Преориентира ли се България на Изток и факт ли е пробивът в българо-руските отношения? Трудния баланс на държавата между ЕС и Русия, дипломатическите активности, икономическите амбиции и геополитическите послания коментира политическият анализатор доц. Георги Киряков.
Пролича си, че не беше добре подготвена визитата, пролича си, че президентът Радев все още неопитен, поне що се отнася до външните отношения на страната ни, въпреки че той има някакви правомощия в тази посока и би могъл да се подготви малко по-добре, т. е. не може да си на държавна визита в една такава страна като Русия и да не си наясно, че е възможна такава форма на подвеждане, каквато осъществиха по отношение на него. По време на срещата между него и премиера Медведев, както и при президента Путин, стана ясно, че всъщност като основна новина беше изведено това, че очакват и премиера Борисов. Не може от една среща на високо равнище да се лансира такъв тип новина, т. е. на среща с президент да се лансира новина, че по-важна е срещата с министър-председателя.
За съжаление, в света има държави велики като България, но има и велики сили. Това е големият проблем и на България, и на други такива страни, които имат някакви взаимоотношения с велики сили като Русия, че никога не знаеш те какво могат да ти сервират и никога не можеш да очакваш от тях равнопоставено отношение, така че да се избегне такъв тип национално унижение, каквото се получава в последно време и при тази среща с президента Радев.
Разбира се, и от руска страна не за първи път отношението към президента Радев е толкова негативно, говорим и за предишната среща с патриарх Кирил, за която медиите в Русия особено писаха не много ласкави неща, включително и държавната обида, която са възприели от страна на руския патриарх и на Русия като цяло, заради поведението и изказванията на президента Радев, които не са се харесали, разбира се, на руската страна. Това са взаимоотношения, които България не трябва да търпи дълго време, въпреки че ги търпи от много отдавна. Но то може да бъде избегнато единствено и само, ако България се придържа към своите европейски ангажименти, т. е. ако България се възприема като част от един по-голям съюз, какъвто е ЕС, за да може да разговаря на равна нога с велики сили като Русия.
Геополитическата обстановка, в която се осъществи тази среща в условията на изтласкване на Европа, на побутване на Европа към влиянието от страна на Изтока, т. е., когато някакви ангажименти, които Европа е имала със Съединените щати, биват прекъснати по такъв, меко казано, брутален начин, Европа няма особени избори в съюзничествата си. Естествено, едно такова съюзничество е това с Русия, заради зависимостта, която Европа има от газовите доставки от Русия и заради необходимостта да гарантира по някакъв начин защитата и целостта си при бъдещи и не само бъдещи агресии, каквито неведнъж сме виждали в историята и на Европа, и на света. Това е този нов геополитически елемент и момент, с който и България трябва да се съобразява, но пак казвам, от гледна точка на факта, че България е страна -член на ЕС, разбира се временно председателстваща Съвета на ЕС, ние трябва да се държим единно в рамките на Европа, за да можем да устоим на този агресивен натиск от двете страни. Защото има много велики държави на тази земя, но има и велики сили, които са по-велики от великите държави, заради военните си възможности, заради суровинните си възможности, т. е. заради възможностите да влияят върху световните дела и върху вземането на решения, свързани с геополитиката като цяло, световната политика.
България не се е дезориентирала от Изток. България и заради корените си и заради етнически и религиозни причини, е част от един свят на малко по-различно отношение и към политиката, и към живота като цяло, към живота ни като общество и живота в държавата. Това е трудността, която изпитва България напоследък, не само напоследък, а и откакто е член на ЕС, че ние на чисто ментално ниво, на ниво общностно възприемане на политиката и на света не сме се откъснали от този Изток, за който говорим. Твърде малко, твърде бавно възприемаме Запада като някаква форма на държавно образование или на ценностна основа, за да бъдем причислени и толкова бързо, и толкова лесно към този свят, към западния свят. Той е в известна степен малко по-лицемерен, но пък това дава това усещане за свобода и за сила някаква духовна на този Запад. Тук сме малко по-йерархично, да го нарека, малко повече се вглеждаме в нашите лидери, желанието за лидерство е много по-силно, отколкото желанието за равнопоставеност в отношението към политиката като цяло. Това са проблемите, които България има и с Изтока, и със Запада.
Няма достойно и недостойно политическо поведение в тази ситуация. Има прагматично и непрагматично поведение. Затова президентът Радев направи грешка, като идеологизира изцяло посещението си в Русия, докато Бойко Борисов вероятно ще наблегне на чисто прагматичната част в тези взаимоотношения, което е и по-правилният подход в тази ситуация, защото руската страна в случая предпочита прагматични отношения и ги демонстрира по отношение на връзките си в случая Франция и Германия и не само, отколкото едно раболепничество по отношение на някакви специфични връзки, които сме имали някога в миналото или които продължаваме да имаме в настоящето. Така че на Бойко Борисов подходът би трябвало да бъде наистина прагматичен – да се знае националния интерес на България и националния интерес на Русия.
От днес до 24 ноември се провежда Световната седмица на предприемачеството. В продължение на 17 години инициативата свързва и насърчава хора от цял свят да развиват своя потенциал и да допринасят за възраждането на предприемаческия дух и иновациите в своите общности. В България инициативата за включване в тази световна седмица е на..
Преговорна среща между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ все още няма, тъй като и двете партии си мерят ината и се опитват да задават тона, да омаловажават активността на другата партия. Това коментира политолога Румяна Коларова. Тя добави, че това е неприятно за гледане, както и че е контрапродуктивно що се отнася до резултатността. Коментира още, че..
Тази година за трети пореден път ще се проведе Седмица на редките болести в Европарламента в Брюксел от 18- ти до 20- ти ноември . Мисията на инициативата е да се даде възможност на пациентските застъпници да придобият знания и умения, които да им позволяват да участват ефективно, за да имат пряко въздействие върху живота на хората,..
Какво може да направим, за да продължим уверено да взимаме решения в непредвидим свят? Отворихме вече тази тема в сезон 3, а сега се фокусираме върху някои конкретни практики, които идват от света на спорта. Родители на деца, които спортуват, ще намерят някои интересни идеи в този епизод. Спорът е елегантен начин да въвдете статистиката и..
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..