Свети Георги - светецът, който обединява паметта на времето

В християнската иконография Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.

Цветан Симеонов – журналист и автор на над 50 документални филма за древни култови места и тракийски светилища разказва за трансформациите на  образа на Свети Георги, връзката с древните митове и житейския календар на българите.

В памет на Св. Георги /от гръцки "земеделец"/ Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджевден. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година, завършваща на Димитровден. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо