Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Намаляват държавната поръчка на ПУ за част от специалностите

Държавата да субсидира обучението на 45 918 студенти в 37 държавни висши училища през новата учебна година.

Това предвижда Проект на Решение за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации през 2018–2019 година, който е публикуван в електронния портал за обществени консултации. Допуска се допълнителен прием в 8 професионални направления - „Математика“, „Физически науки“, „Химически науки“, „Химически технологии“, „Енергетика“, „Материали и материалознание“, „Педагогика на обучението“ и „Религия и теология“. Това са направления с намаляващ брой студенти, но важни за развитието на отделни сектори на икономиката и обществото, смятат от МОН.

ПУ "Паисий Хилендарски" за държавна поръчка са определени 3604 места, включително и за магистри след придобита степен "Бакалавър".

Това число не е случайно. То е съобразено с държавната политика. Има продължаващо намаляване на държавно субсидирания прием в определени направления, запазване на местата в други и увеличаване на местата в трети. Този прием е реалистичен и прагматичен, това заяви в интервю за Радио Пловдив професор Запрян Козлуджов, ректор на ПУ "Паисий Хилендарски".

За новата учебна година се намаляват местата по държавна поръчка за част от специалностите

Намаление на приема имаме в икономическите направления – „Икономика“ и „Администрация и управление“. Там субсидираните от държавата места са по-малко с около 10-15%. Една тенденция, която държавата продължава. И ще продължи още една-две години, но и там ще се стигне до един предел. Защото геометричната прогресия не води до нищо добро. Но политиката на държавата е такава – тя твърди, че няма нужда от такива специалисти и целенасочено продължава да намалява местата. И тук наблюдаваме нещо много интересно – разминаване между държавната политика и кандидат-студентския интерес. Въпреки постоянно редуцирания прием, интерес към специалностите в тези две направления остава огромен. Тоест - едно е държавната политика, а друго е реалния образователен пазар, категоричен е професор Запрян Козлуджов.

Направлението „Социология, антропология и науки за културата“ също е с орязан държавен прием

Там никога не сме имали огромен прием. За специалностите в това направление през минали години сме имали по 75 места. А сега имаме драстично намаление - местата са 35. Едва ли тук става въпрос за държавна политика, а по-скоро става въпрос за рейтинговата система, защото Философско-историческия факултет, а също и част от специалностите в него, са относително млади. А това води до проблеми свързани с рейтинга. Защото местата се определят от миналогодишния прием, който е умножен по един коефициент, едно число. Поставих много сериозно този въпрос пред образователния министър, защото един прием тази година от 35 души и ако продължи геометричната прогресия – догодина трябва да закрием цялото това направление. Но един класически университет трябва да го има в палитрата от специалности. При условие, че ние нямаме проблеми с кандидат-студентския интерес, нямаме проблем с преподавателите.

По-висок прием за новата учебна година в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ е определен за Технологиите и Информатиката. Имаме какъвто искахме прием и в направленията, които споменахте. Но ето отново разминаване – между държавна политика и кандидат-студетнтски интерес. И хиляда бройки да ни предоставят по направленията „Химически науки“ или чиста „Физика“, ние повече от 15-20 души не можем да приемем, защото е катастрофален интереса към тях. Това са прекрасни специалности, трудовия пазар има нужда от такива специалисти, но там трябва да се работи с децата още от началното училище, коментира професор Козлуджов.

От новата учебна година Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ увеличава таксите за част от специалностите си. С 40 лева годишно се вдигат таксите за специалностите в направленията обществени и хуманитарни науки.Таксите за почти половината специалности обаче остават непроменени.

Цялото интервю с професор Запрян Козлуджов можете да чуете в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Николай Гайдов, председател на Сдружение

Цената на меда трябва да е 20-25 лв. за килограм

Медът е третият най-фалшифициран продукт в света. В момента Китай доминира световното производство на мед. Вносът на мед от Китай и Украйна тревожи най-много българските производители, тъй като този мед често е с добавени захарни сиропи и не отговаря на стандартите на Европейския съюз (ЕС). За сметка на това обаче е по-евтин и подбива с цените..

публикувано на 10.02.25 в 16:58

50 души са потърсили Центъра за консултации при насилие

Адвокат Георги Баев обясни как работят Р егионалните центрове за консултиране при домашно насилие, в какъвто и той работи. Такива центрове могат да бъдат открити към всяка адвокатска колегия. В района на Пловдив има два - в Пловдив и в Асеновград. В тях има постоянни дежурни и след като пострадал се обърне към тях следва среща с адвокат, оформяне на..

публикувано на 10.02.25 в 10:09

ГЕРБ няма да подкрепи пределна надценка на храните

Като дясна партия ГЕРБ няма да подкрепи предложението на левицата за пределна надценка на основните хранителни продукти у нас – заяви в интервю за Радио Пловдив депутатът от Пловдивска област Цвета Караянчева . Народната представителка от ГЕРБ заяви, че ролята на държавата е да създава конкуренция и да подкрепя бизнеса. "Няма да..

обновено на 10.02.25 в 10:05

За първи път в България оперираха хранопровод с робот

В Пловдив лекарите имат сериозен успех в роботизираната хирургия, за уникалната операция разговаряме с  д-р Анастас Чапкънов , д.м., ръководител на клиниката по гръдна хирургия в УМБАЛ Каспела.  За първи път в България с помощта на роботизирана система DaVinci беше извършена животоспасяваща операция от този вид. От Каспела определят като и..

публикувано на 10.02.25 в 09:53

"Добро утро, ден!" с журналиста от БНТ Димитър Димитров

Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..

обновено на 08.02.25 в 07:15