Народните представители гласуваха на първо четене предлаганите промени в Изборния кодекс. Според новите текстове, машинният вот навсякъде в страната се отлага.
Въпреки, че трябваше да бъде факт на евроизборите през май 2019-та - още за новите правила, по които ще гласуваме засега на два пъти догодина ще коментираме със Стоил Стоилов, изборен експерт и член на Обществения съвет към ЦИК.
В момента предложението е в Изборния процес на предстоящите избори да се използват хиляда машини, които съвсем логично е да се разположат в секции с над 300 избиратели. Смисълът на това предложение е ясен за всички – да се максимализира ефектът от използването на машините. Това породи много спорове, някои депутати, които много се гордеят, че са осъдили няколко пъти ЦИК поради неизпълнение на закона, от друга страна обаче здравият разум показва, че насищането с машини на всички избирателни секции, които са над 12 340 е меко казано нецелесъобразно.
Аз ще ви дам пример от предишното експериментално гласуване. В Бургас например в основно училище „Княз Борис Първи” е имало машини в 4 секции, които предполагам, че са на един коридор и всички са с над 550 избиратели, но в една секция, секция номер 1, машинните гласове, подадени са 252, а в секция номер 4 са само 13, т. е. преди да говорим за масовизация на използването на машините трябва да решим въпросите с мотивацията за гласуване с машина. Експериментът, който беше направен показа, че хората вярват.
Машините бяха въведени 2014 г. като един от инструментите, поне на мен така ми се струва, с които трябваше да бъде овладяно и подтиснато общественото напрежение, което съществуваше тогава и което се изля на улиците. На мен ми се струва, че още тогава не е имало някакви дългосрочни намерения този въпрос да бъде решен. Доказателство за това е фактът, че на следващите избори вместо да се отиде към постепенно увеличаване броя на машините, да станат хиляда – хиляда и петстотин и след още едни избори да станат две хиляди или две хиляди и петстотин, те бяха премахнати. С 500 машини може да има законно машинно гласуване, а с 1500 не може.
По-добрият вариант според мен е да вървим напред. Аз предложих вчера на една дискусия при президента и на други места, когато машините са малко да направим изцяло машинни секции. Една машинна секция може да обработи 800, а някои експерти казват и до 2 000 гласувания през деня. Това ще даде възможност в големи населени места, където са събрани по няколко секции в училища, да останат 1 – 2 секции за хартиено гласуване, защото все пак щ е има хора да предпочетат този вариант, но да се изградят големи машинни секции.
Напоследък се чуват упорити коментари, че една от политическите партии – Движението за права и свободи ще се опита да вдигне рязко прага на преференцията на валидност на преференциалното гласуване. Това за мене е изключително разочароваща информация, тъй като преференциалното гласуване, според мен, е едно от най-големите достойнства на последния Изборен кодекс, който беше приет 2014 г. Голяма част от българските избиратели, дори всички бих казал, биха искали освен да гласуват за партия, да имат възможност и в рамките на партията да определят свой кандидат. Ще ви кажа защо. В България няма масови политически партии. Всички хора, да речем, пълнолетното население в България, които членуват в политически партии и както едно време говорехме водят организиран политически живот, са не повече от 300 хиляди, това прави 5 -. 6 % от пълнолетното население и някъде 7 – 8 % от действително гласуващите.
И за мен не е редно този малък брой хора да определят изцяло избора и бъдещата политика на страната. Има и нещо друго. Аз сериозно се съмнявам, че в политическите партии се води напълно демократичен вътрешнопартиен живот въпреки това, което се пише в техните устави. Аз си спомням една партия направи вътрешно допитване кой да стане президент, а после стана друг човек.
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Денят на християнското семейство е повод да се замислим за ценностите, които предаваме на децата си, и за ролята на семейството в изграждането на морални и духовни устои. В съвременното общество, където динамиката на ежедневието често отнема от времето за близките, днешният празник ни напомня за важността на семейната сплотеност и духовното..