Започна обратното броене за кабинета "Борисов 3"

В програма "Точно днес" не подминаваме и протестите, които обещават да се по-силни събота и неделя, но пък има заявки да са с начало от петък.

За профила на протестиращите, за ефекта и напрежението, което се търси говорим с политическия анализатор доц. Георги Киряков. 

Георги Киряков: От политическа гледна точка седмицата не е завършила, защото в събота и неделя се очаква напрежението отново да нарасне, т. е. да избухне нова вълна на протести, която отбеляза и края на миналата седмица, т. е. очертава се дълга политическа седмица и дълъг политически месец, да не кажа, че това е може би и най-дългата като очакван край политическа година за политиците – от гледна точка на това, че до края на европредседателството нямаше почти никакви интересни събития и сега изведнъж, особено след лятната ваканция, политическият пейзаж се насити с толкова събития, че започнахме да им губим нишката.

За премиера Борисов нека да припомним, че той неведнъж е казвал, че няма да подаде оставка, а може и да хвърли пешкира, както се казва на боксов език. По-скоро очаквам да не ни изненада Борисов за пореден път, защото изненада би било ако той наистина не подаде оставка в тази ситуация. Засега за него е изключително ясно какво да се прави и какво би се случило от тук нататък, защото наистина предстоят неприятни от социална гледна точка събития и не само с приемането на бюджета и с промените в законодателството, свързани с данъците, но и със сметките, които хората очакват с неприятен трепет.

Зарядът съществува, даден беше тласък, разбира се, пак казвам, натрупа се едно напрежение, което само чакаше своя катализатор и този катализатор дойде. Независимо дали сега ще кажат, че  протестите са организирани, платени и  т. н., то тази група е твърде малка и наистина може да играе ролята само на катализатор на този протест. 

От там нататък хората най-вероятно хората биха решили да ескалират напрежението не заради друго, а защото наистина недоволството е огромно от това, което се случва. Тук не говорим само за неприятните политически решения, които това правителство трябва да взема. Тук говорим и за поведението на част от политиците. Вчера отново станахме свидетели на поредното изказване на депутат от НФСБ абсолютно непремерено и хвърлящо буквално бензин допълнително в огъня на това социално напрежение. И хората започват да стават изключително гневни и изключително нервни от подобен род наглост и нахалство от страна на политиците и това е сигурен край не едно политическо битие не само на НФСБ и на Обединени патриоти като коалиция, но и на това правителство. Разбира се, Бойко Борисов трябва да избере дали тези негативни прояви  на неговите коалиционни партньори трябва да продължи да ги търпи, естество с това да спада и популярността на ГЕРБ или просто наистина, макар че твърди, че няма да подаде оставка да тръгне в тази посока. А и вече не малко наблюдатели, анализатори, а и самите хора виждат, че натам се върви.

Започна обратното броене на това правителство. Тук вече е избор на самия премиер какво да прави в тази ситуация, а обратното броене няма как да бъде прескочено, но за него таймингът е ясен -  предсрочни избори ще има, въпросът е кога, дали когато цялото напрежение нарасне дотолкова, че да избухне буквално  в лицето му или преди това с неговия усет, както досега той винаги е успявал винаги да реагира адекватно в такива ситуации, неговият усет пак няма да го подведе и преди да се случи подобно нещо и да спечели поредните избори. Твърде вероятно е ако избере правилно момента, в който да подаде оставка да спечели и следващите избори. Но ако не го направи въпросът е вече на живот и смърт и за неговата партия, и за него като премиер.

За съжаление един от инструментите на обществото, особено на хората, недоволните от това управление, за натиск върху управляващите беше иззет изключително неприятно и за тях самите, имам предвид за обществото, за недоволните, защото разчитаха, че тази тояга – европейската тояга ще налага някакъв контрол върху желанието на управляващите буквално да се разпищолят по политически и естествено това породи ново напрежение у тях и желание вече сами да вземат нещата в ръцете си. Виждате, че тези протести са част от това желание нещата да бъдат взети в собствените ни ръце – да не се надяваме вече на Европейската комисия да бъде тоягата в нашите ръце. Тя няма да бъде такава и ясно го каза. Това е предателство, разбира се, към българското общество, което възлагаше и продължава да възлага надежди Европа да бъде контролиращият механизъм на самоуправството в България особено на политическата наглостта, на политическата наглост особено на  част от управляващия елит.

От друга страна, повечето от констатациите мога да бъдат приети като несъстоятелни, да кажа неверни, защото нито организираната престъпност е преборена до такава степен, че да бъде прекършен гръбнака  й, виждане постоянно някакви акции, които нямат последствия за това нещо. Правят се някакви шумни акции, а след това нищо, потъва всичко някъде в небитието. Върховенството на закона все още не е на тази висота, на каквато искаме да го виждаме, каквото е в Западна Европа. В законодателството виждаме, че се приемат постоянно някакви спорни закони и буквално да се преправят на следващия ден след като са приети, а констатациите на Европейската комисия са, че законодателството вече е достатъчно стабилизирано и добро, че да може да отпадне механизмът за наблюдение върху него. И ред такива неща. Хората виждат с очите си това предателство на ЕК спрямо техните желания и очаквания.