Великите европейци - Фрац Кафка, втора част

„Общуването с хората подтиква към самонаблюдение. Нищо не може да ти се случи, когато си сам” – твърди Франц Кафка. Забележете, не казва – нищо лошо, а просто – нищо. Тоест - и нищо добро. 

Филип Глас, Метаморфози 2, 6.54

Като бащиния си род, Кафка расте висок, но като майчиния си род е слаб, дори хилав. Той не се харесва, смята, че всички се ужасяват от грозотата му и цял живот мрази да се показва гол, дори пред жените, с които прави любов. Този натрапчив комплекс неизбежно се отразява в творчеството му. „Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо.” Така започва „Метаморфозата” или „Превъплъщението”, както също ще го срещнете, може би най-известната и смразяваща кръвта история на Кафка. Някои преводачи заменят „насекомо” с „хлебарка”, като се позовават на описанието, което следва. Това обаче не е редно, защото на немски Кафка ползва по-общия термин и така внася известна ирония и допълнителна неопределеност в и без това фантастичния си сюжет. Други превеждат „насекомо” като „буболечка”, но, макар думата да е достатъчно обща, тя звучи много по-разговорно и се губи част от пародийния характер на типичния стил на Кафка. 

Ако някой чете разказа обаче, особено за първи път, едва ли му е до разсъждения за отделни думи. Още отначало те обземат отвращение и страх, които преминават в кресчендо, а накрая затихват в кошмар. Сляпата съдба прави нещо с теб, дори не е съвсем ясно точно какво, но е нещо гадно. Не можеш да си обясниш защо нещото те е сполетяло изобщо, защо точно теб, така че опитваш да се държиш, сякаш нищо не се е случило и всичко ще се размине. Неслучайно със събуждането си като насекомо Грегор Замза не е толкова притеснен – смята, че „всички тези глупости” са плод на недоспиване, заради работата му на търговски пътник и ще се разминат, ако малко си почине. Но в същото време се подканя да стане и да хукне за работа, защото ще изпусне влака в пет. Само че часът е вече шест и половина и Грегор никога не хваща въпросния влак. А накрая, след редица перипетии, той дори не чува и думите на домашната помощница към баща му и майка му: „Я елате да видите, животното е пукнало! Лежи съвсем мъртво”. Ами – няма как да ги чуе, нали, по разбираеми причини.

Филип Глас, Метаморфози 3, 13.59 

Всички описани дотук и още много други страхове се загнездват в душата на Франц Кафка от малък. Когато на 6 години го записват в началното немско училище, до там го води готвачката. Тя постоянно го плаши, че ще разкаже на учителите всички глупости и бели, които е извършил през деня в къщи. Това му внушава силно чувство за вина и неувереност в себе си. Когато на 10 го записват в лицея, останалите ученици са поне с година-две по-големи и тази неувереност се задълбочава. Кафка например през цялото време има усещането, че се намира на границата на провала. Всяка година той е убеден, че ще се провали на изпитите и няма да мине в следващия клас, но той като е добър ученик и това никога не става, концентрира се още по-напред, за да се мъчи по-дълго – сигурен е, че на самата матура в края на училището вече наистина ще се провали и пред всички ще лъсне неговото пълно невежество, неговото нищожество като човек. И това не става, но натрапчивите му страхове се подклаждат от пълния провал, който Кафка претърпява с уроците по музика. Той не научава нито пианото, нито цигулката, просто защото е напълно скаран с музиката. 

Същото става и с уроците по танци, така че провалът започва да се превръща не само в страх, но и в своеобразен фетиш за Кафка – той се плаши от него точно толкова силно, колкото и желае да се случи. По още по-сложен начин се проявява този възел от комплекси по отношение на сексуалния му живот. Освен писането, жените са другата доминанта в живота на Франц Кафка. Смята се, че неговата сексуалност се пробужда сравнително късно и още преди да се реализира, е свързана с редица странности. Когато е около 16-годишен например, той разпитва родителите си как може да се предпази от проблемите, свързани със секса. Има предвид по-скоро болестите, предавани по полов път, които по онова време са страховити и твърде широко разпространени. Баща му обаче май схваща въпроса по друг начин: като как младежът да се предпази от нежелано бременност на момичетата и му дава два съвета - да ходи по проститутки и да се отдаде на самозадоволяване. Кафка е шокиран. Откритието, че родителят му, образец за морална чистота, го съветва да прави нещо, които сам никога не би направил, задълбочава неврозите му. И все пак, въпреки шока, той е добър син и малко по-късно изпълнява стриктно бащините заръки – абонира се за „Аметист” и „Опал”, прочути порно издания от онова време с някои наистина извратени рисунки в тях, а също започва да обикаля бордеите.  

