Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Великите европейци - Гьоте, втора част

Докато 19-годишният Гьоте се лекува във Франкфурт, Зузане фон Клатенберг, 45-годишна приятелка на майка му, го запознава с разни мистични философии и практики, към които той остава привързан цял живот. 

Някои предполагат, че опитната фрау го учи и на мистичните практики на любовта, но истината е неясна. През 1770 г. младежът се отървава от болестите и отива да си доучи в Страсбург. Градът носи особен дух, а Гьоте намира и добра компания от будни немски младежи, някои от които после стават основни фигури на движението „Щурм унд дранг”. В Страсбург той посещава лекции по медицина и естествени науки, а, вдъхновен от прочутата катедрала, увлича се и от архитектура. Но най-полезна е срещата му с Йохан Хердер, философ, естет, критик и преводач, сочен за „бащата на културния национализъм”. Една от главните идеи на Хердер - че поезията не е за избрани, а е част от народния дух - дава тласък за изучаване на фолклора, който пък здраво се вписва в естетиката на романтизма. Освен с немския фолклор, Хердер запознава Гьоте с Шекспир и епичните поеми на Осиан – впечатляваща литературна мистификация на шотландеца Макферсън, който представя свои поеми за автентични фолклорни записи. Вдъхновен от духа на Страсбург, Гьоте написва и една от знаменитите си драми – „Гьоц фон Берлихинген”. На сцена тя е представена за първи път по-късно във Франкфурт и публикувана едва година преди смъртта на поета. 

Така или иначе, Гьоте нямаше да е Гьоте, ако и тук пропусне да се влюби. Един пролетен ден той минава през селцето Зезенхайм, където зърва синеоката щерка на местния пастор – Фредерике Брион. Тя също пламва по младия студент и любовта продължава десет месеца, Гьоте пише за нея стихове, които се смятат за нов етап в немската лирическа поезия изобщо. Тази любов и до днес води поклонници в малкото селце с пасторални пейзажи, но тя свършва с дипломирането на Гьоте.  

Музика

Дипломирането на Гьоте също не минава без проблеми. Дисертацията му не е приета, защото съдържа нападки срещу църквата, така че, вместо доктор, той става лиценциат по право и отваря собствена практика в родния Франкфурт. Тя оцелява едва няколко месеца, защото младият адвокат се хвърля в битка да постигне непостижимото – да очовечи немската система на юриспруденция. 

Естествено, Гьоте среща нещо повече от препятствия и скоро е принуден да затвори кантората. Междувременно обаче изкарва известно време като практикант в град Вецлар, седалището на имперския съд и там преживява още една от фаталните си любовни истории. Влюбва се в Шарлоте Буф, дъщеря на съдия-изпълнител, годеница на приятеля и колегата му Йохан Кестнер. Тази история наистина го разбива, Гьоте се връща във Франкфурт, зарязва правото и се отдава все повече на литературни занимания. Той е в силна депресия и отново е на прага на самоубийството, но успява да напише „Страданията на Младия Вертер”. Този епистоларен роман, в който измисленият герой описва всяка стъпка и всяка тръпка от любовната история на автора с Шарлоте Буф, завършва не по холивудски - със самоубийство. 

„Вертер се самоуби, затова аз оцелях” – казва Гьоте, без да се шегува. „Страданията на младия Вертер” бързо е преведена на много езици и става истински европейски литературен хит. Стига се дотам, че след издаването ѝ се наблюдава нещо като масова болест - вълна от самоубийства на романтично настроени младежи. Заради неясните закони за авторското право, книгата не носи на Гьоте много пари. За сметка на това обаче му носи слава, която в огромна степен определя живота му занапред, защото го отвежда право в столицата на живота му – Ваймар.

Музика

След като оцелява чрез смъртта на Вертер, Гьоте се съвзема все повече чрез писане на текстове, в които главен герой е силната личност, геният, висшият човек. От този период датират одата „Прометей” и най-първоначалният вариант на „Фауст”, тъй нареченият „Пра Фауст”. Другият начин на спасение е чрез поредица любовни истории. Първата е с Максимилиан фон Ларош, дъщеря на писателката и негова приятелка Софи фон Ларош. През 1775 идва и аферата на Гьоте с Ана Елизабет Шьонеман, наричана още Лили, прекрасната щерка на починал франкфуртски банкер, за която той, въпреки страха си от обвързване, дори се сгодява. 

В един момент обаче Гьоте заминава с приятели на обиколка из Швейцария, а когато се връща, годежът се разваля. Някои изследователи твърдят, че това става, защото Гьоте си дава сметка към колко различни обществени среди принадлежат двамата с Лили и колко нейния кръг изобщо не му допада. Има и биографи обаче, които дебело намекват за интензивно хомосексуално преживяване на самия Гьоте по време на швейцарското пътуване. Истината отново не е ясна, но със сигурност се знае, че Гьоте пак страда. Независимо от всичко, това е време на интензивни контакти в живота на писателя. Той вече е звезда на прохождащия немски и европейски романтизъм, кореспондира си с много хора, част от които дори идват във Франкфурт, за да се видят лично с него. 

Така прави и 18-годишният Карл Август, престолонаследник на херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах. който е луд по „Страданията на младия Вертер” и при едно пътуване до Париж идва специално да се срещне с Гьоте. Двамата говорят дълго и стават приятели, а скоро Карл Август поема управлението на херцогството и кани прочутия си приятел в двора – първо на гости, а после го издига на различни постове. Херцогът му възлага множество функции и до такава степен разчита на него, че в един момент Гьоте не може да се занимава с литературните си дела, затрупан е с политика много повече, отколкото му се иска.

