Великите европейци – Перикъл

Има сериозно единодушие сред учените, че Антична Гърция, която се смята за люлка на нашата европейска цивилизация, минава през три периода в развитието си. 

Други закръглят годината на 500-а преди Христа – тогава избухва Йонийското въстание, катализатор за първата персийска инвазия. Трети смятат, че началото е през 479, след битката при Платея, когато обединените гръцки сили разбиват армиите на Ксеркс и слагат край на втората персийска инвазия. Но, независимо от противоречията по датирането на началото, цари единодушие, че в центъра на Класическия период, е разцветът на Атина през времето, известно като Епохата на Перикъл. По нейното датиране също се спори. Някои смятат, че тя трае 30 години – от влизането на Перикъл в политиката през 461-ва, до първото му излизане от нея през 431-ва. Други свиват още дължината на въпросната „епоха” до времевата шепа от 14 години, през които Перикъл 14 поредни пъти е избиран за стратег на Атина. 

Но с какво всъщност този човек със смешна форма на главата и не особено добър генерал, който живее открито с една милетска курва, а в политиката се проявява като краен популист, е заслужил голямото признание – краткото време на живота и делата му да се нарича „епоха”? Може би поне малко ще ни подскаже един анекдот. Питат един борец, победител на поредната гръцка Олимпиада кой е по-силен – той или Перикъл. А борецът отговаря: „Разбира се, че Перикъл. Аз мога да го туширам, но той ще се обърне към Народното събрание и след речта му то ще приеме постановление, че победителят е именно Перикъл”.

Civ 6 Greek Pericles, 1.22

Перикъл е роден през 495 година пр. н. е. в Атина, в богато семейство на известни родители. Името му означава „обкръжен със слава”, направо сбъднато пророчество. Баща му е Ксантип, политик и воин, остракиран, тоест, изгонен от Атина за 10 години, но само 5 по-късно - поканен да оглави флота срещу персите. Майката на Перикъл, Агариста, е от рода на Алкмеонидите, който води началото си от Алкмеон, правнук на митичния Нестор - цар на Пилос, участник в похода на Аргонавтите и Троянската война. 

Алкмеонидите са политически активна група в Атина, която работи за демокрацията. Агариста е племенница на споменатия Клистен, който прави първите демократични реформи, самият Перикъл ги задълбочава до едва поносима за аристокрацията степен, а по неговия път после върви и ученикът му Алкивиад, който пък е правнук на Клистен. Но, преди да стигне до политиката, Перикъл трябва да мине през детството. Това не е лесна работа в тогавашна Атина, където богатите гледат да не парадират с богатството, така че живеят в мизерни къщи и като всички останали атиняни прекарват повечето време навън. Хич даже не му е лесно на малкия Перикъл да е сред другите деца, като се има предвид особената издължена и пипонеста форма на главата, с която се ражда. 

Тя е като странните глави на египетските фараони от рода на Ехнатон и някои смятат, че, за да прикрият тази форма, гръцките скулптори после създават статуи на Перикъл само с шлем. За сметка на това пък комичните поети му викат „морски лук” и други кмешни неща. Как му викат тълпите деца по мръсните и криви атински улички в началото, не се знае, но неслучайно младежът расте срамежлив и затворен – в себе си, в ученето и в тесния си приятелски кръг, пълен най-вече със знаменити философи като Протагор, Зенон от Елея и Анаксагор.

Музика от епохата на Перикъл

Перикъл получава възможно най-добро за времето си образование, но това не означава Бог знае какво. Той дори не учи политика или риторика, защото те още са в естествено, първично състояние и, преди да се отделят като клонове на знанието, практикуват се изцяло от лаици, макар често гениални. Перикъл учи музика и гимнастика, но най-вече - философия, която тогава не само разширява абстрактните мисловни хоризонти, но носи и цялото вече известно конкретно знание за природата, човека и боговете. Като младеж Перикъл служи в армията, но се мярка и в политиката. Той е в партията на Кимон, но май не го харесва искрено. Освен това гледа да стои на втори план, защото удивително прилича на прадядо си, тирана Пизистрат, когото узрелите за демокрация атиняни не биха искали да видят отново начело на града. 

