Мисия "Будител" в едно ромско училище в "Столипиново"

В месеца, в който честваме народните будители, и във време на непрекъснати образователни реформи – срещаме ви с две млади учителки, които работят с ученици от ромски произход.

Трудното начало

И двете признават, че първоначално са изпаднали в шок.

Това беше първото предложено ми училище по програмата "Заедно в час", съгласих се. В началото беше шок, защото не знаех какво е училището и с какви трудности ще се сблъскам. Две години по-късно съм тук. И ми харесва, обяснява Хулия Стоянова, която е възпитател в занималнята на второкласниците. Тя е само на 27 години, завършила е английска филология, има следдипломна квалификация по начална педагогика, сега учи магистратура.

Най-голямото предизвикателство за Хулия се оказва факта, че децата не са знаели български език в началото. Много трудна беше комуникацията с тях. Имаше само едно дете, което ме разбираше и то ми беше преводач. Наложи се да започнем от изучаването на съвсем прости изрази и фрази. Но те много бързо свикнаха, много бързо започнахме да си общуваме. Децата идваха с желание. Видяха, че на някой им пука за тях. Те са като всички останали деца – искат внимание и грижа. И нямам проблем с присъствието им в часовете, коментира Хулия Стоянова.

Трудни са и първите дни за Христина Танева, класен ръководител на трети клас. Разговорът ни започва с усмивка, с доверие и с нещо повече – с абсолютната вяра, че ромските деца имат бъдеще и то е в училище. Христина Танева е завършила философия, не си е представяла, че ще попадне в основно училище, но това се случва чрез програмата „Заедно в час“. За мен беше шок. Но не от факта, че ще бъда в това училище, а от факта, че от философ - се превърнах в начален учител. Оказа се, че ще бъда класен ръководител на едни дечица от втори клас, които не знаят нищо за мен, а и аз не знам нищо за тях. Това е голяма отговорност. Защото началните учители градят основите на любовта към ученето, но и също така е и пример за учениците, разказа Христина.

Въпреки това – младата учителка приема предизвикателството. И го използва за да развива качествата си, да преодолява слабостите си и да направи обучението интересен процес.

Успехите на учениците - най-важната мисия

Днес Хулия и Христина не съжаляват, че са започнали работа в Основно училище „Пенчо Славейков“. И двете остават там. Нищо, че двугодишните договори по програма „Заедно в час“ изтичат след няколко месеца. Мечтите им не са свързани с намиране на място в така наречените елитни гимназии. Смятат, че в „Пенчо Славейков“ са на своето място. И се радват на всеки успех на своите ученици.

Защо да го правя? Нямам достатъчно добър мотив да искам да се преместя в елитна гимназия. Тук виждам, че децата имат нужда от мен. Виждам, че успявам да им помогна да стават по-добри, успявам да запаля техния интерес към учебния процес. И ги обичам..., признава Христина.

А успехите на двете млади учителки следват един след друг – децата вече не само четат и пишат на български, но го правят и с желание. Нещо повече - надпреварват се да четат приказките, които любимите учителки им дават. А основната мечта на момичетата е да станат учителки.

Победите се случват малко бавно, но децата от самото начало до този момент имат такова развитие, такъв напредък, че на 90 % четат и пишат. Децата започнаха да мечтаят. Сега те знаят каква професия искат да имат, какво трябва да направят, искат да отидат на различни места. И любовта в очите им – те са признателни, те ми се доверяват, вярват ми. И това, че съм тук, а не в някое елитно училище - по никакъв начин не ме кара да се чувствам по-малко ценна като учител. Напротив. Мисля, че съм нужна тук и сега на тези деца, коментира Хулия Стоянова.

Ако имам възможност да кажа нещо на образователния министър, то е следното - да хванем една група деца и да се опитаме да ги интегрираме към нашите разбирания, към нашите стандарти - не би било толкова полезно. Но можем да се опитаме да приобщим образованието към техните нужди, тоест - този процес  да не е едностранен, а всъщност да е и в двете посоки. Да вземем най-полезното и доброто от природата и възгледите на този етнос - и да видим какво можем да направи, което да е по-добро за тях, коментира Христина Танева.