Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Евхаристийно служение - веднага, за статута - след консултации

Възможно ли е въпросът за Македонската църква да бъде решен без политически натиск и светски емоции? За потенциала на Светия Синод да остане  на нивото  на обществените очаквания без  противоречия с православния канон  и българските национални интереси – проф. Калин Янакиев

Проф. Янакиев: Това, което Българската църква трябва да направи, е да извърши едно православно, християнско, братско дело. Да поеме протегнатата ръка към нас за помощ за  излизане на Македонската църква от изолацията й от православния свят. За да обоснова това свое мнение, ще отговоря на няколко въпроса: какво е сегашното каноническо положение на Македонската църква - Охридска архиепископия? Има ли основание Македонската църква да се обръща към нас със зов за помощ? И накрая,  какво трябва да е обоснованото църковно решение на нашата църква по този въпрос?

Всички забелязваме, че национализмите и от двете страни в момента са утихнали, ровенето в миналото, травматичните разменяния на обвинения между двете страни за минали събития сякаш са останали настрана, междудържавните отношения се развиват по възходяща линия, но всичко това е в сферата на политиката. В църковната сфера нещата стоят по-различно и те не бива непременно да бъдат обвързвани с политика.

Исторически основания Македонската църква да се обърне към нас безспорно има. През 1967 г. Македонската църква, понастоящем Охридска архиепископия, едностранно се отделя от Гръцката патриаршия, под чиято юристдикция е от 1920 г.  Както и да го погледнем, това не е църковно безупречен акт – едностранното отделяне. Но там е работата, че и присъединяването на Македония към Сръбската патриаршия през 1920 г. също не е църковно безупречно. То е извършено по чисто политически причини. Тъй като след края на Втората световна война територията на Македония попада в кралството на Сърбия и Хърватия, а след това – в Кралство Югославия, създадена след края на Втората световна война, те отиват към Сръбската държава. Това става обаче по чисто държавни политически причини, като при това на Македонските земи е отнета църквата, която ги е обгрижвала до момента, и която е била самостоятелна църква – Охридска архиепископия.  

Но аз бих попитал има ли основания Македонската църква да иска да излезе от положението на схизматична, изолирана от останалия православен свят църква и да се обърне за помощ в тази връзка към Българската църква.  Да, има, абсолютно неотрицаемо, тъй като в чл. 3 на настоящия устав на БПЦ ясно и отчетливо е казано, че днешната Българската православна църква  - Българска патриаршия е правоприемница на Доростол, Търново и Охридската архиепископия. Т.е. в самия устав на нашата църква е записано, че е правоприемница на Охридската архиепископия и това е исторически точно така. Охридската архиепископия се явява последната спирка от преместването на архиепископията още на Първото среновековно българско царство, което се мести в порядъка на завоеванията на византийците от Доростол през Сердика и спира в Охрид. Накрая, Василий Втори българоубиец  окончателно завоюва България, но оставя Охридската архиепископия  като автономна и я титулува „Охридска на Юстиниана и на цяла България“. Тя остава такава до самия край на 18 в – 1767 г.

  След това по различни причини с турски османски държавен документ нейната автономия е прекратена и тя е присъединена към Константинопол. Така или иначе обаче  има основания Македонската църква, която днес е центрирана в Охрид на територията на Република Македония и извън каноничната територия  на БПЦ, да припознае нашата църква като църква – майка. Тя е записала нашата църква в устава си, че е правоприемница на Охридската архиепископия и действително Охридската архиепископия 7 века е носела наименованието   “...и на цяла България“. Така че те имат основания да се обърнат към нас.

Имат и основание да искат независимост, защото имат всички критерии на жива църковна общност. Македонската църква има доста по-многобройно монашество, отколкото у нас. Тя е образована църква. Лично аз познавам поне 3-4 богословски списания, които издава не някакво светско издателство, а църквата им. Светоотечески произведения се превеждат от езика на оригинала – от старогръцки – на македонски език.  Гостувал съм в Македония и зная, че църквите им са пълни с образовани мирянски общности.

