Сам Бог цени свободната воля

Изключително дволен съм от текста, който прочетох на сайта на Светия  Синод на БПЦ, защото явно е, че той е консултиран с компетентни хора  е в съзвучие с всички публикувани назад във времето текстове на Еладската православна църква и на Руската православна църква, които още преди десетилетия излязоха с официални становища по темата  за трансплантациите. Това заяви д-р Велислав Малев.

По думите му, становището на БПЦ е точно, адекватно и ного добре написано.

 В момента, в който в реалността възникне даден проблем на биоетиката, започва и мисленето как да се отнасяме към него.

Разбира се, изисква се време за изработване на експертно време, но специално проблемът  за трансплантациите в целия спектър на биоетични проблеми, може би е най-простият и с най-еднозначно становище. Там е ясно, че няма нищо лошо в самото присаждане на орган, както от гледище на човека, на когото се присажда, така и от страна на донорството.

Колкото и да е странно обаче, ние се фокусираме върху проблемите на донора. Когато нещата излизат извън единичния случай на доброволно осъзнато даряване на орган, срещу което никой няма нищо против като действие и това се благославя от Църквата, а преминем към масовизиране на проблема /хиляди са случаите, които чакат донори с подходяща тъканна съвместимост/, вече се поставя въпроса за множественост – търсене на множество донори. Тук влиза в действие акцентът на Светия Синод,че въпреки това не трябва да отстъпваме от критериите на единичния случай, които са валидни и за множествения. Това да не се превърне във фабрика за резервни части. В света съществуват множество такива случаи, има и филми по темата, създадени неслучайно..

Дори и без да съществуваха тези примери, Църквата пак би заела същата позиция от превантивно гледище, за да се защити достойноството на донора, неговата доброволност и зачитането на всички морални и медицински критерии при извършване на трансплантацията.

Разбирането за човека и неговото взаимоотношение с Бога е именно на тази база. Човек е създаден със свободна воля и знаейки, каква е Божията воля, сам решава със свободна воля дали да я следва или не, доколкото може с падания, ставания и т.н. Но винаги сам Бог цени тази свободна воля и това схващане не може да не бъде отразено и в акта на трансплантациите.

По думите на д-р Малев, условията, които Църквата поставя, за да се осъществи трансплантация, са изпълними.

 При нас обаче липсва обществена активност за по-широко доброволстване, каквото съществува в развитите страни.Има и един много неприятен феномен – в нашите книжки за здравно осигуряване на последната страница  има текст, в който се казва, че ти априйори доброволно си  изразител на волята да си дарител. Без никакво допитване.  И само, ако отидеш в специален кабинет на РЗОК и положиш подпис пред специален служител, който също поставя подписа си, само тогава ти се отказваш от тази воля по подразбиране да си дарител. Ето така изведнъж цялото народонаселение става доброволен донор, без всякакво допитване. А това е неправилно от морална гледна точка.  Липсата на писмен отказ от донорство не може да бъде  равнозначно на съгласие.  

Това с последната страница и малките букви прилича на онзи феномен на условията под черта с малки букви на компаниите.

Документът на БПЦ подкрепя донорството и внася ясни правила за извършването на трансплантацията.

Чуйте интервюто от звуковия файл: