През 1558 година кралица Елизабет I сяда на английския престол, но иска не просто да предпази страната от религиозна гражданска война, а много повече – да превърне англичаните в нация с единен дух, а Англия – в просперираща държава.
Лютня, 17.16
Въпросите, догадките и споровете дали Елизабет наистина е девица, продължават вече 5 века. Образът е силен, подходът е политически печеливш, но работата е много съмнителна. Първо, обстоятелствата, при които се изгражда характерът на Елизабет, я правят приспособима. Тя успява донякъде да овладее властолюбивия си и избухлив характер, наследен от Хенри VIII, от дете знае как да се харесва на хората и го прави, обича да е център на внимание. Като кралица тя е заобиколена от много мъже и постоянно флиртува, използва женските си таланти и коварства, за да ги манипулира. Най-големи съмнения дали е автентичен образът на кралицата-дева обаче още приживе всяват отношенията на Елизабет с нейния приятел от детинство, близък съветник и фаворит, Робърт Дъдли, граф Лестър. Голямата близост между двамата е публична тайна, а развитието на отношенията им е обект на жив интерес в страната и в чужбина. Европейските владетели, които поне 25 години чакат на опашка за ръката на кралицата, задължително следят последните клюки - какво е кралското благоволение към граф Лестър тези дни. Кралицата неведнъж казва на най-близките си съветници, че всъщност никога няма да се ожени, но ако някога го направи, то би било само за Дъдли. Дали обаче двамата са консумирали сексуално тази дълбока връзка – загадката си е загадка.
Анонимен, 7.15
Освен близки, отношенията на Елизабет с Дъдли са и сложни. Когато тя става кралица, той е женен. Жена му е болна и депресирана, но смъртта ѝ не е добра новина - плъзват слухове, че злата кралица е затрила горката съперница, за да се ожени за любовника си. Парламентът назначава независима комисия, която разследва случая и очиства името ѝ. По-късно пък има слухове за син, роден от Елизабет тайно и отгледан от верни хора в провинцията. Тази история още е актуална заради намерени документи в испанските архиви. Твърди се, че във войната с Испания този незаконен кралски син е пленен като шпионин, признава кой е и сочи за доказателство ред факти, обстоятелства и имена на хора, които звучат достоверно. Но не е само Дъдли, до самата си смърт кралицата има още ред фаворити, които стават все по-млади. Възможно е нейният сексуален живот да е започнал всъщност доста рано, на около 15. Тогава тя е повереница на последната си мащеха, Катерина Пар, която броени месеци след смъртта на Хенри VIII се омъжва за барон Томас Сиймур. Има свидетелства, че Сиймур, красавец и женкар, често ходи в спалнята на тийнейджърката и я забавлява с масажи и гъделичкане. Една нощ обаче забавата явно прехвърля границата, гувернантката нахълтва и прогонва чисто голия Сиймур в коридора. Неговите атаки към Елизабет обаче не спират, дори се засилват, особено след смъртта на жена му. В един момент обаче той е арестуван, официално обвинен, че иска да се докопа до властта като се ожени за престолонаследничката, за което е осъден и обезглавен. Така че поводи за гадания около реалния сексуален живот на кралицата-дева има доста. Важното обаче е друго – тя целенасочено използва както този символ, така и въпроса за женитбата си, като политически коз. Това продължава поне 25 години, време на мир и възход, през което слабата и бедна Англия все повече започва да се превръща в силен европейски политически и икономически фактор.
Галярд, 18.07
Въпросът за женитбата на Елизабет се повдига още с интронизацията. Парламентът я призовава да избере съпруг, за да осигури наследник на престола. На което тя отговаря: „Да, бе, ще стане, но ще видим кога”. И повежда безкрайната си игра на сватосване, с което постига мир в Англия, оттам – икономически напредък и духовен разцвет. Първи на опашката е крал Филип II Испански, овдовелият съпруг на Блъди Мери. Освен него, по-значими годежари са крал Ерик XIV на Швеция, ерцхерцозите - Фредерик и Карл Хабсбург от Австрия, френските принцове Валоа – Анри и брат му Франсоа, дори руският зар Иван Грозни си прави устата. Кралицата не само е прелестна дама, но и знае трикове. Тя например носи много пищни цветни рокли, но заповядва придворните да бъдат облечени само в черно или бяло. Ефектът е налице. Веднъж Елизабет смушква френския посланик и го пита как оценява красавиците от нейната свита. На което галантният тип отвръща: „Ваше величество, как да видя звездите при тази ярка Луна?”. Но надпреварата за ръката на Елизабет продължава и когато нейната красота е само спомен. През 1563 тя прекарва едра шарка и после 40 години крие грозните белези по лицето си с дебел пласт белило, а плешивата си глава – с перуки. Зъбите ѝ падат заради огромна консумация на захар и омразата към зъболекарите, така че в края на живота ѝ трудно се разбира какво говори. Нищо от това не смущава женихите, защото въпросът всъщност е политически. Така го приема и Елизабет. Да, тя има и психологически причини да не се жени, но по-важно е нежеланието ѝ да предаде на друг или дори само да дели с друг, абсолютната си власт. А в онези времена това е неизбежно, ако до нея на престола седне мъж и тя периодично ходи до покоите да ражда наследници.
