Книгата „Черно на бяло“за актьора Христо Мутафчиев и среща с него ще се състои в галерия U PARK. Двамата с Теа Денолюбова събират първите петдесет години от живота на известния актьор в книгата . Срещата е част от международния фестивал за театър и съвременен танц "Черната кутия".
Ако направиш ретроспекция на моя житейски път, не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхносттa, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата.
Жив съм и продължавам да вървя напред, заради публиката, близките и хората, които ме обичат. Нещата от живота за мене са изключително прости.
Черното и бялото са тежки цветове и означават за мен много. Розовото и бозовото не са моите цветове. Животът ми е многопластов, защото имам планове и амбиции и те ме мотивират да се движа напред.
Ако човек живее като Христо Мутафчиев, ще живее добре - простичко. Така трябва да се живее в тази натовареност и стресовост около нас. Затова действам ясно, конкретно и естествено.
Изкуството и живота са в постоянна връзка. Човек трябва да има талант най-вече за живота, а талантът на сцената е нещо различно, това е удоволствието. Ако имаш талант да живееш, правиш го, без много усилия. Не ми достига обаче талант в ежедневнието да изкореня простащината.
Не познавам отчаянието, нито депресията. Те не са моите цветове. Ако изпадам в депресия, се хващам за косата и се измъквам. Ако се поддадеш на едно от тях, значи да се поддадеш на сивотата.
Когато влизах в болницата, си купих кафе и ми се падна късметче: "...за успеха на човек не се съди по това, докъде е стигнал, а за по това, колко високо е скочил, когато е стигнал дъното". Това е моята философия.
Трябва да се живее на бавен каданс, за да можеш да помислиш.
Интервюто с Христо Мутафчиев - от звуковия файл:
Барабанистът Кирил Добрев е една от емблематичните фигури в етно-група Булгара. От 20 години се занимава с композиране и саунд дизайн за различни филмови, театрални и музикални проекти. През 2003 печели Аскеер за авторска музика към театралния спектакъл “Дивите”. Съавтор е с Влади Михайлов на музиката към българското предложение за Оскар “Кецове”,..
Преизвестно е - зад всяка криза стои моралът. А какво е моралът? Илия Кожухаров, Петко Атанасов и отец Радослав Паскалев разсъждават в "Срещите" тази събота. Бъдете с Радио Пловдив, интересно е!
Петдневна филмова поредица „Поглед към другия“ ще бъде представена от днес в Пловдив . Международната селекция от киноразкази е инициатива на Гьоте институт - България и сдружението „Арте Урбана Колектив“ и ще бъде показана в Лъки – Дом на киното. Програмата включва късометражни, документални и игрални европейски заглавия, както и..
Дружеството на пловдивските художници представя изложбата „Палитра Европа“ на живеещия във Франция творец Александър Христев в галерия „Пловдив“ в сградата на Общинския съвет. Роденият през 1976 г. в Париж художник учи в реномирани частни училища в града, като след колежа посещава Екол ПЕНИНЕНГЕН, Екол де ВОЗ АР, Ателие по живопис Де ла Вил..
Пловдивският общински съвет единодушно удостои с отличието „Почетен гражданин на град Пловдив“ Никола Илиев за изключителен принос към опазване, съхраняване и развитие на музикалното наследство и популяризиране на българската народна музика. Никола Илиев е емблематична фигура за град Пловдив, обогатявайки културния пейзаж с непреходната..