Голямата история обикновено не чува малките човешки разкази

Минава време докато отбелязването на онези събития се превърне в национално честване. В началото това са локални събития в градчетата, където хората имат спомени и са дали жертви във въстанието. А първото предложение за национална почит идва от Перущица през 1882 година.След Съединението желанието за национално честване се засилва, но първото голямо събитие е през 1901 година. 

В сложния политически контекст на времето това честване е използвано тогавашните партиите с оглед на техните идеи. Важното тогава е подчертаването на самостоятелното усилие за свободата срещу тезата, че сме освободени от вън. 

Нормално и неизбежно е всяко подобно събитие да се поставя в съвременен контекст  и от него да се акцентира именно от гледната точка на съвремието, смята Мирчева. По думите й това е и част от функцията на историческата памет.

През 1901 година се възстановяват много от спомените за въстанието и неговото символи, като черешовото топче например. Издават се пощенски картички, правят се възстановки, шествия в много градове на страната.

Извън политическите употреби, това събитие показва много важна страна на незавършения разказ за това , което се е случило. Големите прояви са в столицата, но не  и в малките селища, където се е случвали събитията. В Брацигово се чувствали тотално непризнати, в Батак централната власт не само не изпраща представители, но и не отговаря на молбата на хората да подпомогне честването с военен оркестър.

Постепенно с времето разказите за местните събития се успоредяват и се събират в общата история. Но въпреки това много от хората, които имат принос или са жертва на онези събития остават незабелязани.