В Изследователски център-музей „Тракарт“ изложба на колекция „Бухали“ открива проф. Недялчо Тодоров.
Н. Тодоров: Аз съм роден в Пловдив и съм живял тук много, много години. Цялата ми педагогическа дейност, повече от 50 години, протече в Пловдив. Идват при мене някои мои бивши ученици, някои, които се готвят за международни конкурси в България, в други страни.
Репортер: Продължавате да свирите на вашата цигулка за удоволствие?
Н. Тодоров: Тази цигулка е на сина ми. Подарена е от една жена – меценат в Америка и той реши, че понеже е скъп инструмент, нежен инструмент, по-хубаво тук да седи в България, той си има много хубава италианска нова цигулка. Тази е направена от един чешки майстор Еберле точно, когато Моцарт е бил десетгодишен, направена е 1766 г., 56-та година е роден Волфганг Амадеус Моцарт. Нищо чудно на тази цигулка някои от оркестрантите в Прага да са свирили първите опери на Моцарт, които са се играели в Прага. Има история. После е отишла в Америка. Моят син живее в Америка, работи там, стана професор в държавния университет в Сан Франциско...(
Репортер: Той се казва?
Н. Тодоров: Ясен Тодоров. Освен това кара самолет, той е и дипломиран авиоинструктор, има ученици не само по цигулка, а и летци, по висш пилотаж. Прави много снимки от въздуха, много от неговите снимки се публикуват.
Той харесва това мое хоби, защото в това семейство има всевъзможни сови, в България има повече от 15 вида. В Пловдив е основната част. Тук ще покажа около 200 вида, изработени от метал, от керамика, от дърво, от най-различни смоли, от други материали, от картон, стъкло, кристал....
Събирам и марки, с бухали, пощенски марки даже имам серии и тях ще покажа, както и други предмети – различни картички, снимки и т. н.
Репортер: Вашите бухали са подарък от приятели или вие сте ги купували, когато сте пътували?
Н. Тодоров: Имам китайски, индийски, от Индонезия имам, моят син беше в Чили на концерти и ми донесе един много красив бухал миниатюрен от полускъпоценен минерал, който струва много, цяло състояние, много красив бухал, приятели, които са ми подарявали.
Репортер: Като колекционер какво изпитвате, когато ви подарят бухал? Това е голяма страст.
Н. Тодоров: Да ви кажа – неземна радост. Действително голяма радост изпитвам. Бухалът за мене е символ на мъдростта, символ на знанието. В приказките за деца бухалът обикновено е учителят. Няма да сбъркам ако кажа, че той е лого на книгата. Ето, в старите издания в Пловдив ще видите логото е едно малко бухалче.
Репортер: Все пак изразът „Совите не са това, което са.”
Н. Тодоров: Не са, не са. Совите са един хищни птици, грабливи, но ние ги възприемаме като пернати мъдреци. Един композитор, за мене един от най-големите наши съвременни композитори това е Велислав Заимов – професор, доктор по композиция в София, преподава и в Пловдив, той ми написа едно произведение по стихове на Иван Вазов – първите три куплета носят заглавието „Бухалът”. Посветено е на мене и той шеговито е написал на партитурата едно посвещение, той се шегува, че само на една единствена личност би могъл да го посвети и това съм аз. Този триптих би могъл да бъде посветен само на една единствена личност и това е Недялчо Тодоров. Освен забележителен и изтъкнат музикант цигулар, виолист, дългогодишен педагог и т. н. той е и виден бухаловил и бухаловед с не по-малък принос в бухалологията от някои световни поети като Шарл Бодлер, Иван Вазов, Добри Жотев. Това нотно съчинение е скромен опит да се хвърли нова светлина върху нравите и действия на нощните пернати мъдреци. Това произведение го изпълнихме най-напред в София на един концерт в Музикалната академия на млади композитори, след това го изпълнихме и в Пловдив и сега ще го покажем на нашата общественост в музея – върху стихове на Иван Вазов за мецосопран, виола и пиано и съответните стихове.
Интервюто с проф. Недялчо Тодоров е в звуковия файл.
В предаването за книги на Радио Пловдив на 21. 12. 202г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Джон Милтън. Възвърнатият рай. 130 стр., тв.к. ок.5А, Лист, 2024. Алфред Тенисън. Инок Ардан. 94 стр., тв. к. ок. 5А, Лист, 2024. Луиджи Пирандело. Самотният човек. Новели. 214 стр., 3А, Фама 1, 2024...
Продължавам да се питам какъв трябва да си, за да се довериш на белия лист и да му споделиш товара на душата си? Отговор ни дават дневниците на спорния и безспорен Николай Хайтов. 105 години от рождението му. С Емилия Каменова, носителка на наградата "Николай Хайтов", надзъртаме в дневниците на писателя, за да прочетем и другата..
Големите победители на 28-ото издание на Фестивала за българското документално и анимационно кино „Златен ритон“, който се състоя в Пловдив, са анимационният филм "Бяло рамо за черен мъж" на режисьора Анри Кулев и документалният филм "Желанието на Гери" на Тонислав Христов. На церемония в "Лъки Дом на киното" бяха отличени победителите в..
Стрийт-арт проект, посветен на 20 години България в НАТО, ще бъде представен в Пловдив. Събитието се организира Министерството на външните работи и община Пловдив. Автор на стенописа е талантливият артест Иван Янков, който спечели конкурса за улично изкуство „България – по-красива в НАТО“, организиран от външно министрество по повод..
Гроздан Илков-Графа отбелязва 55-ата си годишнина с обща изложба с приятели Добре познатият на пловдивската публика и арт среди художник, пластик и талантлив автор на творби в стил стийм пънк ще открие в галерия "Мария Луиза" изложба, озаглавена "Гроздан Илков-Графа и приятели". Тя е посветена на двете петици в житейския му..