Иновациите, а не субсидиите ще спасят българското биоземеделие

Втора поредна година пари за биоземеделие у нас няма – европейските субсидии са изчерпани, затова и 2018-та е обявена за нулева година. Фермерите не могат да заявяват нови площи и да разширяват стопанствата си.

Това заяви Албена Симеонова, председател на Българската асоциация „Биопродукти“. Тя посочи, че за да се развива този сектор у нас, е наложителна промяна на правилата за биологично производство, но новите правила трябва да се изработят заедно от държавата и представителите на бранша.

Пловдив днес е домакин на конференция на тема "Биологичното земеделие в България. Повече иновации за по - добри резултати". Един от основните проблеми, отчетен по време на форума, бе големият брой биопроизводители, от които голяма част имат за цел получаване на субсидии, а не въвеждане на иновации. 

7 200 са биопроизводителите у нас, а сертифицираните площи са 162 000 хектара. В момента едва 5 % от общата селскостопанска територия е с биопродукти, а според приетия от правителството план за развитие на биоземеделието, този дял е трябвало да достигне 8 % през 2013-та година. 

Австрия, Германия и Щвейцария са водещите производители на биопродукти в Европа. България е далеч от тях, преди нас се нареждат също Сърбия, Турция и Македония.

90% от българската биопродукция се изнася, основно в западна Европа, САЩ, арабските страни, както и в Япония и Южна Корея. Едва 10 на сто от биопроизводството отива на родния пазар, който е залят от конкурентна чужда продукция. Въпреки това, 10 % от българските потребители консумират биопродукти, а това е сериозен ръст през последните години.