектори на икономиката като преработващата промишленост. За съжаление обаче, това, което виждаме като политическа среда и като отказ от важни реформи забавя тези процеси, подчерта Алексиев.  

Радио Пловдив: Констатация с днешна дата, която намираме на страниците на националните всекидневници е, че само от приватизацията в т. н. преход са били откраднати над 30 млн лева.  Всяка година по още четири и половина милиарда не влизат в бюджета, заради схеми за данъчни измами. И още, че тези четири и половина милиарда можели да стигнат за плащането на пенсиите за две години.

Явор Алексиев: Не, чак в такива суми не бих го определил. Това са доста повърхностни методологии, четири и половина милиарда, с които да се плащат пенсии, първо, на първо, парите за пенсии са доста повече – 9 милиарда годишно, така че дори да има такива четири милиарда и половина  и те всичките да отидат за пенсии, няма да има кой знае какъв огромен ефект, там   проблемите в системата са доста по-структурни, не става дума за запушване на дупки от една или друга година. А,  стремежът за запушване на дупки трябва да се състои и го виждаме, че през последните две години има усилия в тази посока, повишава се събираемостта на много видове данъци, което до известна степен се дължи на по-доброто икономическо представяне. Всъщност, през последните три – четири години частният сектор седи доста добре. Заплатите в частния сектор за първи път, откакто влязохме в този преход, надхвърлиха заплатите в публичния сектор, средната заплата, което означава, че и сивите практики намаляват, т. е. по-голямата част от хората декларират доходите си и съответно плащат данъци на реалните си доходи, а това именно позволява на г-н Горанов през тази година, през следващата година да си позволи по-високи харчове от бюджета, защото данъчните му приходи от частния сектор са по-високи.

Радио Пловдив: Не е ли основният проблем, обаче, който трябва да бъде решен, г-н Алексиев,  този троен, изглеждащ засега труден за разсичане възел, от една страна, на макроикономическите показатели за страната ни, които, както казахте и вие, са добри, а от друга страна - нивото на корупция и съответно нашите празни джобове?

Явор Алексиев: Ами, да,  нещата са свързани, но е напълно възможно, дори във високи нива на корупция, както виждаме, да се постигнат горе-долу добри макроикономически резултати. Проблемът е по-скоро към третата точка, а именно колко са пълни джобовете на българина, защото не е задължително, една страна да е лишена от корупция, за да постига добри резултати по линия на дефицит, публичен дълг. Когато обаче става въпрос за. прехвърляне на реални средства към гражданите, към частния сектор, то тогава за една икономика като България, която оперира с ограничен вътрешен ресурс, е изключително важно да има достъп до световните пазари, да привлича чуждестранни инвестиции. Именно това са методите, чрез които в икономиката влиза ново ноу-хау, влизат нови технологии, влизат нови производства. За съжаление, корупцията пречи на чуждестранните инвестиции. И през миналата, и  през по-миналата година имаше дори  цели индустриални камари от чужбина, включително Германия, които насочиха вниманието към продължаващата нерешителност по отношение на съдебната реформа и аз мисля, че там наистина е ключовата  сфера, в която би трябвало да се насочат по-голямата част от усилията. Но, за съжаление, резултати не се постигат и всъщност малкото опити да се променят по-радикално нещата в съдебната реформа, биват бламирани на този етап.

Чуйте повече от звуковия файл: