Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Чарлс Дарвин, първа част

| обновено на 16.05.18 в 15:50

Ако някой все още вярва, че човекът е произлязъл от маймуната, да си вдигне лявата долна лапа и енергично да се почеше зад дясното ухо, докато виси от клона с бананите. Ако някой все още не вярва, че човекът е произлязъл от маймуната, да каже откъде тогава сме се пръкнали – от топка земна кал, примесена с божията плюнка, от две случайни спори, преживели космически път и космически студ или пък сме плод от експеримент на извънземна лаборатория, посяла ни в своето опитно поле – Земята. 

Наистина голям смях пада отдавна по въпроса за произхода на човека в разни научни и ненаучни среди. В добавка, маса невинни продължават да се заблуждават, че, както ги учат в училище, Чарлс Дарвин е автор на идеята за маймунския ни произход. Всъщност нищо такова няма, напротив, той е изключително предпазлив и през цялото време бяга от темата като дявол от тамян. В знаменития си труд „За произхода на видовете”, в който Дарвин развива идеята за еволюцията на едни растителни и животински видове от други, по-ранни, за произхода на човека той пише едно единствено изречение и то гласи: „Тази теория би могла да хвърли светлина по въпроса”. Но не хвърля. Още по-конфузни са нещата в другата му знаменита книга, чието заглавие на български е абсолютно заблуждаващо - „Произходът на човека и полоният отбор”. Тук Дарвин пак не коментира произхода, а само еволюцията на човека и механизмите, по които тя се реализира. Той обосновава идеята, че човек е плод на същия еволюционен процес, както всичко останало и посочва връзката между някои анатомични и поведенчески особености на човека с тези на куче, маймуна и други. Идеята за тази връзка, впрочем, не е изненадваща, още преди него тя е отчетена и подкрепена с примери от Карл Линей и други изследователи. Изненадата настъпва, когато се оказва, че заради нещо, което не твърди, Дарвин получава световна слава, свързана не само с много възхвали, но и с много сериозни обвинения, на фона на още повече карикатурни атаки. 

Кристофър Йънг, Сътворението 

„Много повече индивиди от всеки вид се раждат, отколкото могат да оцелеят; значи тук имаме постоянна борба за съществуване; от това следва, че всяко същество, ако варира по печеливш за себе си начин, при сложните и понякога променящи се условия за живот, ще има по-голям шанс да оцелее и значи – да спечели в процеса на естествения отбор. Поради строгия принцип за наследяване, всеки така отбран екземпляр ще има шанса да разпространява своята нова, модифицирана форма” – пише Чарлс Дарвин в книгата си „За произхода на видовете”, издадена през 1859 година. Тогава той е на 50 и, за условията на XIX век, това значи, че добре се справя с непрестанната борба за живот. С други думи - вариацията, която индивидът Дарвин развива в рамките на човешкия вид, явно е печеливша и той получава възможност да я разпространи чрез поколението си. 

В някаква степен става точно така – Дарвин има 10 деца, от които три умират, но и седем са предостатъчни, за да внесат във вида хомо сапиенс сапиенс малко по-качествен генетичен материал, от онзи, ориентиран към мисленето и науката, заради който човешкият вид продължава да съществува и да се развива - макар повечето отделни индивиди да не си дават сметка за това. Какво обаче се случва през тези първи 50 и в следващите 23 години от живота на Чарлс Дарвин, как светът отвън и светът вътре в него го формират, как от мързелив и не особено заплеснат по науките млад британски джентълмен, той става един от най-прочутите учени на всички времена? Всичко започва през пролетта на 1808, когато в Шрюсбъри, графство Шропшър, Англия, мъжката маймуна Робърт Дарвин опложда женската маймуна Сюзан Уеджууд и през февруари на 1809 им се ражда кресливото маймунче, наречено Чарлс.

