Смятам, че срещата ЕС – Западни Балкани в София е историческо събитие, колкото и клиширано да звучи тази оценка, коментира за Радио Пловдив политическият психолог проф. Антоанета Христова.
Скептиците разбира се могат да имат друго отношение, но винаги трябва да се поставя началото. Никога няма да постигнем каквато и да е цел, ако не се постави началото, добави Христова. Тя подчерта, че срещата в София е била добро събитие за нашия регион, а и за самочувствието ни на българи. Показахме, че и ние можем да играем централна роля и за историята, и за бъдещето.
От една страна държавите от Западните Балкани трябва да разберат, че имат доста път да извървят и да направят промени, за да станат част от ЕС. Но самият ЕС разбра в София, че диалогичността и подаването на ръка е по-доброто поведение и контрол, отколкото да неглижираш региона. А това не беше изговаряно досега, каза още проф. Христова.
Тя добави, че не трябва да имаме свръхочаквания за бъдещето след срещата ЕС - Западни Балкани. Всяка страна трябва да извърви своя път, за да стане член на ЕС. Най-напред в тази надпревара е Сърбия, но там подкрепата за членство е по-ниско отколкото при другите страни в ЗБ. Просто там има силни влияния на други страни.
В нашия регион, на Балканите, винаги е царяло напрежение, но в София за първи път си стиснаха ръцете лидерите на Гърция и Македония Ципрас и Заев. Това никой не е очаквал, а може би е било подготвено, предположи Антоанета Христова.
Тя коментира и поведението на премиера Борисов и демонстрираното от него близко отношение с всички европейски лидери. Това е негов стил, който е много печеливш в Европа, защото не е обичаен. Бойко Борисов беше подкрепен от лидерите в Европа, за да поеме медииращата роля на Балканите. Борисов може да отваря врати, а в политиката това е голямо умение и дарба.
В крайна сметка срещата в София наистина трябва да даде на България повече самочувствие, но време е да разберем, че сме членове на голямото европейско семейство встрани от празниците, а и в делниците, каза в заключение политическият психолог проф. Антоанета Христова.
Цялото интервю с Антоанета Христова може да чуете в звуковия файл.
Как разчитаме проекта на бюджета, след като властта го представи пред работодатели и синдикати? Според икономиста Георги Вулджев вниманието трябва да се фокусира върху това, какво се случва с огромния дефицит и как правителството има намерение да се справи с него, защото това е най-големия проблем с финансите ни през последните няколко години. Вулджев..
В програма "Точно днес" за темата образование, избора на училище след 7 клас, новите специалности в Пловдив и възможна ли е матурата по математика, разговаряме с началника на Регионалното управление на образованието Иванка Киркова . Как РУО реализира предложението на план-приема за 2025/26 учебна година - кое е новото и къде са заложени..
„Мога да кажа с една дума-разочарование“. Така Наталия Елис, председател на фондация, която подкрепя украинските бежанци у нас, коментира критиките на американския президент Доналд Тръмп към украинския държавен глава Володимир Зеленски. По думите и е имало наистина сериозни очаквания, и от украинска страна, и от страна на ЕС, за..
Темата за високите цени на хранителните продукти е сред водещите за посетители и изложители и на агрофрума, чиито домакин е Пловдив. Трите изложби АГРА, Винария и Фудтех събират на едно място над 620 компании от 25 държави. В днешния, втори ден на бойкот на големите търговски вериги, търсим мнения и коментари на български производители за..
Държавата да създаде условия за провеждане на повече фермерски пазари, където земеделските производители да могат да продават продукцията си директно на потребителя. Това от една стана ще доведе до засилена конкуренция и от друга ще намали зависимостта от големите хранителни вериги. Това е позицията на Български фермерски съюз, който изпрати писмо..
Разкъсана облачност
Предимно облачно