Великите европейци - Едуард Дженър

От Сара пък доктор Едуард Дженър взима лимфна течности създава прочутата си ваксина срещу бича за човечеството, наречен „вариола” или „едра шарка”. А така поставя и началото на модерната наука „имунология”. 

Дженър инжектира с въпросния материал осемгодишния Джеймс Фипс и така го имунизира срещу вариолата. После съзнателно опитва да зарази момчето с едра шарка и като не успява, разбира, че ваксината действа - експеримент, за който днес Едуард Дженър би бил разпнат на площада. Всичко това става в края на 18 век, през 1796 г. Близо 200 години по-късно, пред 1977, се регистрират последните случаи на заболяване от едра шарка в света, а през 1980 СЗО обявява, че вирусът вече не съществува в природната среда. Вариолата е силно заразна болест, която се причинява от два вируса. Единият е по-смъртоносен, убива 20 – 40 на сто от заразените, а другият е по-скромен – с жертви едва около 1 процент. 

Няма как да си избереш „по-добрия” вирус обаче, едрата шарка е много устойчива и се разпространява включително чрез мухи, предмети, животни, както и по капково-въздушен път. Болестта протича много тежко и, дори да не доведе до смърт, има гадни последици. Първите сигурни сведения за заболяване от едра шарка идват от Древен Египет.  Смята се обаче, че вариолата вероятно мъчи човечеството от самата му поява. 

Сведения за големи епидемии, описания на болестта и някакви опити тя да бъде лекувана, има през вековете в Китай, Индия, Япония, Африка. В Древна Гърция май болестта е сравнително кротка, но в Рим лекарите водят епични битки с нея – само в тъй наречената „епидемия на Антонин” загиват 7 милиона души. В Европа обаче вариолата се настанява трайно през Средните векове, а оттук е пренесена в Америка и Австралия, където избива масово индианци и аборигени. Човекът, който победи този бич за човечеството, е един скромен, но изключително умен английски провинциален доктор на име Едуард Дженър, който живее и работи в градчето Бъркли, Глостършир.

„Бащата на науката имунология” - Едуард Дженър, е осми син на викария Стивън Дженър и жена му Сара. Роден е през 1749 година в Бъркли и още на пет остава пълен сирак, но получава добро основно класическо образование. Той е умно и любопитно дете, знае името на всяка птичка и растение в околността, събира фосили и изобщо – отрано показва, че природните науки са в центъра на човешката му природа. Скоро Едуард се насочва към медицината и става чирак на хирурга Абрахам Лъдлоу. 

За нас може да звучи странно  хирургията да се изучава чрез чиракуване, но за 18 век явно се е нормална практика. Тогава медицината не е образец за истинска наука и, поне в провинцията, местен хирург най-често е местният бръснар. На 21 Едуард Дженър отива в Лондон да учи анатомия и хирургия при Джон Хънтър в болницата „Св. Георги” и там докосва най-високите върхове на тогавашната медицинската наука, обобщени от Хънтър в репликата: „Защо само мислите, а не експериментирате?” Макар да има големи перспективи, след Лондон, Дженър се връща в родното Бъркли. Там има успешна частна медицинска практика и казват, че като лекар е „способен, умел и популярен”. А има и достатъчно свободно време - включва се в две медицински общества, свири на цигулка в местния камерен оркестър и обикаля околността да изучава природата. 

Но и това не е всичко. Едуард Дженър се запалва по едно голямо откритие – въздухоплаването с балон, измислено от братята Монголфие. През есента на 1784 той излита от двора на замъка Бъркли и след полет от около десет мили, каца принудително в една нива, като подплашва жътварите до смърт. Но изобщо не плаши Катерина Кингскот, една от дъщерите на собственика на имението, с която смелият доктор-балонист веднага се залюбва и за която се жени малко по-късно.

Пред очите на Едуард Дженър обаче постоянно стоят ужасяващите поражения на едрата шарка. Тогава с нея се борят чрез тъй наречената вариолизация, измислена на Изток. Тя се базира на идеята, че ако човек бъде заразен с минимално количество телесен материал, взет директно от кожата на болен от вариола, може да прекара болестта по-леко. Но това понякога работи, понякога – не. 

Често вариолизацията, обикновено прилагана в детска възраст, не само не опазва онзи, на когото е приложена, но и води до епидемия. Самият Едуард Дженър преминава успешно през този процес, когато е на 8, не всички обаче имат този късмет. И докато изучава проблема, той се натъква на поверието от народната медицина – че доячките, които в някакъв момент изкарват тъй наречената кравешка шарка, придобиват имунитет към вариолата. Дженър прави проучвания в тази посока, а през 1796 започва да действа. 

Експериментът с болната крава Блосъм, излекуваната доячка Сара и имунизирания Фипс-младши е истински пробив. Дженър праща описание на опита в Кралското научно общество, но там го отхвърлят, защото „звучи невероятно” и „противоречи на установеното знание”. Той обаче е упорит, прави още експерименти, включително със собствения си 11-месечен син, и резултатът потвърждава – внесеният в човешкия организъм материал от кравешка шарка предпазва от вариола. 

Въпреки атаките от различни страни, скоро ваксинацията започва да се прилага масово – първо в Англия, после в цяла Европа. Сам Едуард Дженър печели признание в медицинските среди, но нито една стотинка от откритието си. Той стига до края на живота си през 1823 като добрият стар доктор от Бъркли, който лекува детски настинки и старчески болежки в ставите.