В стратегията за национална сигурност има иновативност

В тази стратегия има иновативни политики по сигурност, които да се надяваме, че ще бъдат реализирани,  така коментира  приетата от парламента актуализация на стратегията за национална сигурност  проф.Николай Радулов експерт по национална сигурност. 

Във все по-глобалното ни време с все повече вътрешни и международни конфликти, проф. Радулов  анализира темата за националната сигурност и в   контекста на някои събития и реплики  у нас и от   Изток. 

Такива документи като се правят, винаги се вкарват нови моменти. В тази стратегия има иновативни политики по сигурност, които да се надяваме, че ще бъдат реализирани. Това, че стратегията има рамка от 8 г. е сравнително положителен опит, защото нашият опит показва, че  обикновено се правят стратегии за 10 и над 10 г. , по-нормално е прогнозните оценки да са по-достоверни при малко по-малки времеви интервали и като се има динамиката в сферата на сигурността това е по-добрият срок.

Радулов открои основните акценти : миграционен натиск, корупция и  киберсигурност, като подчерта, че за първи път има промяна в отношението към корупцията, която е от най-проблемните теми за страната. И припомни, че доскоро премиерът Борисов е заявявал, че корупция у нас няма, докато сега  тя е от основните акценти в Стратегията. 

Програмите, които навлизат в ежедневния ни живот изискват да се замисляме върху проблемите, свързани с възможностите за увреждане на хора, на нации чрез действия в кибер пространството. Това прави проблемите, свързани с кибер разузнаване и кибер контраразузнаване изключително актуални и е хубаво, че са намерили такова място в стратегията по националната сигурност. Тази стратегия продължава да счита, че един от стълбовете на нормалната, модерната сигурност е проактивността, нещо, което беше декларирано и в предната стратегия.

Радулов открои и  включеното в Стратегията по-широкото понятие за национална сигурност, говори се за гражданска сигурност, за това, че на центъра ще е гражданинът. Вероятно това се прави, за да се покаже, че се вземат на стратегическо ниво и мерки против бича на съвременна България – това е огромният криминален натиск върху обикновените граждани. От друга страна стратегията говори за миграционните потоци отново, стремежът е да се обхванат всички възможности да се предвиди какво може да се случи в този сложен свят, в който живеем. В стратегията се говори и за енергийната сигурност, необходимостта да не се пречи на енергийните проекти.

Радулов коментира и  казаното от   Ердоган за Кърджали, като част от душевните граници на сърцето му и на Турция. Имаше доста коментари  затова. Друг е въпросът, че хората притеснени от ежедневието си, от голямата мизерия, в която са попаднали, не обръщат сериозно внимание на това, което експерти и анализатори казват. Всъщност, това, което казва Ердоган не е нищо новао – това е генерална тенденция на Турция откакто я помним, още от след Освобождението, това е израз на пантюркизма и панислямизма, който те се опитва да прокарва. И забележете, за разлика от Ислямска държава, която действаше ударно, грубо, нейната намеса в европейските държави чрез миграционните потоци беше явна, заплахите бяха пряко насочени, при Турция всичко става подмолно както изисква стратегията, описана от Давутоглу. Малко по малко турците са разселват със съзнанието и поощрението на турската държава в цяла Европа. Това се вършеше под знака на мултикултурализма и г-жа Меркел, която е сериозен поддръжник на тази теза, в крайна сметка разбра, че това е невъзможно. 

За казаното от Ердоган"Може да има Трета световна война от Сирия", Радулов и предстоящата среща в България ЕС  - Турция на 26 март, дата, на която българската арамия превзема Одринската крепост :  Много неща можем да говорим за историята, но трябва да се концентрираме по-скоро върху това, което се случва. Турция има сериозното желание да се превърне  в международен арбитър и този, който държи везните на международните конфликти и не напразно Ердоган заяви, че е много възможно да има трета световна война, това, което се опитва той е политически да подклажда противоречията между Русия, европейските държави и щатите. И неговият стремеж е обясним – колкото са по-големи противоречията и големите държави са заети с тяхното решаване, да ги обмислят и да вземат мерки една спрямо друга, толко по-незабележимо и не в центъра на политическите събития ще са действията на турската армия срещу кюрдите. Всъщност, това което иска Ердоган е да не му се пречи да води войната на териториите, където има кюрди да не позволи позволи създаването на независима кюрдска държава. Само две думи да кажем – печелившият ход е ясен – ние сме част от Европейския съюз и НАТО и няма как да не сме и това ни дава предимство в разговорите с Ердоган.