Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Великите европейци – Джордж Бъркли

Ако смятате, че базисната идея за „Матрицата” за свят, който съществува само в нашето съзнание, е съвременна, грешите. Давността ѝ е над три века, тя принадлежи на епископ Джордж Бъркли, ирландски философ от английски произход. 

Още на 25, в книгата си „Трактат за човешкото знание”, издадена през 1710-та, той развива една от основните си теории, която нарича „иматериализъм”, известна и като „субективен идеализъм”. Материалната субстанция като такава не съществува, а онова, което възприемаме за външни обекти, са само идеи в ума на възприемащия и те не могат да съществуват, без да бъдат възприемани. Това е кратката версия на сложната теория, която ражда куп въпроси и възражения.

 „Ако махнем изцяло погрешните предпоставки, теорията му е непробиваемо стройна и логична” – твърди американският мислител Самюел Джонсън, дългогодишен приятел на Бъркли. После рита един камък и довършва обяснението, след като болката отминава: „Ето моят отговор на теорията му”. Оттогава насам идеите на Джордж Бъркли са критикувани по много и различни поводи и начини, но не могат да бъдат нито забравени, нито пренебрегнати и никой уважаващ себе си мислител по света никога не подминава наследството на Джордж Бъркли, когото Шопенхауер нарича „баща на идеализма”.

Барокова музика, 15.11

Някои хора са или недоразбрали, или недочели, а може би твърде глупави или твърде нечестни, когато приписват на Бъркли идеята на солипсизма – че светът изобщо не съществува, а ние изцяло си го измисляме. Нищо такова. Бъркли казва – да, има разни обекти, това няма как да се отрече, защото ги възприемаме. Но това, което наистина не съществува, е материята като такава. Всеки може да опише дърво, ябълка или стол – но не и най-малкото парченце материя. Разбира се, продължава Бъркли, отделните обекти съществуват, само защото и доколкото ние ги възприемаме. Ябълката е нищо друго, освен съчетание от представите ни за цвят, аромат, твърдост, влажност, вкус, обем и т.н. - това е, което със сигурност можем да твърдим по въпроса. Дали тя си виси на дървото, дори когато никой не я възприема? Или, както гласи знаменитият въпрос: „Ако едно дърво падне в гората и наоколо няма никой, дали дървото издава звук?” Какво да ви кажа? 

Може би за разбирането на тази загадка ще ни помогне модерната космология. В нея има един принцип, наречен „антропен”, формулиран от Стивън Хокинг, който гласи: „Ние виждаме Вселената такава, каквато е, защото ако беше друга, нямаше да ни има тук и нямаше да можем да я наблюдаваме”. Джордж Бъркли би изръкопляскал на тази брилянтна идея. По отношение неговите собствени визии обаче възникват и още по-сложни въпроси. Например – ако аз възприемам другите хора, значи те, също като ябълката, са само мои представи. Но аз самият пък съм обект на тяхното възприятие - така че кой от нас съществува в действителност. Или - как човек се възпроизвежда, ако другите са плод само на неговата перцепция. Но Бъркли е умен и има висш аргумент - когато никакво човешко съзнание не възприема даден обект, той може да продължи да съществува, защото го възприема всеобхватният Бог.

Барокова музика, 23.52

Джордж Бъркли е роден през 1685 година в Ирландия. Родът Бъркли е „почти уникален в английската история”. Води началото си от саксонски благородник, живял още преди норманското нашествие, а наследствената мъжка линия се поддържа непрекъсната дори до днес. Независимо от чисто английските си корени, Джордж Бъркли цял живот се смята за ирландец. Той учи в Килкени, а на 15 отива в Тринити Колидж, Дъблин. През 1704 вече е бакалавър, през 1707 – магистър. След завършването остава в колежа като възпитател и преподавател по латински, после по гръцки. През 1710-та, Джордж Бъркли е ръкоположен за свещеник в Англиканската църква. Година по-рано той издава своето „Есе към новата теория на визията”, с което се набърква право в текущия тогава научен спор за визуалните принципи на възприемане. На следващата година идва и основния му труд – „Трактат за принципите на човешкото познание”, а три години по-късно – „Три диалога между Хилас и Филон”. 

