Като че ли най-голямата функция, която изпълни посещението на Антонио Таяни, е да смени председателя на парламента. Убеден съм, че словото на г-н Таяни е една от главните причини за оставката на Димитър Главчев и необходимостта това слово да се случи пред пълен парламент. Това е наклонило във всички случаи везните за решението на г-н Борисов. Друг е обаче въпросът, как така българският премиер може да решава, какво ще се случва в институции, които не зависят от неговата воля, коментира политологът Страхил Делийски:
За пореден път заработи рефлексът „трябва да направим нещо пред Европа, за да не се изложим“. Няма значение кой всъщност ще бъде новият председател на Народното събрание и как ще го води, но е важно, че успяхме да съберем за пред г-н Таяни цялата зала. И това е симптоматично за начина, по който нашият политически елит възприема присъствието си в т.н. европейско семейство. Това е присъствие на малкото непослушно дете сред строгите родители, с които те много често оправдават своите невинаги адекватни постъпки, както и съществуването си на националната сцена.
Що се отнася до другия пример – прословутото българско председателство на Съвета на ЕС с посланието да сме стабилни, че не трябва да има конфронтация и т.н. или с други думи, ако може политическият процес да спре, за да не се случи нещо непредвидено с председателството на България. С тези примери искам да кажа, че нашият елит 10 години след влизането на страната в ЕС, няма усещането, че е активен, пълноправен, легитимен, признат обект и субект, който има активен инструмент да влияе на европейските политики, а продължаваме да се възприемаме като по пасивен и дистанциран начин, което не е хубаво.
Това, че получихме аплаузи на този фон, беше очаквано. Няма как да се каже друго. Това е отчаяният обичаен брюкселски дипломатичен жаргон, чиито политически конкретни измерения можем да намерим трудно. И начинът, по който беше написан мониторинговият доклад, звучи повече като новогодишна картичка, отколкото като политически текст за анализ.
Този тип водене на политическия процес от ГЕРБ и БСП, конфронтацията на ниско езиково равнище нямат друг потенциал, освен да затворят партиите в собствените им партийни агитки. Те нямат потенциал да отворят подкрепа навън, те са изключително деградивни по отношение на доверието в политическата система като цяло. Това, което се случва, затваря интереса към политическия процес само до най-верните партийни агитки. Мисля, че този ефект ще го наблюдаваме все повече и повече по начина, по който се води дебата в България.
Интервюто със Страхил Делийски – в звуковия файл:
Парламентът гласува новото правителство на страната. Трудно сглобената коалиция утвърди кабинет с представители на трите групи в НС - ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН. Мнозинството бе постигнато с участието и на ДПС-ДПС. Наш събеседник е депутатът от БСП - Обединена левица Иван Петков . Той каза, че може да се говори за компромис при сформиране на това..
Съставянето на правителството е някакъв вид постижение със самия факт, че е редовно след 7 пъти избори и 9 месеца след последния редовен кабинет, коментира журналистът от "Медиапул" Стояна Георгиева. По нейните думи е рано да се каже как коалицията ще се отрази на участниците в нея. Мантрата на ГЕРБ още отпреди изборите, че Бойко Борисов трябва да е..
Тепърва правителството и новият ресорен министър трябва да се фокусират върху ясна преценка за състоянието на цялата система в сектора на железниците. Достатъчно се е говорило само с лозунги, както е от последните години. Железопътният транспорт е приоритетен за Европа, а у нас практически той е по-зле отколкото е бил преди 30-40 години...
Какво можем да очакваме от кабинет с премиер Росен Желязков и тръгваме ли по нов път, който да затвържадава европейската ориентация на България? Темата коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и университетски преподавател. Тя изрази надежда, че днес ще се направи крачка към нормализация на политическите процеси в..
Има разум в промените на съдебния закон, но те са фокусирани върху настоящата ситуация. И несъмнено целят елиминирането на Борислав Сарафов. И тук, някои мои опоненти, твърдят, че не може да се прави закон за един човек. Да, но когато този човек се е превърнал в еманация, в емблема на системните и структурни проблеми в една институция, то..