"Калиграфско-художествени школи и писарски средища по българските земи“ - изложба за тях от образци на славянската ръкописна колекция на Народна библиотека „Иван Вазов“ е представена във финландската столица Хелзинки.
Директорът на библиотеката Димитър Минев: Тази изложба беше част от културния календар на българското европредседателство и да започнем може би с това, че в Светото писание е написано
„В началото бе словото.” Ние, всички цивилизовани хора, знаем, че благодарение на словото цивилизацията се е развивала толкова дълго време и знаем, че без писменост това слово е мъртво. Писмеността е нещото, което отразява словото. Ние имаме привилегията да сме дали писменост, която и в момента се използва от една пета от територията на света. Една малка България е дала писменост, която и в момента се използва от над 300 милиона души. Това беше идеята да представим част от колекциите, които имаме от писмените средища по българските земи през Средновековието, които точно са развивали и обогатявали писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий.
Конкретният повод е 100 г. от подписването на дипломатически отношения между България и Финландия. Изложбата е в публичната библиотека на Хелзинки, градската библиотека, една от големите там. Направена е по изключително интересен начин, на английски език, с най-добрите образци на тези писмени средища на старобългарски език.
Образците, които показваме са представители на петте от най-добрите, най-силно развити по онова време школи в Южна България. Това са Кукленската школа, която пак е свързана с Кукленския манастир, Бачковския манастир преди това, където се развива много сериозно писмено средище, Котленскат школа, Рилската писарска школа, Етрополската школа, Карловско-Аджарската школа. Всички те са много сериозни школи. Оригиналите на тези документи, които ние показваме, са в библиотеката и представени с най-добрите си качества в тези направления. Това е много интересно, защото всеки един препис оттогава е бил нещо като произведение на изкуството. Тогава са го правили тези писмени труженици, с огромна отговорност, с много старание, всеки от тях е влагал нещо от себе си и те наистина са станали като образци на културното наследство от онова време.
Изложбата ще бъде в Хелизинки един месец, а след това ще бъде представена и в Естония.
Цялото интервю с Димитър Минев е в звуковия файл
Танцьори и певци от „Театър на фенерите“ от китайската провинция Гуейджоу ще гостуват в Пловдив с атрактивно представление. Събитието е посветено на началото на Китайската нова година и е с вход свободен. Тази събота, Регионалният исторически музей в Пловдив ще бъде домакин на атрактивно и любопитно музикално събитие от далечен Китай, което..
Цивилизацията - можем ли я?! Това питане поставя проф. Александър Шурбанов и разсъждава в "Срещи"- те Защо? Нали този термин Цивилизацията е от 1756 г. Поставен е от граф Оноре Мирабо, а тя, цивилизацията е съществувала и преди да получи това име. Какво става с нас-хората от 21 век? На ход е Проф. Александър Шурбанов. Радио Пловдив,..
Изложба изследва устойчивостта на природата, нейната способност да надмогва ограниченията, наложени от човека и въпреки тях да продължава да съществува. Това е втората самостоятелна изложба на художничката Станка Александрова, която е израстнала в Белозем. Мотото на експозицията е "Диви треви". Композициите на творбите и цветовете им изследват..
Предприети са всички необходими мерки за защита на експонатите от изложбата "Древна Тракия и античният свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция" в Лос Анджелис от бушуващите в района пожари, съобщи Министерството на културата. Служебният министър Найден Тодоров е написал писмо до ръководството на музея с искане експонатите от България, сред които..
Актьорът Вилиян Гешев представя в Пловдив моноспектакъла „Писмо до баща ми“ по Франц Кафка и авторски текстове. Представлението е тази вечер в театър „Хенд“. Режисьор е Ованес Торосян. Проектът е подкрепен от Чешкия културен център. Това е една изповед, която писах дълго време в съзнанието си, а после за кратко написах и на ръка, за да я..