тарляха се и сецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурлите
и отма раварсапваха прасурси.
Е, да свършваме. Ако говорим за писателя Луис Карол, стига само да се цитира това знаменито начало на стихотворението за Джаберуоки и няма нужда от повече приказки. Както сам той твърди: „Ако в едно стихотворение няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш”. Обаче има какво още да се каже за алтер егото на този велик британски писател, математик, философ, фотограф, изобретател и дякон от колежа Крист Чърч, Оксфорд, на име Чарлс Латуидж Доджсън.
„Преди да отидеш някъде, трябва да вземеш хубава пръчка, за да разгонваш слоновете” – съветва Луис Карол. Аз хубава пръчка си имам, откак прочетох историите за Алиса и нейните стряскащи разума приключения. Трудно се прониква в гения на този човек, но и това е разбираемо – в отношенията си с Чарлс Доджсън не успява докрай дори самата кралица Виктория. През 1864, когато излиза „Алиса в страната на чудесата”, тя я чете с възторг. След което моли поданика си да посвети следващата си книга на нея. Малко по-късно Виктория получава томче с посвещение, озаглавено „Елементарен трактат за детерминантите” - един от 11-те математически трудове на математика Чарлс Доджсън.
Хубава история, съвсем като истинска, но не е. Работата тук е обратна на историите за Алиса, които не приличат на истински, но всъщност са. Луда работа, нали? Но и това е нормално. Както признава Чеширският котарак: „Тук всички сме луди”. Но Лудият Шапкар уточнява вразумително: „Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.” Как да не му повярва човек?
Чарлс Латуидж Доджсън е роден през 1832 г. в Дарсбъри, графство Чешир. Предците му служат или в армията или в църквата. Баща му, също Чарлс Доджсън, е надарен математик с изгледи за блестяща научна кариера, но през 1830 се жени за първата си братовчедка Франсис Латуидж и става провинциален пастор. Синът върви по стъпките му, но с известни разлики – той реализира академична кариера, но никога не се жени, въпреки че има многобройни връзки. До 12 години малкият Чарлс учи в къщи - чете много, занимава се с математика. Независимо от заекването си, той се занимава с братята и сестрите си – разказва приказки, измисля игри и дори издават домашно списание. После учи в граматическото училище в Ричмънд, както и в недолюбваното частно училище Ръгби, където интересите му се фиксират на математика и класически езици.
През 1850 той отива в бащиния колеж Крист Чърч в Оксфорд. Като студент не е особено прилежен, но талантът му е голям и получава награди и стипендии. Завършва и през следващите 26 години става скучен, както се твърди, преподавател по математика в Крист Чърч. Ръкоположен е и за дякон и най-важното – среща чаровната Алиса Лидъл - прототип на героинята от двете най-знаменити книги на писателя Луис Карол. През 1855, когато започва да преподава в колежа, Чарлс се запалва по най-модното изкуство – фотографията. Думата „фотография” е от гръцки и означава „светопис”, тя е рожба на бурната техническа революция през 19 век - първата, достигнала до нас снимка, е от 1826. През 1856 година Чарлс си купува фотографска екипировка, прави студио и започва да експериментира, като постепенно се превръща в един от най-добрите британски фотографи на епохата. През същата година декан в Крист Чърч става Хенри Лидъл, Чарлс Доджсън се сближава с него и семейството. В следващите години той често ги снима, най-вече момичетата, прекарва с тях много време и ги забавлява с измислени истории, игри на думи и откровени глупости. Когато Чарлс се запознава с любимката си Алис, тя е едва на 4, а през 1862, когато е на 10, се случва чудото.
През един юлски ден той, заедно със свещеника Робърт Дакуорт и три от момичетата Лидъл, са на разходка с лодка по Темза. Докато Робърт гребе, Чарлс забавлява децата с истории за малката Алиса, която попада в подземния свят, докато гони един бял заек и с нея се случват чудати приключения. „О, и, моля, нека да има повече всевъзможни глупотевини” - насърчава го реалната Алиса. Историята ѝ допада толкова, че тя моли Чарлс да я запише. След няколко месеца той наистина го прави – подготвя ръкопис със заглавие - „Приключенията на Алиса под земята”, рисува собствени илюстрации, подвързва първото копие и го подарява на героинята си.
В един момент Чарлс Доджсън си дава сметка, че книгата може да е интересна не само като семейно четиво, праща ръкописа на Макмилън, който е във възторг и наема за илюстратор художника сър Джон Тениел. Работата с Тениел е плодотворна, доколкото художникът дава на писателя идеи за някои от най-великите сцени в книгата – например историята с Лудия Шапкар. Но докато книгата се подготвя за печат, вече като „Алиса в страната на чудесата”, с нашия герой се случва още една трансформация. Той измисля псевдонима си Луис Карол и го използва за всичките си бъдещи литературни писания, докато за математическите си трудове продължава да използва истинското си име.
Някои и досега твърдят, че в този човек наистина живеят най-малко двама души и май наистина е така. У Чарлс Доджсън супер ексцентричният мислител и писател е в тялото на скучния преподавател; религиозният консерватор съжителства с любителя на не особено приличните забавления в театъра; присмехулникът, който в книгите си изобличава лицемерието на кралската власт и кланящата се тълпа, обитава една и съща глава с човека, който харесва кралицата и я посреща подобаващо в колежа; дяконът, който обича зрелите жени, включително женени, ги нарича „мои деца” - също както нарича и любимите си момиченца, с които най-невинно се забавлява, като ги снима и рисува, включително понякога без дрехи. За морала на 20 и 21 век това е шокираща проява на педофилия.
Преди да лепим етикети обаче, трябва да знаем как самото викторианско общество гледа на голото детско тяло и как всичко става в съответствие със сложните технологии за запазване на приличието, на които викторианците са толкова големи майстори.
Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café. Романът излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..
Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..
Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..
Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е..
„Национална служба за охрана. Спомени на Генерала“ е книга, която излезе наскоро и която бе повод нейният автор да бъде гост в предаването Клуб "Неделя". Тя е дело на най-дълго заемалия ръководния пост в НСО – генерал Димитър Владимиров. В продължение на 12 години и половина, между 1992 и 2004-та, той работи с трима български президенти: Желю..