Тангерин Дрийм, Замъкът, 25.12 

След лицея Кафка отива в университета и, макар без особено желание, учи за юрист, а през 1906 се дипломира като доктор по право. Междувременно чете много литература и философия, запознава се с доживотния си приятел Макс Брод и за първи път е с жена. Проститутка, естествено. „Всичко беше очарователно, възбуждащо и омерзително. В цялата работа има нещо от съдбата на Вечния евреин – едно безсмислено скитничество по безсмислено мръсен свят” – пише по-късно той по повод първия си секс. Заедно с Брод, Кафка открива нов свят – светът на бордеите и кафе шантаните, в който може да бъде себе си, свят, от който е силно привлечен и отвратен едновременно. 

Известен е случай, когато в един публичен дом младежът вижда нещо наистина гнусно, изскача и повръща навън, но, вместо да се махне, отново се шмугва вътре. Кафка има усещането, че е попаднал…..щях да кажа – на мястото си, но не, идеята му е, че е попаднал там, където заслужава да бъде жалък тип като него. В същото време отношенията му с проститутките по странен начин съжителстват със силното му вътрешно желание да води традиционен бюргерски живот, да бъде глава на нормално семейство, да има жена, която му ражда деца и се грижи за дома. „Колкото по-малко обичаш една жена, толкова по-сигурно е, че я притежаваш” – твърди Кафка. Ето защо с големи усилия два пъти да предлага брак на приятелката си Фелице Бауер, но и двата пъти се отказва. „Не мога да живея с нея, но не мога и без нея” – пише той на приятеля си Макс Брод. Преди Фелице, Кафка има няколко романтични истории, като първата от тях е с абсолютно неизвестна жена, за която се знае само, че е доста по-възрастна от него и вероятно омъжена. Докато е с Фелице пък, той изкарва и една любов с нейната приятелка Грете, която по-късно дори твърди, че ражда син от него – нещо, което изследователите силно оспорват. След Първата световна война, Кафка се влюбва в Юлия Вохризек, на която също предлага брак, но и този проект се проваля. Следва вероятно най-дълбоката му и интензивна връзка – с чешката писателка, журналистка и преводачка Милена Йесенска. 23-годишната Милена е страхотно интелигентна, разкрепостена и е истински магнит за Кафка. Тя взима наркотици, прекарва известно време в психиатрична клиника, жени се за евреин против волята на родителите си, изневерява му както с мъже, така и с жени, но, в края на краищата, зарязва Кафка, за да се върне при мъжа си. 

След раздялата с Милена, Кафка е разбит, преживява силен нервен срив, иска да се махне от Прага, да бъде някъде сам и само да пише. Така попада в курорт на Балтийско море, където среща 19-годишната полска еврейка Дора Диамант. Те се влюбват и кроят планове да заминат за Палестина, да отворят ресторант в Йерусалим, той да готви в кухнята, тя да сервира и така щастливо да прекарат дните си. Само че Съдбата вече е решила друго.

Клиф Мартинес, Кафка, 0.00

Няколко години по-рано Франц Кафка е диагностициран с туберкулоза, болестта идва и си отива, но пристъпите зачестяват и той се пенсионира от службата, за да се лекува. Първите 6 месеца с Дора са време на покой и щастие, следват обаче три месеца агония. Състоянието му се влошава бързо, тя го мести от Берлин в Прага, а после и в клиниката „Виенската гора”. Там обаче не могат да му помогнат и го пращат в последното убежище – клиниката на доктор Хофман в Киерлинг. Туберкулозата на Кафка се е прехвърлила върху ларинкса, той е набъбнал и боли зверски. „Докторе, дайте ми смърт, иначе вие сте убиец” – обръща се Кафка веднъж към лекуващия го специалист. Освен че боли обаче, ларинксът е затворил гърлото му и той не може да се храни. Медицината по онова време няма технология да реши проблема и така великият писател Франц Кафка умира от глад. 

Дори неговото болно въображение надали някога си е представяло точно такава смърт, но нищо не му остава, освен да се примири. А може би смъртта за него не е въпрос на примирение, а на върховно познание, ако се съди по парадоксалното му прозрение: „Първият признак, че започваш да разбираш живота, е желанието да умреш”.

Тангерин Дрийм, Замъкът, 0.00