Йънг, Знаейки всичко, което знам

Семейство Дарвин е богато. Бащата, Робърт, е син на известния учен-натуралист Еразъм Дарвин, самият той е лекар с голяма частна практика и успешен финансист. Майката, Сюзан, е дъщеря на Джосая Уеджууд, известен художник и фабрикант, производител на най-скъпия английски порцелан. По темата религия в семейството се срещат две протестантски течения. По майчина линия Чарлс получава причастие в Англиканската църква, без проблеми от баща си, а в същото време, заедно с мама и братята, посещава службите в бащината Унитарианска църква – поредният пример за дълбоките корени на типичната британска толерантност и свободомислие. 

Само за сведение - от теологическа гледна точка, базисната разлика между двете деноминации всъщност не е незначителна. За разлика от англиканците, които се придържат към идеята за Светата Троица, тоест, за триединния образ на Бога като Баща, Син и Свети Дух, то унитарианците намират идеята за леко шантава и виждат бога само с едно лице. В добавка, някои техни теолози отиват още по-далеч в ереста си, като не приемат дори ключовото учение за грехопадението. Унитарианският либерализъм обаче си е явление най-вече в теологически план, а иначе малкият Чарлс расте като всяко типично дете на епохата - дълбоко свързан с религията и бога. И въпреки че по-късно се отдалечава от тях, той никога не става атеист, а, както сам пише, „най-вероятно мога да се определя като агностик”. В детството си Чарлс Дарвин не блести с кой знае какви качества. Той е палав, проси внимание от страна на родителите си дори с цената на това да прави бели, обича да се мотае сред природата, проявява се като бърз бегач и отличен стрелец, въпреки че е леко тромав и цял живот остава непохватен в движенията. Твърди се също, че е изключително наивен. Негов приятел го убеждава, че една конкретна шапка е шапка-невидимка и ако човек я сложи по определен начин, ще може безплатно и без собственикът да го види, да си вземе каквото поиска от сладкарницата в Шрюсбъри. При което Дарвин наистина отива в сладкарницата, награбва колкото пасти може да носи, премества шапката в необходимата позиция и спокойно си излиза. Остава силно изненадан обаче, когато сладкарят не само го вижда, а и го подгонва по улицата – така че Чарлс хвърля пастите и хуква през глава, за да се спаси от неизбежното наказание.

Ужасни истории, Естественият отбор 

Когато Чарлс Дарвин е на 8, умира майка му. Това е удар за него. Той я обича, не само защото тя е човекът, който запалва искрата на неговия интерес към биологията. Мама Сюзън показва на малчугана истинска магия - как да променя цветовете на растенията, като слага във водата, с която ги полива, безвредни оцветители за храни. Градините на баща му пък предлагат възможност детето да се наслади на истинско многообразие от растителни видове. Чарлс също е запален колекционер…..на всичко. Той събира минерали, насекоми, монети, печати и всякакви други неща, но на този етап просто ги събира, без да ги проучва. 

Преди да тръгне на училище, с образованиета му се занимава кака Каролин, а после отива в местното граматическо училище, където се показва като мързелив и не особено заинтересован от предметите ученик. По същия начин се държи и в пансиона на Самюел Бътлър, където баща му го изпраща, за да учи класически автори, древна история и езици. И те са му скучни. За сметка на това обаче Дарвин е запален по историческите пиеси на Шекспир, одите на Хораций, поезията на лорд Байрон и прозата на сър Уолтър Скот. Когато на 16 момчето се маха безславно и от този пансион, баща му заявява: „Ти се грижиш само за стрелба, кучета и лов на плъхове, ще бъдеш истински позор за себе си и цялото семейство”. Не става точно така обаче. Междувременно – и до голяма степен незабележимо дори за самия него – интересът на Чарлс Дарвин към естествените науки се развива от различни повече или по-малко случайни обстоятелства в живота му. Първо, той е запален турист, който по цяло лято обикаля из Северен Уелс с неговата красива и разнообразна природа. Второ, младият Дарвин прочита една книга със заглавие „Чудесата на света”, която запалва у него желанието да изучава непознати светове. И трето, когато е на 13, брат му си прави малка химическа лаборатория в задния двор и Чарлс му асистира в експериментите с различни химикали. От това време му остават две неща – училищният прякор „газовият Дарвин” и умението да води стриктни научни наблюдения. Когато е на 16 обаче самият Чарлс все още не знае какво иска да прави, затова баща му го праща в Шотландия, в Единбургския университет, където е най-престижният медицински факултет за времето си. Изкарва там около две години, но хирургията му се вижда истинска касапница, а гледката на кръв не му понася. В това време набира и нови сили интересът му към природата. Дарвин взима уроци по таксидермия, препариране на животни, от Джон Едмъндстън, бивш роб от Гвиана, който му описва чудесата на природата в Южна Америка. 

