Нова книга "55 меланхолии на Антон Баев"

Новата книга "55 меланхолии на Антон Баев"  ще бъде представена с авторски рецитал  в Дома на писателите на улица “ Княз Александър Батенберг ” 27.  Подзаглавието на поетичната книга  е „Дневник от стихове“. Не е същински дневник...

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Галя Митева с Антон Баев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 5 ноември Антон Баев навършва 55 години. Срещата в Дома на писателите е от 17.55.  В интервю за Радио Пловдив  той  каза: 

Аз не съм вещ в нумерологията, но като се замислих - роден съм на 5-ти, 11-ти, умножено е 55,  пък и годините на които ставам са 55, и подбрах тази книга, за да може цифрата да съвпада. Това са само нови и непубликувани неща в нея, стиховете са събирани над 6 години.

Стиховете са в една тоналност, това е меланхоличната, но в самата книжка се съдържат кратки прочити на писатели, които много харесвам. 

Но тъгата в тези стихове е светла тъга, както казва Георги Господинов. И е опит да уловиш мига, състоянието...

"Има родство по кръв и родство по избор, знаем го от Гьоте, но има и друго родство, по тъга. Четейки поезията на Антон Баев споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната меланхолия и биография... Всяко стихотворение тук е раздяла. Но те вса пак са светли, тези Баеви меланхолии..." 

 Георги Господинов

 „Тази стихосбирка е ехо на тъгата, на скръбта от разпада на съвременния свят, казва френската поетеса Никол Бариер, а американският поет Джорд Уолас я определя като„ мрачна медитация за "катастрофата на постоянството“.  

Антон Баев притежава такава енергия, че е трудно да си го представим обзет от сплина на поета Бодлер, но тази стихосбирка е ехо на тъгата, на скръбта от разпада на съвременния свят: човешка пустиня и анонимни градове, степени и нюанси на страха, изоставяне на уязвимите същества.

Никол Бариер Франция

За първи път в българската поезия срещаме творчество с такава - бих я нарекъл програмна, съсредоточеност в античното митологично, библейско и историческо наследство...

Светлозар Игов

В тази мощна сбирка, мрачна медитация за "катастрофата на постоянството", българският поет Антон Баев предприема емоционално пътешествие към сърцевината на меланхолията - благодатната меланхолия, за разлика от пробития далак на бунтарството - напомняйки ни, че тъгата е диалектическо допълнение на радостта, а сдвояването на тези противоположности е необходимо за създаването на литература и философия.

Джордж Уолъс, САЩ

Интервюто с Антон Баев е в звуковия файл