Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията коментира напрежението във Войводиново след инцидента с пребития от двама роми рейнджър. Според него вече свикнахме с подобни новини, защото един или два пъти в годината стават такива криминално-социални инциденти.
Той припомни историята с Катуница и реакцията на хората след смъртния случай. По думите му това беше първият не само антиромски, но и социален протест насочен тогава към цар Киро.
Ако направим списък почти няма година без такива инциденти. Горе-долу по една схема. Група, или един-двама упражняват насилие и хората от конкретното място реагират. Така беше в Гърмен, Асеновград... и това се повтаря. Често се коментира,че това са пришълци приети от местните. Не знам какъв е мотива на тези хора да се заселват в селото. Защо кметът не е реагирал в началото на незаконното строителство, а чак сега става много активен. Сега започват да се бутат незаконните къщи за да се отпуши напрежението. Пак се повтаря ситуацията от другите градове с подобни инциденти, коментира анализаторът
По думите му темата за враждебността на българското население към ромското е много стара. Социалната дистанция между българи и роми винаги е била много голяма. Това показват изследвания още от началото на 90-те години. Въпросът е дали социалната дистанция между българи и роми се увеличава.
Ако се върнем към Катуница , то тогава имахме феномен. Социалните мрежи бяха много активни. Станаха изключително мощни. Това беше много дълъг социален протест преди 2013 година. Това показва един много сериозен потенциал за конфликт.
Ключовият проблем е, че този тип общности позволят на децата да раждат деца. Това е извън закона. В Германия например се повдигат обвинения на български роми, които се женят малолетни. Тези роми, когато се връщат са променени. Този проблем у нас само се коментира, политически също, но си говорим само. Не възникват реални механизми за промяна. От една страна има изключително интегрирано ромско население, но от друга страна се случват такива инциденти, коментира Безлов..
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.
Какво можем да очакваме от кабинет с премиер Росен Желязков и тръгваме ли по нов път, който да затвържадава европейската ориентация на България? Темата коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и университетски преподавател. Тя изрази надежда, че днес ще се направи крачка към нормализация на политическите процеси в..
Има разум в промените на съдебния закон, но те са фокусирани върху настоящата ситуация. И несъмнено целят елиминирането на Борислав Сарафов. И тук, някои мои опоненти, твърдят, че не може да се прави закон за един човек. Да, но когато този човек се е превърнал в еманация, в емблема на системните и структурни проблеми в една институция, то..
Как се справя Община Пловдив с финансите? Има ли рискове в условия на удължен държавен бюджет и какви са те? Въпросите са към заместник-кметът по финанси Женя Петкова. Правителство за държавата е изключително важно. По различнен начин ще се подходи в работен процес. Редовен кабинет е признак за сигурност и спокойствие , заяви заместник-кметът по..
Политологът от Българския институт за правни инициативи Теодор Славев коментира за Радио Пловдив бъдещето на коалицията ГЕРБ, "БСП- Обединена левица" и "Има такъв народ" и споразумението им с "Демокрация, права и свободи – ДПС" както и предложения проектокабинет „Желязков“. Според него за всички е по-добре да имаме редовно правителство,..
Социологът от агенция „Мяра“ Яница Петкова коментира коалицията „три и половина“, която формира мнозинството за правителство. По думите й във всички случаи ДПС- ДПС печели от участието си в него. Свикнали сме да се виждаме ИТН като непредвидим партньор, но участието в управлението може да промени това, а БСП е в трудна вътрешнопартийна ситуация и..
Значителна облачност със сняг
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно