Интересите на великия немски енциклопедист Готфрид Лайбниц са толкова широки и приносите толкова дълбоки, та днес, в епохата на тясна специализация, изглеждат невъзможни. Но не ви лъжа. Идеите му във философията, логиката и математиката са наистина гениални и наистина много. Дори не съм споменал дотук например, че точно Лайбниц подрежда линеарните уравнения в онова, което днес наричаме Матрици или опитите му в геометрията с числото Пи и правата линия.
„Колкото до моето мнение, аз съм казвал неведнъж, че пространството е нещо относително, каквото е и времето, пространството е ред на едновременно съществуване, а времето е ред на последователност” – пише Лайбниц в писмо до Самуел Кларк, английски учен и силен поддръжник на Нютон. Освен това обаче, като изследва движението, Лайбниц стига до понятието „жива сила”, известната сега „кинетична енергия”.
Той извежда формулата, според която тази енергия е равна на масата по скоростта на квадрат. Това да ви напомня нещо? Да, прочутото уравнение на Айнщайн за енергията, равна на масата по скоростта на светлината на квадрат. Но то всъщност е нещо като частен случай точно на формулата на Лайбниц. Той открива още и закона за съхранение на „живата сила”, за първи път формулира закона за запазване на енергията, лансира идеята за превръщането на един вид енергия в друг.
Лайбниц формулира и един от най-важните принципи във физиката – принципа за най-малкото действие, а прави и ред открития в раздели като теория на еластичността, теория на колебанията, извежда формулата за изчисляване на якостта на гредите, която и днес носи неговото име.
От физиката скачаме в механиката. Както казах по-рано, Готфрид Лайбниц опитва да създаде нещо като първичен компютър, но не успява, задоволява се с най-съвършената за времето си сметачна машина. Заедно с френския физик Денис Папен, той опитва да изобрети парната машина. Известни са проектите му за вятърни витла и водни помпи, минни машини за извличане на руда, хидравлични преси, лампи, часовници, има запазен и чертеж на подводна лодка.
Всичко това са инструменти, с които Готфрид Лайбниц иска да изследва и дори да победи природата. Природните науки изобщо не са му чужди. Например в геологията приносът му е идеята, че Земята има течно ядро. Докато се занимава с палеонтология, Лайбниц развива тезата за еволюцията на Земята и въз основа на принципа за приемственост, който възприема, дава една от първите формулировки за универсалната връзка на всичко съществуващо, като пише: „Всичко във Вселената се намира в такава връзка, че настоящето задължително съдържа в своите недра бъдещето и всяко сегашно състояние е обяснимо по естествен начин само чрез онова, което непосредствено го предшества”.
Лайбниц разработва първична теория за организмите и връзката между тях, а в медицината подтиква лекарите да правят сравнителни наблюдения, да проверяват експериментите и да различават научната от метафизичната гледна точка. В областта на общественото здраве той препоръчва създаването на медицински административен орган, който да решава проблеми, свързани с епидемиологията и ветеринарната медицина. В икономиката предлага данъчни реформи и национална застрахователна програма. В социологията поставя основите на комуникационната теория и работи по фундамента на онова, което по-късно се развива като „теория на игрите”.
Не знам дали вече не спряхте изобщо да ми вярвате, че един единствен човек наистина е способен на всичко това. Но е факт – и то далеч не е всичко. По отношение на историята, Готфрид Лайбниц се интересува от етногенезиса, тоест, опитва се да намери „началото на народите”. По този повод пръв в немската историография формулира идеята за взаимна връзка между лингвистичните проблеми и генеалогията.
Той отхвърля властващата тогава библейска интерпретация в лингвистиката, според която всички езици могат да бъдат сведени към староеврейския и развива версията за историческия произход на езиците. Сам Лайбниц знае доста езици, но пише основно на три, като ползва латински в 40 процента от случаите, френски в 30 процента и родния си немски в 15 процента. В психологията именно той въвежда понятието „аперцепция”, което разбира като форма на душевна активност, проявяваща се в процеса на елементарните усещания.
Лайбниц разработва и идеята за безсъзнателното, подета и развита по-късно от Шелинг, Шопенхауер и най-вече – Зигмунд Фройд. Като дългогодишен библиотекар на двора на Хановер, Готфрид Лайбниц разработва модерната система за каталогизация на книгите. Той също е дипломат и юрист с идеи в ред посоки на общественото развитие. Смята, че държавата се образува чрез обществен договор, но субект на властта е самата държава, а не личността на управляващия. Той излиза с предложения за реформи в данъчната система, премахване на крепостничеството и въвеждане на общинско самоуправление.
