Част от събраното от имуществените данъци да отива към общините или пък те да се увеличат и добавката да постъпва в местната хазна. Първият вариант предлага НСОРБ, а вторият – вицепремиерът Томислав Дончев.
Явор Алексиев от ИПИ смята, че първият вариант е по- подходящата концепция за децентрализация, защото не повишава данъците на гражданите, а променя мястото къде се харчат част от събраните пари.
При нас дебатът е много стар, много по- състоятелно е държавата да отстъпи част от нейните приходи на общините, за да могат те да разполагат с повече средства и да реализират собствени политики. В момента структурата на местните бюджети е свързана с една счетоводна операция чрез получаването на държавната субсидия и затова често общините нямат пари, дори за жизненоважни дейности като почистването на коритата на реките.
Алексиев припомни, че много често правителствата по свое усмотрение отпускат пари на общините като най- красноречив беше примерът с кабинета "Орешарски", когато беше създаден специален фонд. Тогава се видя, че политическата обвързаност между местната и централната власт е проблем, който трудно се заобикаля и близките до властта кметове получават повече от опонентите на властта.
Според него предложението на вицепремиера Томислав Дончев е по- неприемливо, защото първо увеличава данъчната тежест и второ прави страната неконкурентна и във външен план. Така докато в Румъния намаляват данъци, ние ще ги увеличим.
Друг извод е, че механизмът за финансово оздравяване на общините следва проблема, а не го решава. Капиталовите разходи се финансират през ПМС, програми, но при съфинансиране на проекти общините поемат дълг и така общите им задължения се увеличават. Затова се стига и до ударно увеличение на данъците, но положението им не се подобрява.
Дори децентрализацията да се случи, големи инфраструктурни проекти едва ли могат да се реализират със собствени средства, прогнозира експертът. По думите му, ще дойде момент за промяна на административно - териториалното деление на страната, което да отчете и демографските тенденции.
Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС на свое заседание е взел единодушно решение да подкрепи правителството на коалиционните си партньори - ГЕРБ, защото това се налага в момента. Това заяви в програма "Точно днес" евродепутатът от ЕНП, седесар и началник на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров. Той припомни, че подобна..
Изслушването на ДАНС и службата за разузнаване породи повече въпроси отколкото отговори и още повече съмнения. Това коментира за Радио Пловдив местният депутат от „Възраждане“ Ангел Георгиев за изслушването на шефа на ДАНС за забраната на собственика на „Ботев“-Пд Антон Зингаревич за влизане в България. Той обаче направи уговорката, че не..
В първия работен ден на новото правителство стана ясно, че кадровите промени ще започнат от вторник. До тогава Съветът за съвместно управление ще обсъди предложенията на партиите за новите назначения, като последната дума ще има премиерът Росен Желязков. Как ще се разпределят кадрите на отделните партии, ще има ли взаимен контрол по..
Какво може да очакваме от избраното редовно правителство? Новата коалиция и заявеното управление ще внесе ли стабилност и ще отговори ли на очакванията на хората? Според политолога Петър Чолаков дали кабинетът отговаря на очакванията, ще покажат първите социологически сондажи. "Моята прогноза е, че това правителство ще стартира с много ниско..
Историческият компромис за съставяне на правителство е много тежък в такава ситуация, но над 80% от българите искат да има кабинет, за да може държавата да тръгне в дадена посока, зщото страната ни е в тежка финансова, икономическа, юридическа криза. Това заяви народният представител Станислав Балабанов ден след като кабинетът..
Мъгла
Ясно
Разкъсана облачност
Предимно облачно