Великите европейци - Ада Байрон (Кинг), графиня Лъвлейс

„Моят мозък е нещо повече от обикновен смъртен” - пише в едно писмо Аугуста Ада Байрон, известна също като лейди Ада Кинг, графиня Лъвлейс. Със сигурност има право да го каже, защото и досега, над 200 години след рождението ѝ, тя е известна като първият компютърен програмист в историята на човечеството. Прави го в тясно сътрудничество с приятеля си, математика Чарлс Бабидж, човекът, който през 1833 проектира и донякъде дори изработва прародителя на модерния компютър, наричан тогава „Аналитична машина”. Бабидж пък нарича тази необикновена жена „Чародейката на числото”.

Животът на Ада продължава едва 37 години, лесно е да се каже, че той е интересен, а характерът ѝ - странен. Всичко започва със сложен сблъсък в генетичния материал. Половината от него идва от баща ѝ, прочутият поет лорд Байрон, най-лошото момче на британската култура през XIX век - ексцентрик, романтик, човек със силен сексуален апетит и към двата пола, отритнат в родината си, но национален герой в Гърция. През 1815 Байрон се жени за Анабела Милбанк, баронеса Уентууд. Тя е пълна противоположност – религиозна и прагматична, с висок морал, с математически ум и познания. Бракът е пълен с изневери и раздори. Той я нарича „мислеща машина” и „кралицата на паралелограмите”, тя него – „глупак и страхливец”. Заедно са около година, в края на която се ражда Аугуста Ада Байрон. Пет седмици по-късно той се разделя с Анабела и оставя детето на нея. Байрон никога вече не вижда дъщеря си.

Анабела също не се задържа около Ада, но момичето получава прекрасно обучение по езици, история, география, литература, музика, химия, стенография и най-вече – математика. Когато е на 11, Ада пътува с майка си из Европа, а когато се връща, запалена е да лети и се подготвя за истински полет. Тя измисля думата flyology, тоест, „наука за полета” и започва да действа методично в посока да възпроизведе птичия полет с помощта на парна машина. Годината е 1828 и в крайна сметка не успява, но кой знае, може би щеше  да успее, ако не беше се разболяла от морбили. Болестта е съпроводена с усложнения, включително пълна парализа, и я приковава за три години на легло.

В началото на 1833, Ада, вече на 17, възстановена и красива, има връзка с един свой учител, но всичко спира до ръба на публичния скандал. Малко по-късно тя е представена в двора и, както пише биографът Катрин Търни: „Става официалната красавица на сезона, отчасти заради нейния брилянтен ум”. През същата година среща и Мери Съмървил, знаменита шотландка - математик, астроном и енциклопедична личност. Тя става учител и приятел на Ада и двете поддържат активна кореспонденция цял живот. Точно Мери я запознава с Чарлс Бабидж, Лукасов професор по математика в Кембридж, философ, изобретател и инженер, чиято концепция за Аналитична машина е в основата и на модерните компютри.

Ада Байрон някак успява да съчетае активния светски живот с активното си научно развитие. За нея се твърди, че не е чак гениален, но е твърде надарен математик, а съчетанието с енциклопедични познания и невероятна женска интуиция, води до изумителни резултати. Още когато се запознава с Чарлс Бабидж, Ада е запленена от изчислителната му машина. Този проект обаче остава недокрай реализиран, защото Бабидж е напреднал и замисля своята Аналитична машина. Като навлиза все повече в сложните дебри на тази абсолютно новаторска идея, той опира до измислените през 1801 година от французина Жозеф Жакард перфокарти. Те се ползват в тъкачеството и се базират на прост алгоритъм с редуване на пълни и празни квадратчета. Бабидж обаче е твърде зает с изработването на механичната част на машината, докато мозъкът на Ада работи в посока на широките възможности, които машината дава.

Двамата се виждат често и поддържат кореспонденция, а през 1840 година Бабидж изнася лекция за принципите на Аналитичната машина в Торино. Млад италиански учен записва лекцията и я публикува във Франция, а Ада я превежда на английски. Към превода обаче тя добавя огромно количество бележки с обем, по-голям от оригиналния текст. Сред тях е и знаменитият алгоритъм за изчисляване на тъй наречените „числа на Бернули” – нещото, което се смята за първата в света компютърна програма.

Още по-важни неща обаче са скрити в други бележки на Ада, например онази, в която казва: „Аналитичната машина тъче алгебрични модели, също както жакардовия стан тъче цветя и листа”. Не само красотата на изразяване е важна тук – а и красотата на разбирането. Ада отива отвъд идеите на Бабидж, като прозира, че Аналитичната машина може да се използва не само за обикновено пресмятане, но и за работа със символи като букви или музикални ноти. „Един ден тази машина ще съчинява музика” – това нейно прозрение в средата на XIX век си е истинско пророчество, което обаче се базира изцяло на математика и логика, а не на интуиция.

И всъщност точно в него е истинското величие на Ада Байрон, която междувременно сколасва да стане лейди Кинг, графиня Лъвлейс и да роди три деца.

Разбира се, при всички усилия на майка ѝ да я опази от бащиния характер, това не става. Тя пие, пуши и има редовни сексуални забежки извън дома. Заради болестите, от които страда, пристрастява се към опиум и морфин. Ада обича да язди, но не остава далеч и от бурните вълнения на хиподрума, включително залагането. Харчи много пари за това и натрупва сериозни дългове. Не успява да спечели от надбягванията, дори когато решава да използва пълната сила на математическия си мозък, за да изчисли алгоритъма на победата и измисля множество формули с тази цел.

Не се проваля обаче в идеята да измисли формулата на собственото си безсмъртие и поставя началото му през 1852, когато си отива от рак. В последните месеци болките са ужасни, не помага дори морфинът, а Ада, под влиянието на майка си, преживява религиозна трансформация и се покайва за предишното си поведение. Какво ли казва по този въпрос обаче баща ѝ, лорд Байрон, когато двамата се срещат отвъд? Не знам, но съм сигурен, че той я предпочита истинска, не укротена.