Спектакълът на Държавна опера - Русе "Луд гидия" от Парашкев Хаджиев поради неблагоприятни метеорологични прогнози за днес, вместо на Античния театър ще се играе в Градския Дом на Културата "Борис Христов". Най-силното внушение, което композиторът оставя като завещание, е посветено на главния герой на творбата – лудия гидия – гусларя Илия, в изречението: „Осъдиш ли певец, ще сториш грях...“. В нашето съвремие тези думи означават само едно: „Не убивайте изкуството!“, казват от Русенската опера.
Съвсем не случайно тези думи са изречени от стария кадия на село Султание, където се развива действието. Той е този, който със силата на музиката сякаш чудодейно „се подмладява“ и се впуска в неудържим танц, когато Илия засвирва в решаващия момент, в който младият гуслар трябва да защити изкуството си. Знаем ли какво означава думата „гидия“? В тълковния речник е записано: „буен момък“. Илия – „лудият гидия“ – съчетава в името си пламтящата страст на младостта.
Тази страст съдържа искрящата любов към красотата на живота, който открива своите прелести пред младия човек. Тези прелести съдържат в чудна хармония радостта от любовта, радостта от красотата на песента, радостта от силата на младостта. Пред силата на младостта отстъпват всички изпитания, могат да се изпълнят всички желания и стремленията достигат своите цели, мечтите се сбъдват, доброто побеждава. Зорница е девойката, която обича и е обичана. Името ѝ озарява с нежната си светлина раждането на новия ден. Тя носи вдъхновение и устрем за чиста, силна и непреклонна любов, която ще роди бъднините на новите дни.
Такива ще бъдат новите дни – дни на новия живот, на буйното начало, което младостта неизменно носи със себе си и увлича всички около себе си в омайния вихър на живота, в мечтания вихър на свободата на душата и на личността на новото време. Осман бей е човекът, който на върха на своите сили ще бъде принуден от съдбата да преоткрие себе си. Смел воин, верен на своите господари, на които вярно и всеотдайно е служил, той е заставен от неумолимите сили на живота да застане сам със себе си пред изпитанието да приеме истината – той е роден българин и християнин.
Алегорията на неговия образ не носи единствено семплото историческо клише на много човешки истории и объркани съдби от Балканите. Тази алегория, този символ продължава да действа и да звучи със силата на своето внушение и след последния триумфален акорд на операта на Парашкев Хаджиев. Този душевен стон идва да ни подтикне към размисъл – от къде идваме и накъде сме готови да отидем.
Станаха ясни номинациите за наградите „Икар“, връчвани от Съюза на артистите в България. Актьорът Явор Милушев получава наградата „Икар“ за изключителен принос към българския театър, съобщиха от актьорската гилдия. Призът „Икар“ за чест и достойнство се присъжда на 76-годишния актьор - ветеран в Пловдивската драма Стоян Сърданов. Ето..
Играещият режисьор Ивомир Игнатов- Кени и актрисата Здравка Христозова от театър "Хенд"гостуваха във "Вход свободен", за да разкажат за чисто новия гвоздей в репертоара на театъра. "Шекспир x 5"е новият бризантен авторски спектакъл на театър "Хенд", плод на обединената муза на Кени и Здравка . Резултатът е вихрена и необуздана клоунада, която..
Представяне на „Черната книга“ на Свами Тиртха ще направи известният журналист Георги Тошев, в Дом на културата "Борис Христов", в Пловдив. Събитието е тази вечер от 18 часа. Книгата съдържа 366 медитативни техники за всеки ден. Почитателите могат да вземат лични автографи от автора. Свами Тиртха е любим автор на музикантите Роби Уилямс и..
С научна конференция и изследване „Средиземно море: преплитане на цивилизации, религии, култури“, която ще се проведе на 7 февруари, Драматичния театър в Пловдив започва нов интригуващ проект. Това се два първите два етапа към създаването на мащабен мултижанров спектакъл „Преплетения човек“ в търсенето на общия код на средиземноморския човек през..
Изложбата „Родопската теснолинейка – 80 години история“ се открива днсе в залата за временни изложби на Регионален исторически музей – Пазарджик. Тя е подготвена от музея и Гражданско сдружение „За теснолинейката“, като представя историческа ретроспекция на последната железопътна линия с междурелсие 760 мм в България, която води началото си от 1920..