Често и дълго младежът се шматка из богатия Музей по естествена история в Единбург. Включва се и в сбирките на тъй нареченото Плиниево общество, в което студенти дискутират научни теми предимно от революционните за онова време материалистически позиции. Един негов приятел пък, професорът по зоология Робърт Грант, му пълни главата с идеи от възникващата тогава научна ерес – еволюционните идеи на французина Ламарк. Интересът към природата е така дълбоко в Чарлс Дарвин, че той още не може да го открие. Малко по-късно, докато учи теология вече в Кембридж, той се влюбва в едно момиче и в същото време се запалва да колекционира бръмбари. Когато девойката си дава сметка, че колекцията отнема от времето, през което двамата биха могли да са заедно, тя поставя условие – или аз, или бръмбарите. Чарлс Дарвин избира бръмбарите.

Ръсел Байрън, Естественият отбор




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

“Укротяване на опърничавата“ в Пловдивския театър

Спектакълът „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир ще се играе довечера в голямата зала на Драматичен театър Пловдив. Режисьорът Стайко Мурджев представя съвременен прочит на комедията на Шекспир със средствата на ярка театрална изразност.  Осъвременяването надскача често срещания по сцените подход за „актуализиране“ на класически..

обновено на 26.02.25 в 07:20

"Жанет 45" издаде роман на Семездин Мехмединович

Зона "култура" на Радио Пловдив представя нова книга от издателство "Жанет 45", която читателите оценяват много високо. С преводачката  Русанка Ляпова  говорим за романа "Мехмед, червената бандана и снежинката" на босненския писател Семездин Мехмединович .  „Мехмед, червената бандана и снежинката“ е изборът на критиката за най-добър роман на..

публикувано на 26.02.25 в 05:56

Владислав Христов представя стихосбирката "Пойни птици"

Поетът Владислав Христов ще гостува в Литературен салон Spirt&Spirit тази вечер.  Той ще представи текстове от последната му стихосбирка, „Пойни птици", както и от предстоящата – „Маслен нос".   Тази стихосбирка се очаква да излезе от печат тази пролет.  Срещата е организирана от „Пловдив чете“ и издателство „Ерго“.  Входът е свободен...

публикувано на 25.02.25 в 07:13

Д-р Светла Балтова с нова книга за възгледите на Петър Дънов

В зала "Съединение" на Историческия музей в Пловдив ще се проведе среща разговор с д-р Светла Балтова. Тя ще представи съставената от нея книга „Петър Дънов „За България и бъдещето на човечеството“, издадена от Издателска къща „Хермес“.  Книгата е посветена на възгледите на Дънов за радикалните промени, през които преминават природата, обществото..

публикувано на 25.02.25 в 07:07

Пловдивските художници представят изложбата "Пейзажът"

Обща тематична изложба "Пейзажът" ще бъде открита тази вечер в галерия  "Пловдив" в сградата на  Общинския съвет,  съобщиха от Дружеството на пловдивските художници.  Пейзажът е жанр, който е един от най-разпространените в изобразителното изкуство. В експозицията ще могат да се разгледат над 60 творби от 45 автора, събрани заедно на жанров..

публикувано на 25.02.25 в 07:00