Ла коранта, 24.05
Ловките брачни преговори, плюс широката шпионска мрежа, която Елизабет поддържа, постепенно започват да събират нишките на цялата европейска политика в ръцете ѝ. Основна цел е да се избегне война с могъщата Испания. Кралицата постоянно води преговори с Мадрид, но в същото време подклажда търканията между Франция и Испания и дори пряко подпомага испанските врагове, например бунта на седемте нидерландски провинции. Независимо от бедната си хазна, умната Елизабет плаща за строителство на нов, модерен флот и с удоволствие се възползва от пиратството като държавна политика. Не го измисля тя, тогава всички го правят, просто Елизабет има под ръка великия моряк Франсис Дрейк. Той не само обикаля и проучва моретата по света, но ограбва испанските кораби край колониите в Новия свят. В един момент войната става неизбежна, но Елизабет пак намира начин да я отложи. Тя праща на специална мисия сър Франсис Дрейк, той атакува почти готовата испанска армада, закотвена в Кадис и я съсипва. Когато след година Непобедимата армада наистина тръгва, Англия е вече готова да я победи. Да, с малко помощ от случайността и лошото време, но факт е, че Испания престава да е заплаха за Острова.
Преди атаката срещу армадата обаче се разиграва велика сцена. Кралицата се появява пред армията на бял кон, със сребърна ризница върху рокля от бяло кадифе и казва на войниците: „Мои любими хора, предупреждаваха ме да не се явявам пред това въоръжено множество поради страх от предателство. Но аз ви заявявам – не бих желала да живея, ако не мога да се доверя на моя вярващ и любящ народ. Знам, че имам тяло на слаба жена, но имам сърце и стомах на истински крал на Англия и смятам за глупаво, ако Парма, Испания или кой да е европейски принц се осмели да нахлуе през границите на моето кралство”. Не така големи и преки са заслугите на кралицата за другото изключително постижение през Елизабетинската епоха, наричана още английски Ренесанс – висините, които стигат в Англия културата и мисълта. Най-голям е бумът в драмата, стига да спомена дори само титаните Шекспир, Марлоу, Бен Джонсън. Но има и още. Тогава творят поетите Едмънд Спенсър и Джон Милтън, философите Томас Мор и Франсис Бейкън, работят страхотни архитекти, музиканти, художници. Макар сама да пописва стихове понякога, кралица Елизабет не подпомага пряко културата, но явно възцарилата се по нейно време атмосфера на мир и толерантност, колкото и относителни да са те, спомагат за този бум на духа.
В последните години от живота си Елизабет е нещастна, преживява все по-болезнено всяка следваща смърт на близък човек, а накрая изпада в „несекваща меланхолия”. Все пак на 70 най-после посочва и наследник на престола – племенника си, Джеймс VI на Шотландия. Така завършва управлението на Тюдорите и на английския трон сядат Стюартите. 104 години по-късно, през 1707, се подписва уния между Шотландия и Англия и така се ражда Великобритания, чиито здрави основи поставя тази забележителна жена - кралица Елизабет I.
Кралска музика от двора на Хенри VIII, 2.33
Спектакълът „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир ще се играе довечера в голямата зала на Драматичен театър Пловдив. Режисьорът Стайко Мурджев представя съвременен прочит на комедията на Шекспир със средствата на ярка театрална изразност. Осъвременяването надскача често срещания по сцените подход за „актуализиране“ на класически..
Зона "култура" на Радио Пловдив представя нова книга от издателство "Жанет 45", която читателите оценяват много високо. С преводачката Русанка Ляпова говорим за романа "Мехмед, червената бандана и снежинката" на босненския писател Семездин Мехмединович . „Мехмед, червената бандана и снежинката“ е изборът на критиката за най-добър роман на..
Поетът Владислав Христов ще гостува в Литературен салон Spirt&Spirit тази вечер. Той ще представи текстове от последната му стихосбирка, „Пойни птици", както и от предстоящата – „Маслен нос". Тази стихосбирка се очаква да излезе от печат тази пролет. Срещата е организирана от „Пловдив чете“ и издателство „Ерго“. Входът е свободен...
В зала "Съединение" на Историческия музей в Пловдив ще се проведе среща разговор с д-р Светла Балтова. Тя ще представи съставената от нея книга „Петър Дънов „За България и бъдещето на човечеството“, издадена от Издателска къща „Хермес“. Книгата е посветена на възгледите на Дънов за радикалните промени, през които преминават природата, обществото..
Обща тематична изложба "Пейзажът" ще бъде открита тази вечер в галерия "Пловдив" в сградата на Общинския съвет, съобщиха от Дружеството на пловдивските художници. Пейзажът е жанр, който е един от най-разпространените в изобразителното изкуство. В експозицията ще могат да се разгледат над 60 творби от 45 автора, събрани заедно на жанров..