Липсва идейна алтернатива, която да поведе обществените очаквания

Никоя институция не остава незасегната от общественото недоволство, сочи проучване на изследователски център „Тренд".

Изследването е направено между 4 и 10 септември сред 1006 души по поръчка на вестник „24 часа". 

Натрупването на скандалите от юли и август може да бъде жълта лампичка за политическия елит като цяло, коментира пред Радио Пловдив Анастас Стефанов от "Тренд".

По думите му, на този етап все още става дума за спад в подкрепата сред "меките" привърженици на управляващото мнозинство. Докато ядрото е гарантирано и все още изглежда устойчиво.

Институциите започват все повече да се делегитимират в общественото внимание. Вижда се спад в доверието и в правителството, и в парламента, дори в президентската институция, обобщават социолозите. 

Парламентът традиционно е с един от най - ниските рейтинги. Низходящата тенденция се запазва през последните три месеца. Одобрението спада от 24% през юли, 22% през август до 20% през септември. Неодобрението се увеличава от 64% през юли и твърдото 69% през август и септември. Така през септември 69 от всеки 100 български граждани имат отрицателна оценка за работата на Народното събрание.

Спад има и в оценката на правителството. През юли и август положителната оценка за правителството е 33%, през септември - 28%. Същевременно отрицателната оценка за дейността на правителството расте от 56% през юли, 58% през август до 61% през септември.

Спад се вижда дори при президента, коментира Анастас Стефанов. Той подчерта, че конфронтацията понякога захранва и двете страни, но понякога носи негативи и за двете страни. 

Негативната динамика в оценката на президента се дължи на рязката му конфронтация с управляващите в изявлението му за началото на новия политически сезон, посочи социологът. 

Данните сочат, че отрицателните оценки нарастват от 22 до 28% за последните три месеца. Положителните оценки за дейността на държавния глава падат с 3% от 61% до 59% от юли до септември.

Скандалите, макар и през лятото, са повлияли на обществото, а това трябва да обостри вниманието на политиците, че зрее обществено напрежение, заяви Анастас Стефанов.

Същевременно, социолозите отчитат, че българите до голяма степен са притръпнали към политически скандали. За голяма част от тях това са битки горе в елита, те са далеч от съдържанието на живота на обикновените хора. 

От близо година се наблюдава запазване на разликата между ГЕРБ и БСП - между 3 и 4 %. Друга устойчива тенденция е умората, натрупана при мнозинството от българите и липсата на ясно очертана идейна алтернатива, която да поведе, да бъде авангард на някакви обществени очаквания.

Затова и изследването показва, че половината българи все още смятат, че нов вот не е необходим, а 53% са на мнение, че правителството ще изкара пълен мандат.

Дистанцията между двете основни партии се запазва на около 3%. През септември за ГЕРБ биха гласували 22,9% от анкетираните, а за БСП - 19,7%. ДПС и ОП остават с разлика от 1%. 

Българите обаче са много чувствителни когато става дума за социално-икономическия характер на техния живот, с други думи - когато някой посегне и бръкне в джоба им, подчерта Стефанов.

В очакванията за бъдещето на страната се отчита динамика, въпреки че оптимистите продължават да са повече (47%) от песимистите (43%). 

Цялото интервю на Емил Костов с Анастас Стефанов от изследователски център "Тренд" е в звуковия файл.