Чух и опасението, че, ако ние предприемем  определени позитивни действия на македонските предложения, едва ли не Сръбската православна църква и други православни църкви, които до този момент също не признават Македонската, ще ни поставят под схизма, заради едностранните ни действия. Тези опасения са преувеличени и дори бих казал, че някой ги тиражира умишлено. Ако БПЦ направи позитивна стъпка към македонските предложения, тя няма да направи нищо безпрецедентно. Аргументи: Руската православна църква и нашата, впрочем, признават  т.н. Православна църква на Америка. Константинопол обаче не я признава. Да сте чули Константинопол да ни е заплашил с това, че ще постави под схизма руската или нашата църква за тези действия? Не! И обратно – Константинопол признава автономията на Естонската  православна църква. Руската – решително не признава тази автономия и на ум не и минава да поставя под схизма Константинопол, заради едностранни действия. Никой яма да ни постави под схизма!

Другото, което чух - ако ние предприемем позитивни действия към исканията на Македонската църква, ние ще  задълбочим разкола, който съществува в църковните среди на самата Македония, защото там съществува  и една група, която продължава да признава сръбската юрисдикция. Работата е там обаче, че разкол в Македонската църква няма. Притесненията специално се тиражират от определени среди, за да не се вземе подходящо решение. То действително не е леко.

Това, което трябва да направим, е да установим евхаристийно общение, да бъдем заедно на едната Христова трапеза. Никакъв канон не ни забранява, да декларираме, че възстановяваме евхаристийното си общение с МПЦ - Охридска архиепископия, т.е. съслужим с тях заедно.

 Второто е за автокефалния статут на тази църква. Отговаряме така: веднага започваме консултации с останалите сестри поместни църкви, за да получим консенсус между тях, за да се признае  такъв автокефален статут на Македонската църква. Така ние  изпълняваме два дълга – първият е братският ни дълг да помогнем на Македонската църква да излезе от изолация. Вторият дълг е – не рушим единството на Вселенската православна църква,  затова по статута на тази църква – автономна, автокефална или друга, ще се произнесем, след като проведем консултации с другите сестри православни църкви. Това е соломоновско решение.

Повече чуйте от звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Нулевата ставка ДДС за хляба трябва да бъде запазена

"Професионалната етика изисква да кажа, че няма козуначено изделие, което да има себестойност 200 лв. Но нсе пак, търсенето определя предлагането. Не зная какви очаквания имат купувачите, които ще отделят 200 лв за козунак, но те едва ли ще вкусят нещо изключителнно, защото козунакът е изделие, което има много ясен състав. В резултат на спазването му,..

публикувано на 26.04.24 в 16:03

Големият въпрос на тези избори е знаем ли накъде отиваме

Това, което ентусиазира избирателите обикновено са две противоположни състояния - разочарование и гняв или пък надежда . За разлика от предишни периоди, в които сме били свидетели и на двете, то днес българите е на кръстопътно състояние - гледат с недоверие, страх, скептицизъм и описват собственото си отношение към дистанциране, определи социологът от..

публикувано на 26.04.24 в 11:04

Ден на отворените врати в Арменското училище

Основно училище „Виктория и Крикор Тютюнджян” се намира в сърцето на Стария Пловдив сред китната зеленина на хълма Небет тепе. Арменското училище както обичат да го наричат пловдивчани  има 190-годишна традиция на добро образование и възпитание, в него се обучават деца от 1-ви до 7-ми клас както с арменски, така и с български произход. През настоящата..

публикувано на 25.04.24 в 17:30
Надя Василева, председател на БКЗ

Най-много служители в Пловдив се търсят в IT сектора

Работодателите в Пловдив прогнозират, че компаниите в региона, които ще назначават хора в следващите шест месеца, са с 11% повече от тези, които възнамеряват да съкращават работници. Това коментира в предаването "Ден след ден" на Радио Пловдив председателят на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ) Надя Василева. Конфедерацията е публикувала..

публикувано на 25.04.24 в 16:33
Мира Радева

Опозицията доказа сила със свалянето на Росен Желязков

Свалянето на Росен Желязков от председателското място в НС от практическа гледна точка няма никаква стойност, тъй като депутатите излизат във ваканция до предсрочните избори. Смисълът беше да се докаже силата на парламентарната опозиция. Това коментира социологът доц. Мира Радева. Тя добави, че според нея партиите, които се обединиха..

публикувано на 25.04.24 в 15:55