Луксозен календар ни среща с известни пловдивски фамилии

Календар за 2018-та година представя родовите фамилии, оставили незаличим отпечатък в историята на Пловдив и България. В традиция се превърна и всяка година Регионалният исторически музей в Пловдив да издава луксозен календар. За 2018 година той е посветен на темата "Род, семейство, отечество", така представи стилното издание директорът на РИМ-Пловдив Стефан Шивачев. 

До края на 18 век Пловдив е определян като ориенталски град, една от перлите на Османската империя, с преобладаващо мюсюлманско население и гърчеещи се православни жители. В началото на 19 век тук се заселват будни и заможни български фамилии от Стара планина, Средногорието, Родопите и Македония, които откриват пътя на борбата за утвърждаване българския характер на града. Тук те намират изключително добра почва за стопанска и икономическа реализация. Те оглавяват занаятчийските еснафи, откриват свои търговски кантори от Измир до Виена и Манчестър, трупат богатства, но ги харчат за родови къщи, за нови храмове и училищни сгради на Трихълмието. Т

е оглавяват борбата за църковна служба на български език, която се е водела само на гръцки, за нови сгради и учебници, за училищата по цяло Българско, по-късно за тъй необходимото оръжие в борбата за национално освобождение. Заселилите се в Пловдив български родоначалници са били неуки, познаващи само четмо, писмо и сметки от килийните училища по черкви и манастири, но второто поколение - техните деца, завършват европейско образование и оглавяват стопанския и политически живот на свободна България. 

Борбата между българската национална идея и гръцката идея в Пловдив е основен исторически въпрос за града по онова време, защото се е смятало, че който владее Пловдив - владее и Тракия. Благодарение на тези български фамилии, ние дължим това побългаряване на Пловдив и победата на българска идея в града. 
Първата фамилия, на която залагат историците от РИМ-Пловдив, и която е поместена на страницата за януари е тази на братята Стоян и Вълко Чалъкови /Големите Чалъковци/. Те идват от Копривщица, забогатели от отглеждането и търговията с овце за Цариград, те събират и данъка десятък за отглеждане на овце. Много бързо братята навлизат в градската управа на Пловдив и повеждат борбата на българите срещу гърците. Вълко Чалъков е наричан градоначалник Филипополски на православното население. Двамата братя са основни ктитори на Рилския и Бачковския манастир и благодарение на тях днешните православни храмове в "Старинен Пловдив" са преизградени и по-големи. 

Голямото дело на "Големия" Стоян Чалъков е създаването на Пловдивското епархийско училище "Св. Св. Кирил и Методий". Техните братовчеди Вълко и Стоян Чалъкови /Малките Чалъковци/, които идват малко по-късно в Пловдив, също са големи дарители за построяването на редица български църкви и училища. Децата на фамилията Чалъкови вече имат европейско образование и повеждат борбата за църковна независимост. От внуците на фамилията съществен принос в историята има д-р Георги Вълкович, министър в Свободна България и Никола Чалъков - три пъти кмет на Пловдив.

Месец февруари е посветен на рода на д-р Стоян Чомаков, който след като остава сирак в Копривщица, е отгледан от вуйчовците си "Големите Чалъковци". След като се образова в Европа, Стоян Чомаков се утвърждава като първи градски лекар и водач на църковно-националната борба. След Освобождението е министър на просвещението, а неговата дъщеря пък е придворна дама. Внукът му Стоян Петров Чомаков е български офицер, а по-късно и посланик на България в Унгария, САЩ, Швеция и Япония. 
Историята на рода Кесякови разказва страницата за месец март. Искро Кесяков идва първи в Пловдив като доведен син на Големия Вълко Чалъков. Неговият син Константин Кесяков е полковник и командир на дружина в българското опълчение, а след Освобождението става началник на милицията в Източна Румелия. Брат му Тодор пък е директор на правосъдието и председател на Постоянния комитет /парламент/ в Източна Румелия. Най-виден представител на рода Кесякови от третото поколение е д-р Иван Кесяков, два пъти кмет на Пловдив и министър на здравеопазването в продължение на доста години.

Друга интересна личност в Пловдив от онова време е Найден Геров, който също идва от Копривщица. Информация за него и делото му е поместена на четвърто място в луксозния исторически календар. Благодарение на Найден Геров през 1849 г. се утвърждава българското име на града - Пловдив. Той е създател на Епархийското училище, участник в борбата срещу фанариотското духовенство и др. След Освобождението и дълги години труд Найден Геров издава своя уникален петтомен "Речник на българския език". Създава голямо семейство, а съпругата му стои в основата на благотворителността в Пловдив. Преди две години РИМ-Пловдив получава като дарение изключително красива бална рокля на Мария Найден Герова от правнучката на семейството, отбеляза Шивачев. 

