"Калиграфско-художествени школи и писарски средища по българските земи“ - изложба за тях от образци на славянската ръкописна колекция на Народна библиотека „Иван Вазов“ е представена във финландската столица Хелзинки.
Директорът на библиотеката Димитър Минев: Тази изложба беше част от културния календар на българското европредседателство и да започнем може би с това, че в Светото писание е написано
„В началото бе словото.” Ние, всички цивилизовани хора, знаем, че благодарение на словото цивилизацията се е развивала толкова дълго време и знаем, че без писменост това слово е мъртво. Писмеността е нещото, което отразява словото. Ние имаме привилегията да сме дали писменост, която и в момента се използва от една пета от територията на света. Една малка България е дала писменост, която и в момента се използва от над 300 милиона души. Това беше идеята да представим част от колекциите, които имаме от писмените средища по българските земи през Средновековието, които точно са развивали и обогатявали писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий.
Конкретният повод е 100 г. от подписването на дипломатически отношения между България и Финландия. Изложбата е в публичната библиотека на Хелзинки, градската библиотека, една от големите там. Направена е по изключително интересен начин, на английски език, с най-добрите образци на тези писмени средища на старобългарски език.
Образците, които показваме са представители на петте от най-добрите, най-силно развити по онова време школи в Южна България. Това са Кукленската школа, която пак е свързана с Кукленския манастир, Бачковския манастир преди това, където се развива много сериозно писмено средище, Котленскат школа, Рилската писарска школа, Етрополската школа, Карловско-Аджарската школа. Всички те са много сериозни школи. Оригиналите на тези документи, които ние показваме, са в библиотеката и представени с най-добрите си качества в тези направления. Това е много интересно, защото всеки един препис оттогава е бил нещо като произведение на изкуството. Тогава са го правили тези писмени труженици, с огромна отговорност, с много старание, всеки от тях е влагал нещо от себе си и те наистина са станали като образци на културното наследство от онова време.
Изложбата ще бъде в Хелизинки един месец, а след това ще бъде представена и в Естония.
Цялото интервю с Димитър Минев е в звуковия файл
На 92- години почина Цветана Кавалджиева, чийто професионален път е изцяло свързан с Радио Пловдив. Тя беше дългогодишен журналист и негов заместник-главен редактор, преди да се пенсионира. Погребението ще бъде утре от 11 часа на Рогошките гробища. Радио Пловдив изказва съболезнования на близките й.
Община Пловдив и Дружеството на писателите обявиха 14-тия национален конкурс за поезия "Добромир Тонев" за автори до 45-годишна възраст. Той се осъществява със съдействието на ИК „Хермес“, ИК „Жанет – 45“, ПУ „П. Хилендарски“, с медийното партньорство на БНР - Радио Пловдив и БНТ 2. Конкурсът за поезия „Добромир Тонев“ е анонимен, темата –..
На 15 август православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица. Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е..
Коланна апликация от бронз с изящно изпълнено релефно изображение на лъв откриха на Перперикон. Това според проф. Николай Овчаров е доказателство за наличието на български герб през 14 век. Той подчерта, че това е хералдическо изображение и съответства на lionpassant или „лъв в движение“. „Опашката е вдигната по характерния начин..
"Българските плъсти - послание от древността" е названието на Националната изложба, която представя Регионален етнографски музей Пловдив. Експозицията съдържа плъстени изделия от цялата българска територия, събрани от шест музейни институции - Национален исторически музей - София, Национален етнографски музей - БАН, Дирекция на музеите - Копривщица,..