Смята се, че в тези първи книги той развива главните си теории, свързани с идеализма, а оттам нататък всичките му писания са само допълнителни обяснения и защита от критики. „Съществуването е усещане”, това е лайтмотивът във философията на Бъркли, която мнозина посрещат с насмешка или буквално на нож. Постепенно обаче все повече хора се заслушват и намират в идеите му ако не откровение, то поне нов, свеж поглед към света, чиято стойност си струва да се обсъди. През 1714 Бъркли тръгва за Лондон, където попада в най-елитния интелектуален кръг на епохата. Следват години, през които пътува из Европа, най-вече в Италия и Франция, където се среща с изкуството на Ренесанса и мисълта на Просвещението. През 1725 в главата обмисля да създаде специален колеж за обучение на свещеници и мисионери за колониите. За целта събира средства от частни лица, но получава и обещание за 20 000 лири от хазната. 

Докато се подготвя за приключението, Бъркли се жени за Ани Форстър, с която заминава за Нюпорт, Роуд Айлънд. Идеята е за нуждите на колежа да се купи земя на Бермудите и те намират подходящ имот, но става ясно, че парите от хазната никога няма да дойдат и Бъркли се прибират в Англия. На американска земя оставят гробът на една от дъщерите си, библиотеката си, която даряват на Йейлския университет, огромното влияние, което идеите на Джордж имат върху напредничавите американци, както и името на Бъркли, Калифорния, градчето, приютило един от водещите американски университети. 

В последните години от живота си, докато заема различни църковни и обществени постове, епископ Бъркли, освен с философия, се занимава много и с благотворителна дейност. Един ден, когато е на 68, семейството му се събира за обяд, Ани чете псалми, а Джордж слуша, полегнал на дивана и притворил очи. Когато се опитват да го събудят, установяват, че сърцето му е спряло и бащата на идеализма, епископ Бъркли, си е тръгнал тихо от този свят на възприятията, за да се пресели изцяло отвъд, в света на реалностите.

Барокова музика, 00.00


Още от категорията

Великите европейци - Франсис Крик

Животът на Франсис Крик може да се разкаже като приказка – умен син на беден обущар преживява приключения и се жени за царската дъщеря. Да, той е син на обущар, но не беден, има фабрика и магазини за обувки в Лондон.  Синът е умен, но приключенията му са в науки с ужасни имена - микробиология, биохимия, биофизика. И голямото постижение на..

публикувано на 02.12.20 в 10:17

Изложбата "Магазин за надежда" е с благотворителна цел

В програма "Точно днес" ви каним да се включите в благотворителната кауза за закупуване на материали за творчество за децата от Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“-Пловдив.  "Елате на театър и се включете в една добра кауза!", пишат от театъра за новата кауза. Те продължават да играят постановките и през декември при спазване на..

публикувано на 02.12.20 в 09:43

"Извънредни мисли" - в по-умерени темпа

Малки и големи промени съпътстват живота ни по принцип. Малки и големи промени се редуват от началото на пандемията. Разликата? Нея откриваме всеки по свой начин - според степента, в която сме засегнати. Ненко Генов е на 34 години, роден и  израснал в Пловдив, от 2011 г. живее в Полша. Женен е, има три дъщери. Завършил е английска филология в..

обновено на 01.12.20 в 15:04

Отиде си създателят на Фолклорния фестивал - Пловдив

Почина Янчо Янев - един от най-дългогодишните служители в дирекция „Култура“ на Община Пловдив.  33 години той отдаде своята неуморна енергия, сили, труд и професионализъм в името на развитието на любителските, непрофесионални състави на територията на област Пловдив, за добруването на пловдивските читалища и  подпомагане на самодейните групи в..

публикувано на 01.12.20 в 13:24

Арката на Димчо Павлов се връща в Цар-Симеоновата градина

След повече от две години усилията на Снежана Фурнаджиева, председател на Дружеството на пловдивските художници се увенча с успех. Зам. Кметът по култура Пламен Панов, предложи на Общинския съвет да гласува връщането на Арката на скулптора Димчо Павлав в пространството между фонтана „Деметра“ и Виенския павилион. Процедурата ще бъде съгласувана с..

публикувано на 30.11.20 в 13:54