Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията коментира напрежението във Войводиново след инцидента с пребития от двама роми рейнджър. Според него вече свикнахме с подобни новини, защото един или два пъти в годината стават такива криминално-социални инциденти.
Той припомни историята с Катуница и реакцията на хората след смъртния случай. По думите му това беше първият не само антиромски, но и социален протест насочен тогава към цар Киро.
Ако направим списък почти няма година без такива инциденти. Горе-долу по една схема. Група, или един-двама упражняват насилие и хората от конкретното място реагират. Така беше в Гърмен, Асеновград... и това се повтаря. Често се коментира,че това са пришълци приети от местните. Не знам какъв е мотива на тези хора да се заселват в селото. Защо кметът не е реагирал в началото на незаконното строителство, а чак сега става много активен. Сега започват да се бутат незаконните къщи за да се отпуши напрежението. Пак се повтаря ситуацията от другите градове с подобни инциденти, коментира анализаторът
По думите му темата за враждебността на българското население към ромското е много стара. Социалната дистанция между българи и роми винаги е била много голяма. Това показват изследвания още от началото на 90-те години. Въпросът е дали социалната дистанция между българи и роми се увеличава.
Ако се върнем към Катуница , то тогава имахме феномен. Социалните мрежи бяха много активни. Станаха изключително мощни. Това беше много дълъг социален протест преди 2013 година. Това показва един много сериозен потенциал за конфликт.
Ключовият проблем е, че този тип общности позволят на децата да раждат деца. Това е извън закона. В Германия например се повдигат обвинения на български роми, които се женят малолетни. Тези роми, когато се връщат са променени. Този проблем у нас само се коментира, политически също, но си говорим само. Не възникват реални механизми за промяна. От една страна има изключително интегрирано ромско население, но от друга страна се случват такива инциденти, коментира Безлов..
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно