Изненадващият обрат в социално-осигурителните политики за запазването на тавана на новите пенсии, заедно с увеличаване на максималния осигурителен доход подразниха бизнеса. Според него - намеренията за промени са приети в условията на популистки нагласи преди местните избори и изборите в Европейския Парламент, под синдикален натиск и без експертни консултации. До какво ще доведе резкият скок на максималната осигуровка – анализът е на финансиста Димитър Чобанов – преподавател в УНСС.
Пряко засегнати от промяната са хора, които са с по-високи доходи – над 2 600 лв. на месец.Те ще трябва да се осигуряват върху по-висока сума, което за техните работодатели ще означава, че ще трябва да ги осигуряват на по-висока сума, т.е. с повишаване на разходите за труд. Това обаче няма да е свързано с повишаване на производителността на техните служители. Това е директно увеличаване на осигурителното бреме за хората, подчерта Чобанов.
Ефектите ще бъдат за цялата икономика, а не само за хората с по-високи доходи, защото с повишаване на максималния осигурителен доход върви и повишаването на максималния размер на пенсията. Според Кодекса за социално осигуряване за 2019 г. той е определен като 40% от максималния осигурителен доход и оттам именно идва повишението от 910 на 1200 лв.
А колкото до неотпадането на прага за пенсиите, това според мен, е правилното решение. Няма разчети, които да показват, че тази мярка е необходима за икономиката. Тя се очаква от дълго време, но все още няма яснота за точния й ефект върху пенсионно-осигурителната система. Считам, че стъпката е в правилната посока, подчерта Чобанов.
По думите му, няма особена икономическа логика от промените, освен чисто фискалния ефект от повишаването на максималния осигурителен праг.
Очевидно е, че целта е да се съберат повече приходи в бюджета и с тях да се финансира нарастването на разходите, които Правителството вече обяви за догодина и най-вече повишаване на заплатите на бюджетните служители. Правителството търси сега източници на финансиране за обещаното нарастване и един от тези начини са по-високите осигурителни прагове.
Според Чобанов хората, които трябва да получават по-големи пенсии, отколкото е таванът, са придобили правата си преди 1997 г. и приносът им към осигурителната система тогава може да е бил съществен. С оглед на настъпилите след това промени обаче свързани с хиперинфлацията, този принос сега няма голяма роля. Като аргумент той посочи, че осигурителната система тогава е функционирала различно, тъй като данните за сумите, които хората са получавали и на които са се осигурявали, са били много оскъдни.
Системата впоследствие въведе нови параметри като минимален и максимален осигурителен доход, оказващи влияние на размера на пенсиите. Новите пенсии засягат периода след промените, но за работилите до 1997 г. много внимателно трябва да бъде прецизирано дали приносът до 1997 г. е толкова важен сега или по-скоро да бъде отчетен приносът в периода след 1997 г.
Чуйте повече от звуковия файл:
Още през лятото , когато се определяха цените, енергийните дружества алармраха, че се подценява прогнозираното потребление на домакинствата. Още тогава те обърнаха внимание, че заложените цифри са по - ниски от очакваното потребление . Тогава, за да има по - ниски цени на електрическата енергия, беше заложено едно по - малко потребление...
Н ад 70 души от затворения завод "Монди" се събраха на протест пред Министерския съвет с искане държавата да помогне за спасяването на завода. Това съобщи за Радио Пловдив Стоян Марински от инициативния комитет, организирал протеста. "Много дипломатични подходи сме направили досега, за да спасим завода. "Монди" е много печелившо дружество,..
Водният проблем на Брестовица е напът да се реши, след като МРРБ одобри финансиране на част от новия водопровод на селото. Хората там, които протестираха заради замърсената с манган вода, не се чувстват привилегировани, защото Брестовица страда от почти 5 години, заяви в програма "Ден след ден" Любомир Томов от сдружението „Живот за Брестовица“...
Традиционната предколедна среща с граждани на тема "Какво се случи тази година и какво ще се случва следващата?" организира финансовият анализатор Светозар Гледачев. Тя ще се проведе в галерия "Резонанс" от 17.30 часа и на нея ще бъдат дадени конкретни отговори на важни въпроси, свързани с това дали идва нова криза и каква ще бъде тя –..
Очакваме с около 20 процента ръст в онлайн продажбата за коледните и новогодишните празници тази година , каза в интервю за Радио Пловдив Жанет Найденова от Българската е-комерс асоциация като отбеляза, че онлайн потребителите уважават и обичат удобството на онлайн търговията. Най-голям процент от българските онлайн купувачи - 95,5% предпочитат..