Все пак обаче, когато през 473 пр. н. е. умира баща му, Ксантип, Перикъл излиза на светло, като поема от него политическото ръководство на Алкмеонидите. Те са позиционирани в демократичния лагер с лидер Ефиалт, срещу партията на аристократите, водена от Кимон. От тогова е и първата информация за обществената дейност на Перикъл като истински атинянин, който държи да е полезен за града. С пари от бащиното наследство, той финансира дебюта на „Персите”, патриотичната пиеса на Есхил с вдъхновяващ сюжет от наскоро приключилите гръко-персийските войни. През следващите 10-15 години Перикъл няколко пъти е избиран за стратег, тоест, един от десетимата генерали с едногодишен мандат, чиито съвет е нещо като правителство на Атина, призвано да реализира решенията на почти постоянно функциониращото Народното събрание. 

В средата на 50-те години, преди още да бъде сключен окончателния мир с Персия, започват поредица конфликти между Атина и Спарта, известни като Първата Пелопонеска война. С повече или по-малко успех, Перикъл участва в ред битки, а междувременно опитва да укрепи и нагоди за новите условия, тоест, в полза на Атина, Делоския съюз, създаден по-рано за обща борба на гръцките полиси с персите. Цялата тази обществена активност, съчетана с прекрасния му риторически талант и подпомогната от някои случайности като ранната смърт на демократичния лидер Ефиалт, все повече избутват Перикъл към върха на обществената пирамида в Атина. А той пък вече е познал себе си и изобщо не се страхува да застане най-отгоре, макар и само като „пръв сред равни”, както го описва неговият съвременник и голям почитател, историкът Тукидид.

Ветровете на Итака

В началото на 40-те, Перикъл, човекът с най-голям политически авторитет в Атина, се развежда и заживява с красивата и умна Аспазия, една от най-прочутите жени на античността. Тя е родом от Милет и има прекрасно образование, дотолкова, че учи младия Сократ на философия и риторика. Аспазия е хетера, но това не значи, че прави платен секс. Да, според враговете на Перикъл, тя е проститутка и съдържателка на публичен дом, но това противоречи на другото им обвинение – че пише силните речи на некадърния в риториката Перикъл. Истината е, че в гръцкия свят хетерите са като гейши - могат да правят секс с даден мъж, но само ако искат, а основната идея е да са умни и забавни компаньонки. 

Със сигурност гърците на прочутите си „симпозиуми”, тоест, купоните, пълни с много вино и философия, страдат без женско присъствие. Те по традиция държат жените си необразовани, затворени в къщи, а когато излизат - забулени и с придружител. Колкото и да отива напред в демократичния си популизъм, Перикъл дори не помисля да промени това, като даде граждански права на жените. Нито на робите, нито на чужденците, впрочем. Всичко, което той прави, за да разшири обхвата на атинската демокрация и заради което е люто мразен, е да ангажира в съда, Народното събрание и другите обществени дейности, не само аристокрацията, а всички свободни мъже - атински граждани, тоест, и двамата им родители са родени атиняни. Така че в „люлката на демокрацията” демокрация практикуват около 20 процента от хората. Сам Перикъл след 445-та година е избиран редовно за стратег и магистрат. Той няма и никога не е имал особени постове или правомощия в управлението, освен авторитета и способността си да убеждава. И атиняните например с удоволствие се оставят да бъдат убедени, че с парите на полисите от Делоския съюз, предназначени за общата отбрана, трябва да се направи нещо, за да се подчертае величието на Атина. 

Така че Перикъл поръчва застрояването на Акропола с фантастичните храмове, които могат да се видят и днес, градът се пълни с величествени скулптури, в него работят най-известните драматурзи, а философите се тълпят да философстват насред Агората. През 431 година обаче идилията свършва. Започва Втората Пелопонеска война, за чието начало Перикъл търпи критики. Избухва и епидемия, може би чума, която убива двете му деца и други близки. Това го вкарва в депресия, която се задълбочава заради популярното сред атиняните тълкуване - че чумата е поредното наказание от страна на боговете, което спохожда всички заради отдавна прокълнатия род на Алкмеонидите. Следва и обвинение във финансови злоупотреби с наложена солидна глоба и така авторитетът на Перикъл рухва напълно. През 429 той умира, също покосен от епидемия – чума или тифозна треска, както смятат съвременните учени, няма голямо значение. По-важното е, че Перикъл не вижда бавния упадък на любимата си Атина и любимата си демокрация, който започват с неговата смърт и завършва с превземането на града от Александър Македонски стотина години по-късно.

Антична Атина