Работата за хората с увреждания не свършва със закони на хартия

Позицията споделиха в предаването Емил Мавродиев - който бе част от протеста на родителите на деца с увреждания и Латин Банков- от ръководството на  на Съюза на инвалидите в Пловдив.

След като в голяма степен се постигна разбирателство по пакета от спорните закони двамата потвърдиха, че нещата вървят полека лека, има някакво желание, но сме доста далеч от крайната цел и от това, което е необходимо за всички хора с увреждания.

Според Емил Мавродиев едни пари се отпускат, спрягат се един цифри, които са доста големи в бюджета за хората с увреждания, но има и нещо много тънко -  въпросът е тези пари къде отиват и за какво отиват. В момента това все още е мираж. Все още  няма орган, който да издава тези лични оценки, нещата все още вървят през ТЕЛК, а  ТЕЛК е загубена кауза. Ако искате и това, което Петьо спомена на г-н премиера  - има закон, който защитава хората с увреждания да не могат да бъдат уволнявани. Само че в един момент този закон се оказа, че е пречка, защото те изобщо не ги наемат на работа.  

Солидарен по темата с реалната интеграция е и Латин Банков. 

Тази интеграция трябва да започне от достъпността. Много е просто – ако не можеш да отидеш донякъде, ако не можеш да свършиш нещо, ако не е удобно това нещо да се направиш.  Ти не можеш примерно, започваме от детската градина, началното училище.

Емил Мавродиев даде пример на недомислие в Пловдив.

Петьо години наред го карам на училище с личния автомобил при условие, че държавата и община Пловдив е "осигурила" транспорт, който да се ползва от такива хора с увреждания – който те взема от вкъщи, кара те на училище и т. н. Обаче какво се случва – детето започва училище в 8 ч сутринта. Първата кола, първият бус, който излиза от гаража с този специализиран транспорт, който общината е осигурила е в 8,20. За какво говорим? 

Според Латин Банков самото общество не може да приеме темата еднозначно, защото няма условията хората с увреждания да се докажат на пазара на труда.

Правителството започна да се съобразява, но нямаше необходимия имидж, който трябва да създадем пред всички и да покажем, че наистина можем, че дори и в инвалидни колички да бъдем полезни за това общество, да създаваме един вътрешен брутен продукт, а не само да ни виждат да консумираме бюджета на държавата. 

Чуйте разговора в прикачения звуков файл