Музика

Гьоте пристига във Ваймар през ноември 1775 и следват месеци, в които двамата с херцога се отдават на наистина щури забавления. Всичко най-добро е на разположение на скъпия гост, в негова чест се организират балове и всякакви други пищни забави, играят се театрални представления, ходи се на лов, носят се слухове за повече или по-малко тъмни сексуални афери с жени, а дори и за такива между двамата приятели, като се твърди включително, че те често се къпят заедно в една и съща вана. Обаче времето минава и Карл Август, макар съвсем млад, все пак трябва да управлява. 

Той има нужда от наистина близък и достатъчно умен човек, така че предлага на Гьоте поста Таен съветник, плюс място в Държавния съвет. С това безгрижният живот във Ваймар свършва. Това не значи, че свършват и забавленията, напротив, за Гьоте те винаги са на дневен ред, но просто между тях той върши и наистина сериозна работа. Постепенно функциите му се разширяват твърде много. Отначало той се занимава най-вече с духовния живот и превръщането на Ваймар в нещо като културна столица на Германия. Това става, като в различни периоди кани да живеят и работят там най-известните интелектуалци на епохата – Хердер, Шилер, назначава в университета в Йена Шелинг и Хегел, събира актьори и театрални дейци. Освен всичко, широките интереси и знания на Гьоте в естествените науки му дават възможност в този период да отговаря за земеделието и пътищата в херцогството, за минното дело – когато херцогът решава да възроди старите сребърни мини, застава начело дори на военната комисия и прави някои важни реформи в малката, но спретната армия, която вдъхва самочувствие у двадесетината хиляди жители на малкото херцогство. Връх в политическата кариера на Гьоте, е постът първи министър, нещо като премиер, в съчетание с външен министър. А през 1782 година той получава благородническа титла и от обикновен Гьоте, става вече фон Гьоте. 

Неизбежно има и любов във Ваймар. На 27 години Гьоте започва връзка, нещо повече от връзка - дълбоко приятелство и близко общуване - с 33-годишната придворна дама Шарлоте фон Щейн, съпруга на главния коняр на двора и майка на седем деца. Тази връзка продължава десет години лично, а след скъсването през 1786 – още 40 години чрез писма. Някои и за любовта с Шарлоте фон Щейн казват, че е чисто платонична, но май никой не вярва в това. Така или иначе, всички тези ангажименти не позволяват на Гьоте, човек много съвестен в изпълнение на задълженията си, да върви напред с литературните занимания. Да, през това време той пише някои от най-добрите си балади – „Рибарят”, „Певецът”, „Горски цар”, но те не стигат. И въпреки, че отначало е ентусиазиран от политиката и управлението – до голяма степен защото постоянно попада в нови, непознати ситуации и научава много нови неща - липсата на време за литература постепенно започва да му дотяга и той замисля план. Планът е да замине на дълго пътуване в Италия – но не само за да продължи по стъпките на баща си, а и защото любопитството му е наистина запалено от една книга на Винкелман за античното гръцко и римско наследство.

 И Гьоте наистина тръгва към Италия през есента на 1786. През септември той е на почивка в Карлсбад, но после вместо към Ваймар, се отправя на юг. Пътува инкогнито и за изчезването му не знае дори Шарлоте фон Штейн. Всъщност, предварително са предупредени само двама души – херцог Карл Август, който трябва да му плаща заплатата, въпреки отсъствието, както и довереният му слуга. За две години поетът обикаля цяла Италия, стига на юг до Сицилия и това пътешествие оказва наистина силно влияние върху неговите философски и естетически възгледи.



Още от категорията

Великите европейци - Георгиос Папаниколау

Един от най-злите бичове за човечеството още от грехопадението насам, наричаме „рак“. Дали по чисто анатомични или наистина по библейски причини, защото нали помним, че точно Ева подлъгва Адам да яде от забранения плод, два вида рак се срещат само при жените – на гърдата и на маточната шийка. Ранната им диагностика е ключова, но векове наред..

публикувано на 21.10.20 в 10:35

Уроци за свободно творческо себеизразяване

Днес, с Радослав Гърманлиев, говорим за предстоящия отворен урок за свободно творческо себеизразяване. Едно приключение, което може да подарите на децата си. Чрез развлекателния и творчески характер на игрите, които ще бъдат включени, ще може да се развие въображението, творчеството и себепознанието на децата.  Децата ще бъдат въвлечени в..

публикувано на 20.10.20 в 15:07

Епископската базилика отваря врати до края на годината

„Епископската базилика на Филипопол е готова да посрещне посетители.  Бихме желали да отвори врати за посетители колкото се може по-скоро преди края на 2020 година. Зависи от Община Пловдив и Министерството на културата да приключат процедурата по прехвърляне на собствеността от държавата към Общината, както и от евентуални допълнителни..

публикувано на 20.10.20 в 12:24

Отново в Полша след 12 години - разказва Милко Петров

Музикалният редактор в Радио Пловдив Милко Петров е завършил Църковна музикология в университета  "Кардинал Стефан Вишински" във Варшава.  Той беше един от коориданаторите за посещението на папа Франциск у нас и диригент на папския хор при посрещането на папата. След 12 години, той  беше  за кратко във Варшава, и разказа за събития от културния живот..

публикувано на 20.10.20 в 12:17

"Класика и кино" в Европейския музикален фестивал в Пловдив

Цигуларката Мила Георгиева и  пианистът Георги Черкин са солисти на  мултимедийния концерт  „Кино и класика“ в Дома на културата  на 22 октомври. Концертът е от програмата на  „Европейски музикален фестивал“ в Пловдив, който е част от Календара на културните събития на града.   Диригент е Максим Ешкенази, а визуалното оформление е на  актьора и..

публикувано на 20.10.20 в 11:34