Дрехата е нашият паспорт

Не всяка вечерна и не всяка булчинска рокля е висша мода. Не стилът на дрехата, а начинът на изработване определя тя дали е висша мода или не.Това казва Иван Донев, известно име в модните среди не само у нас, а и по света. Той е съвсем млад, пътят му тръгва от град Раковски, минава в училищните години през Пловдив, където учи фоклорно пеене. Мечтата му обаче е свързана с модата. 

Днес той не само е завършил тази специалност в една от академиите в Рим, еталон за висша мода, а е носител на различни награди не само в Италия. Носител е на "Златна игла" за 2018 година, а преди броени дни спечели почетната награда за мода на община Джинцано, Рим. 

Дрехата е нашият паспорт, нашата лична карта, казва още Иван Донев и обяснява поговорката, че по дрехите посрещат така: Не живеем за хората, но живеем сред хората. Трябва да бъдем внимателни с тази смелост да бъдем просто каквито на нас ни харесва.

По-малко от месец  след представяне на последната му колекция в Токио, в "Ден след ден" на Радио Пловдив Иван Донев говори още за пътя от фолклорното пеене до висшата мода, подкрепата, която си е обещал да прави за младите български дизайнери и вече я реализира, както и какво да носим през този сезон, за да сме на върха на модната вълна. 

Със сигурност не с джапанки, казва. Посочва отдавна илзязлите от мода чантички, които все още у нас се носят "на гърба като Калашник", усмихва се на обемите, чиито преносителки нарича "ходещи телевизори" и на вафлите в косите, заради които се шегува, че "българските жени ще се разболеят трайно от диабет". 

Не е нужно да харичм пари, за да изглеждаме добре, нужни са добър вкус и обич към красивото, казва Иван Донев още. За една лятна вечерна разходка е достатъчно да сложиш красива ленена рокля, а за господата къси панталонки и красива ленена риза. Препоръчва еспадрилите или мокасините.  

Иван Донев говори и за своите модели в Матера, градът, който е европейска културна столица заедно с Пловдив. А на въпрос дали планува ревю в нашата столица на културата, казва, че поканата за творците на Пловдив, които работят навън и са познати зад граница, трябва да дойдат от града, а не те самите да се предлагат. Има ни, съществуваме, търсете ни!