Да не се увеличават преките данъци, за да има инвестиции

Защо България има ниски преки данъци, а привлича малко преки инвестиции? Разговор с финансиста Румен Гълъбинов и за тригодишната бюджетна прогноза, заплатите и допустимите увеличения за държавата и бизнеса.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Живка Танчева с Румен Гълъбинов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Не се привличат инвестиции само с ниски преки данъци тъй като това е краткосрочно решение и се постига краткосрочен ефект, а трябва да се гледа в по-дългосрочна перспектива, смята икономическият анализатор. Той уточни още:

Данъчните ставки са само една част, а другата е да се покаже на инвеститорите, че наистина могат да инвестират в страна, където има правна сигурност и благоприятна бизнес среда. На въпросите какво е привлекателно за инвеститорите – данъците не са на първо място, защото има ред други неща, които са дори от по-голяма значимост преди да се вземе решение да се инвестира. Данъците не са единствения определящ фактор къде един инвеститор ще вложи парите си. Ако искаме да идват и да инвестират в България, то трябва да предложим определен стандарт - болници, пътища, училища и изобщо цялостна инфраструктура. 

Освен това България има нужда да изгради потребителска сила, т.е. да се направи така, че населението да е в състояние да потребява повече, а компаниите ще инвестират, защото ще видят способността на хората да харчат повече. Само ниските преки данъци не са достатъчно условие за стимулиране на инвестициите и практиката от последните 10 години го доказа.

В България има нисък плосък 10% данък, но въпреки това до момента страната ни не се е превърнала в рай за бизнес и капитали. И има чисто обективни причини да е така - ниска покупателна способност и малък пазар, лоши здравеопазване и образование, корупция и опорочени обществени поръчки. 

Продължава нарастващия дефицит на квалифицирана работна ръка, като недостигът на кадри става все по-осезаем, което несъмнено допълнително ще ограничи притока на нови инвестиции. Все още не се разбира, че само ниски преки данъци и евтина работна ръка вече не са предимства за икономиката на България.

Минимална работна заплата от 560 лева и средна пенсия от 380 лева догодина, залага Министерството на финансите в тригодишната бюджетна прогноза. Правителството запазва и ангажимента за постепенното увеличение на учителските заплати.

Минималната заплата в момента е 510 лева – за три години трябва да достигне 650 лв. с две стъпки от по 50 лева, а в последната година увеличението ще е 40 лева.

И догодина държавата ще продължи да харчи повече, отколкото събира, но през 2020 г. приходите и разходите ще се изравнят.

През 2019 г. е предвидено да заработи ТОЛ-системата за тежкотоварните автомобили. Оттам се чакат 220 милиона лева.

Икономическият растеж през следващите години ще осигурява повече пари в хазната.

Това дава възможност и за развитието на инфраструктурни проекти като магистралите „Хемус”, „Струма” и „Калотина”, както и Русе - Велико Търново, и Видин - Ботевград. Повишаване на данъците през следващите три години не се планира.