Месец май разказва за фамилията Гешови. Четиримата братя Христо, Евстрати, Димитър и Никола идват в Пловдив през 30-те години на 19 век от Карлово и създават търговска къща "Братя Иван Гешови". С годините се утвърждават като най-големите банкери в Пловдив, откриват кантори в Цариград, Виена и Манчестър и подпомагат църковно-националното движение. От техните наследници изпъква Иван Евстратиев Гешов, министър-председател на България през 1911 -1913 г., председател на БНБ и на БАН, многократно финансов министър, той прави финансовата политика на България. Братовчед му Иван Стефанов Гешов пък е кмет на Пловдив. Третото поколение на фамилията са офицери, юристи, финансисти и инженери. Сред тях инж. Иван Гешов е главният инженер на Първото Българско изложение в Пловдив, който само за по-малко от година построява над тридесет панаирни павилиона.

Историята на рода на д-р Константин Стоилов е на шестата страница на календара. През 40-те години на 19 век баща му Стоил се преселва от Стара Загора в Пловдив, където се ражда единственият му син Константин Стоилов. Той се образова в Хайделберг, става първият доктор по право и политически секретар на княз Александър Батенберг. Константин Стоилов е многократно министър на правосъдието и на вътрешните работи и два пъти премиер на България. Това е човекът, който поставя основите на "Българското икономическо чудо" от началото на 20 век.
Месец юли е посветен на Пеевия род. В началото на 19 век Пею Кюркчията от Белозем се издига в кожухарския еснаф в Пловдив. Той има трима сина, от които най-известен е Костаки Пеев, който става първомайстор в кожухарския занаят и основател на първото акционерно дружество "Пчела" в Пловдив. След Освобождението той е първият избран кмет на града, два пъти е кмет, поставя основите на общинското управление, основател на първата фабрика за сапун и е сред основателите на Търговско-индустриалната камара. 
Август припомня, че Христо Г. Данов идва в Пловдив от Клисура. Той издава повече от хиляда книги и учебници, поставя основите на новото образование, открива първата българска печатница, издава и вестник "Марица". Като кмет на Пловдив Христо Г. Данов започва залесяването на тепетата, благоустроява и дава на улиците български имена. Синът му Милош е също кмет на Пловдив, негови наследници са професори по история, а юристът Христо В. Данов през 1990 г. е вътрешен министър и председател на Конституционния съд. 

Септември е посветен на Герджиковия род, чийто основател е Иван Герджиков от Копривщица. След Освобождението той участва в създаването на новата администрация и става председател на Пловдивския окръжен съд. Изгражда емблематичната Гержикова къща, намирала се на мястото на днешната Съдебна палата в Пловдив. Синът му Михаил е сред дейците на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация, а през 1903 г. оглавява организацията и води чета по време на Илиденско-Преображенското въстание. До края на живота си работи като журналист, преводач и остава верен на борбите на българите в Македония и Одринско.
Интересна информация за Велегановият род, чийто основател е Димитър от Банско, представя страницата, посветена на октомври. Неговите синове Лазар и Иван правят в "Капана" малка леярница, а през 1876 г. леят лъвчета за калпаците на въстаниците и оловните куршуми. След Освобождението правят Първата българска специализирана леярна за църковни камбани, като само за Пловдив отливат 26 камбани за 16 църкви. Тяхното дело е продължено от наследниците им, а фамилията Велеганови е символ за църковни камбани в България повече от два века. 

Родът Генадиеви е намерил място в луксозния календар през ноември. Основател е Велешкият митрополит Генадий, чийто син Иван, роден в Охрид, се заселва в Пловдив през 1873 г. Той има трима синове - единият, от които - Никола, е участник в Съединението на България. По-късно той завършва право и става министър на правосъдието, на търговията и земеделието, и на вътрешните работи. Вторият син на Иван Генадиев - Харитон, е журналист, преводач, дипломат и секретар на царската канцелария, а третият син - Павел Генадиев, е индустриалец и собственик на мина в Павелско.

Декември е посветен на художниците Христо и Нягул Станчеви. Христо идва в Пловдив да учи, като негови учители са Иван Мърквичка и Антон Митов. По време на войните Христо е художник на фронта, най-добрите си творби създава през 30-те години на 20 век, сред, които "На нивата" 1936 г. Синът му Нягул рисува акварели, посветени на Пловдив, пейзажи и картини с историческа тематика.

Според историците именно на хората, намерили място в този календар, Пловдив дължи гордостта си, а пловдивчани - правото да кажат, че този е вечният български град.
Календарът съчетава качество, уникални фотографии и интригуващи исторически факти, има колекционерска стойност и вече може да бъде намерен в музейните магазини на РИМ - Пловдив.