Стартът на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 беше нещо бляскаво, но не много интересно за човек, който има много натрупвания в областта на културата и съответно – по-големи очаквания. Умерено резервирана съм, към това, което се случи, заяви Пенка Калинкова – общественик и един от основателите на Фондацията.
И досега не разбрах кой е човекът, с чиято идея бе реализирана кулата с български артисти? Не е вярно, че нямаше български артисти – една част бяха от Пловдив, а останалите – по един или друг начин са свързани с Пловдив. Валя Балканска е на един хвърлей място от Пловдив – Родопите, а Теодосий Спасов е завършил АМТИИ.
Не е важно колко е голяма сумата, важно е обаче тази сума да бъде оправдана. А ние като пловдивчани, да се припознаем в това, което виждаме.
Видяхме какво направи Матера. Несравним с Пловдив по параметри град, но откриването там беше мило и интимно. Не е важен бюджетът. Важното е да се припознаем. Те се сетиха и изпяха „Ода на радостта“. Защо ние не се сетихме? Това е химнът на Европа, нещо, което ни обединява. Едно хоро не се изигра... а това е най-яркият наш израз на заедността! Да, подскачаха кукери... с островърхи шапки.
Ние не сме на различни страни, но говорим като пловдивчатни и искаме най-доброто за себе си и за съгражданите си, искаме своите основания за гордост. Знаете, гордеем се с първото честване на Кирил и Методий в Пловдив през 1851, с първото българско книгоиздателство 1855, първия български професионален театър, със Съединението, с Панаира, който е първото промишлено-земеделско идложение само 14 години след Освобождението. Винаги съм казвала – Пловдив е столица на духа. Бил е и ще бъде.
За шест месеца във връзка с Първото промишлено изложение за шест месеца едно изоставено турско гробище се превръща в парк – Цар Симеоновата градина. Ентусиазмът след Освобождението е бил огромен. Това е изключителен подем национален. Това, което сега се случва също е голямо събитие, надпревара в културната сфера. Не го подценявам, затова бях сред тези 5-6 човека създатели на Фондацията.
Усилията започнаха през 2010 г., а сега се увенчаха. Не желая сега да се спирам на откриващото събитие, но тепърва ще говорим какво можем да дадем на Европа като дарба, като талант, като умение, като всичко.
Не разчитам само на Програмата за Европейска столица на културата, а и на Културния календар. Безспорно всичко това ще обогати културния живот на страната. По всички национални медии се вижда, че има огромен интерес към събитието. Има го и от чуждестранни медии. Но ще видим дали и как ще продължи.
За всичко това работихме много хора. Абсолютно вярвам, че броят на туристите се е увеличил. Още когато през 2010 г. в една класация на английски археолози беше посочено, че Пловдив е един от най-старите живи градове в Европа и в света и се появи огромен интерес.
Тук са ниписани епохални произведения. Един от тях е Иван Вазов, сега живеят големи творци. Аз се чувствам част от Пловдив и по никакъв начин не мога да намаля значението му като град, в който се раждат таланти, художници, деца, които носят награди в различни области - от Математическата гимназия, от Спортното училище, гордеем се с красивите плавдивчанки...
С изложбата „Тютюневият град“, когато я направихме преди години скромно, заявихме една кауза – опазването на това наследство. Сегашната изложба бе с голям бюджет и представя един преглед на тютюнопроизводството, на политически събития и практики. Това наше архитектурно индустриално наследство е т.н. „Малката Европа“ и това е една моя лична кауза. Ще продължавам да пиша и да бия камбаната.
Дали успяхме за Тютюневия град? Правят се усилия. Не, не успяхме.Не бяха добре координирани. Когато се прави среща със собствениците на тютюневите складове, не се обявява това събитие, не се бие предварително камбаната....
Интервюто чуйте от звуковия файл: .
Тематична обща изложба „Пловдив – нашият дом“ открива Дружеството на пловдивските художници в Галерията на бул. „Цар Борис III Обединител" 153. На 27 октомври се навършва една година, откакто тази галерия бе открита. „Мястото, в което пребивава човек, оформя и въздейства върху неговата чувствителност, мироглед, отношения, а думата „дом“ и..
Гласуването за плакатите, участващи в седмото издание на Национален ученически конкурс „Плакат–Костадин Отонов“ , се проведе на 14 и 15 ноември 2024 г. чрез онлайн-системата за оценяване в сайта на НХГ "Цанко Лавренов", която е организатор на събитието съвместно с Министерството на културата на Република България. Темата за 2024 г. е „ Всеобща..
Тричленен експертен съвет ще следи културните събития в Пловдив през годината и ще прави по 5 номинации във всеки раздел на награда „Пловдив“. Досега номинации правеха организации, културни институции и всички граждани . Предлага се също раздел „Журналистика“ тя да бъде в общия й план, а не само в сферата на културата. Това става ясно..
„Музикални пространства“ събирана една сцена - виртуозния флейтист Бюлент Евджил от Турция и пловдивската пианистка д-р Велислава Стоянова. Концертът се организира от Генералното консулство на Република Турция и Българско – турски литературен клуб Пловдив с подкрепата на община Пловдив . Тази вечер, 18 ноември, от 18:00 часа в Първо..
За загадката Иван Хаджийски си говорим тази събота с философа Тони Николов в "Срещите". Ученият, който с колело обикаля България, за да нарисува истинския портрет на българина и да каже, че "Душевността на човека се определя от обществения му бит." Слушайт, интересно е.