Негова е идеята, поне частично реализирана около век по-късно от Наполеон, за това абсолютистка Франция, най-силната европейска държава в онзи момент, да се ориентира към завладяването на Египет, а оттам да отнеме източните колонии на Нидерландия, вместо да точи зъби на слабите, все още разпокъсани, немски земи. Като се опитва да реализира убеждението си, че научните изследвания са съвместно начинание, Лайбниц, член на Британското кралско общество и Френската кралска академия на науките, работи за създаването на научни академии в Санкт Петербург, Виена и Берлин.
Най-успешният от тези проекти е Берлинската академия на науките, основана през 1700-та година, с пръв президент Готфрид Лайбниц. По-късно тя се превръща в сегашната Германска академия на науките. Макар роден и възпитан като лутеранин, Лайбниц е икуменист. Голяма част от времето си като дипломат той отделя на идеята за помиряване между католическата и протестантските църкви, и дори за тяхното сътрудничество с православието.
Той е убеден, че един ден Европа ще има единна религия. Нещо повече обаче, през 1677 година Готфрид Лайбниц лансира политическата идея за създаване на европейска конфедерация, ръководена от Съвет или Сенат, чиито членове ще представят отделните европейски нации, но ще са свободни да гласуват по съвест. Дори и скептиците трябва да признаят, че това е доста изумително предчувствие – или пророчество да го наречем - за създаването на Европейския съюз.
Готфрид Вилхелм Лайбниц, заедно с Рене Декарт и Барух Спиноза е един от тримата най-големи философи-рационалисти на 17 век и предшественик на немската класическа философия. Роден е през 1646 г. в Лайпциг, най-големият град в малката, но богата и важна немска провинция Саксония. Това е към края на 30-годишната война и край града са водени две големи битки. Тази война започва през 1618 като конфликт между протестанти и католици в Германия, но се развива в поредица по-общи европейски сблъсъци след избухването на бохемските бунтове и намесата на Швеция, Дания и Франция. Бащата на Готфрид – Фридрих Лайбниц, е професор по етика и шеф на катедрата по философия в Лайпцигския университет, но също адвокат и нотариус.
Майка му, Катерина, дъщеря на професор по юриспруденция, е трета съпруга на Фридрих. От рано бащата забелязва будния ум на момчето и опитва да го развие. Сам Лайбниц казва, че всекидневно разказваните бащини истории се запечатват в душата му и са най-яркият спомен от детството. Когато малкият е едва на 6 обаче, баща му умира, а Готфрид получава неговото изумително наследство – огромната библиотека. Той се хвърля да чете, но установява, че голяма част от книгите са не на родния немски, а на латински, гръцки, френски. Какво му остава, освен да научи тези езици.
Лайбниц попада на книга от римския историк Тит Ливий, пълна с гравюри и изнамира собствена система за учене на език. Той гледа илюстрациите и чете онова, което успее да разбере от текста, понякога само една-две думи на страница. Повтаря процедурата много пъти обаче и постепенно не само започва да се ориентира в материята, за която Тит Ливий пише, но и научава латинския. На 13 вече го знае така перфектно, че за една сутрин, притиснат от някакъв официален повод, написва на латински блестяща поема от над 300 строфи.
Някакъв тъп учител забелязва напредъка на Лайбниц и съветва майка му да му забрани достъпа до библиотеката, защото това тласка детето към „неуместни и преждевременни занимания”, както пише. Но става обратното и Лайбниц получава пълен достъп до книгите. „Триумфирах, сякаш бях намерил съкровище, изгарях от нетърпение да видя древните, които познавах само по име – Цицерон и Квинтилиан, Сенека и Плиний, Херодот, Ксенофонт и Платон, писателите от епохата на Август и множеството латински и гръцки църковни отци.
Започнах да ги чета в зависимост от желанието си и се наслаждавах на всички теми. Така, преди да навърша 12, аз вече свободно знаех латински и започнах да разбирам гръцки”. Така, де, какъв по-добър начин едно хлапе да се превърне в енциклопедичен гений.
Община Кричим спечели проект за обновяване на Народно читалище „Пробуда – 1912“. Проектът е за внедряване на мерки за енергийна ефективност и основен ремонт на сградата на стойност 5 598 200 лв. с ДДС. Финансирането е осигурено чрез споразумение между община Кричим и МРРБ. Избраният изпълнител трябва да извърши предвидените дейности в рамките..
Среща под надслов "Книга без автограф" ще се проведе тази вечер от 18 часа, в читалище "Алеко Константинов" – Пловдив. На събитието ще бъде представена съвместната стихосбирка на Стефка Тотева и Яна Дековска и ще присъстват автори и приятели на Литературен кръг "Метафора“. В памет на дъщеря й, нашата колежка от Радио Пловдив Стефка..
Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..
Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café. Романът излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..
Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..