Всяка година Институтът за пазарна икономика публикува датата на данъчната свобода. За 2018 тя е 4 май. На практика тя показва това - ако всичко от началото на годината, което изработвахме го внасяхме в държавната хазна, то към коя дата той щеше да се напълни така както е планиран и съответно от там нататък можем да работим за себе си.
Обяснява го в интервю за предаването "Точно днес" Петър Ганев. този календар съвпада и с първата година на кабите "Борисов -3", затова една от темите на разговор е икономическата политика на правителството.
От една страна имаме обуздаване на този бюджетен дефицит, който дълги години ни бяха нужни, за да го преборим. Факт е, че последните две години сме на излишък, изненадващ, макар че залага на бюджетите с дефицит, но пък от друга страна продължава тази тенденция данъците да се увеличават. Включително и тази година увеличихме осигурителната тежест, както и предходната, нямаме пример за намален данък през последните вече 10 г. Така, че ето това е нещо, което сваляйки го в контекста на темата е може би хубаво да се върнем към 2008 г., когато всяка година имахме някакви примери на намаляване на данъчната тежест и поне не на увеличаване, докато наистина през последните години малки данъци в определени сфери, понякога и някои такси, било то винетка такса или някоя общинска такса, но всяка година има пример за покачване на някой налог.
Що се отнася до смелостта да се правят реформи в ключови сфери, коментарът на Петър Ганев е, че
в момента не живеем във времената на големите реформи и това е така от доста години. По-сериозна реформа имаше, когато имахме този порив за влизане в Европейския съюз, с големите бюджетни излишъци, последните няколко години може би единствената по-голяма реформа и тя се простира през няколко правителства, тъй като се позабави, беше тази в образованието с новия закон за средното образование. Доста пъти аха, аха да го приемем, не успяваше да бъде приет, като че ли в тази сфера, включително тази година подкрепени тези промени с едно покачване сериозно на учителските заплати, в тази сфера като че ли има някакви промени, макар че и там изглеждат недостатъчни. Но в много други по-скоро някои дребни промени, без изцяло промяна на модела – нито в пенсиите сме сменили модела, нито в здравето сме сменили модела. Здравето е една от сферите, които са проблемни, знаете там имаше оставка, имаше скандали, оставка на министъра, неясноти със задълженията, така че тя си остана едно от големите предизвикателства. Има според мене известно рационализиране на социалните помощи, при детските знаете, че имаше промени, които по-скоро бяха в добра посока.
Като цяло ние сме по-скоро в един по-спокойни времена, няма резки промени, което също не е толкова добра новина, тъй като някои сфери имат нужда от промяна и следва от председателството, което тотално беше заело фокуса от първата година от управлението, фокусът след него да попадне в това как да променим най-проблемните сфери.
В интервюто икономистът сподели и основните аргументи в доклада ИПИ за влизането на страната в т.нар. "чакалня" преди приемането на еврото.
Приемане на еврото и всъщност влизане в чакалнята със сигурност означава покачване на кредитния рейтинг, оценката на пазарите става по-добра и кредитният рейтинг се повишава. Най-вероятно намаляване на лихвените равнища – това е също нещо, което се наблюдава в другите държави и към момента чувствително по-ниски са те в еврозоната, в България с една идея по-високи.
Откъм най-големи страхове много често се посочва инфлацията. Това не се е случвало никъде и няма как да се случи. Разгледали сме инфлацията във всяка една държава, която го е приела, няма някакъв такъв огромен инфлационен натиск обикновено под 1 %, с много малка степен в първия месец на приемането и още на втория – третия месец това нещо се изчиства, така че и това опасение, което виждам като кампания е по-скоро неоснователно.По-важният аргумент е каква е визията ни занапред, знаете, че сме във валутен борд, той работи чудесно, но той работи в момента при едно условие, при една котва, че ще бъде заменен с еврото. Ако ние не продължим в тази посока, в някакъв момент ще трябва да вземем решение какво правим и тогава да очакваме по-голям натиск на пропагандни политици, популисти да кажат о кей, ако пък няма да влизаме в еврозоната дайте да махнем валутния борд, той си изпълни своята роля, можем да си представим такива аргументи. И тогава може да влезем в много лош сценарий.
Ружка Генова е наш гост в първата седмица на март 2025 година. В края на 2022 година международната майсторка по шахмат бе обявена за училищен ръководител №1 от Министерството на младежта и спорта. Ружка Генова е директор на Спортно училище „Васил Левски“- Пловдив от 1 юли 2019 година, преди това от 2001 до 2013 година е била заместник-директор..
Европа обяви план за най – мащабното превъоръжаване от Втората световна война насам. Милиарди заеми за оръжие. А идеята на първата европейска общност – Европейската общност за въглища и стомана, бе недопускане на нова война и гарантиране на Световен мир. След 75 години Обединена Европа се готви за война. Същевременно, вече няколко..
Отбрана за сметка на кохезионните фондове? Какво ще се случи с парите по Плана за възстановяване и устойчивост? Ще разреши ли Европа неусвоени от България средства да се използват за отбрана? И как всичко това ще се отрази на страната ни - темата коментира в програма "Ден след ден" икономическият анализатор Кузман Илиев, лидер на партия "България..
Създаването на държавни магазини за български храни в пощите с надценки до 10%. Мисия възможна ли е идеята на Делян Пеевски, която ще се вкара между двете четения на бюджета? Търсим коментара на социолога Кънчо Стойчев , който е член на Съюз „Произведено в България”. Кънчо Стойчев смята, че подобна посока на мислене е правилна. "Още преди 20 години..
Решенията за новата политика на ЕС в областта на сигурността се взимат от същите хора, които преди 5 години със същата тържественост приеха Зелената сделка, а посля я отмениха, така че съм много хладно настроен и скептичен за това, което сега се предприема, коментира последната среща за Украйна в Брюксел политологът Тончо Краевски. Виждаме голяма..
Ясно
Разкъсана облачност