Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Великите европейци - Клавдий Птолемей

Какво знам за Вселената, ако трябва да се доверя само на сетивата и нормалния си здрав разум. Имаме Земя, която е неподвижна. Доказателство е, че сме здраво стъпили отгоре, а и логиката, че ако тя се въртеше, центробежната сила щеше да ни отвее. Или ако подскачаше нагоре-надолу по някаква ексцентрична орбита, щеше да друса. 

Освен това обаче, виждаме че другите небесни тела се въртят около нас. някои по-големи, значи вероятно – по-близки, други - по-далечни, но се държат заедно, не се пръскат. Значи размерът на небесната сфера е ограничен до най-далечната звезда, която виждаме. Но щом тела се въртят около Земята, това означава че тя е кълбо като тях и че се намира в центъра на видимия Свят. Ако на Земята предметите падат към центъра под прав ъгъл, същото е и с небесните тела – те се стремят да паднат на Земята. На какво се крепи обаче Земята? Ами на силите, които всички други тела оказват в стремежа си към центъра и които се балансират – отговаря астрономът Клавдий Птолемей в знаменитото съчинение „Алмагест”.

Много подобни идеи в него са свързано изложени, подкрепени с диаграми и звездни таблици, плюс интересни математически доказателства. Птолемей обаче не свързва централното положение на Земята с това, че е дом за висшето божие творение, човека, както християнската църква прави по-късно. Не, просто това сочат наблюденията, изчисленията и научният разум на самия астроном, който се опира и на редица авторитети от древността като магове и звездобройци от Месопотамия, жреците от Египет, гръцките философи като Аристотел и астрономите като Хипарх. В обществените представи за света, геоцентричната система на Птолемей, е водеща астрономическа идея чак до средата на 16 век. Така че „Алмагест” е втората по дълготрайност на влиянието си книга в научния свят, след Евклидовата „Геометрия”. Някои смятат, че заради грешната си теория, името на Птолемей няма нужда да се помни, а теориите му – да се учат. Но, системата на Коперник също не е вярна, така че какво – и него ли да изхвърлим на бунището. 

Съчинението на Птолемей е преведено на арабски като „Ал Маджесте”, но през 12 век се връща в Европа, преведено на латински като „Алмагест”. Основно положение в неговата система е наличието на неподвижната Земя в центъра на света, който е пространствено ограничен. Около Земята обикалят 7 планети, над тях пък е небесният свод, където някак са закрепени звездите. Всичко това, освен неподвижната Земя, се върти по кръгови орбити. И, разбира се, тук започват огромните проблеми за Птолемей, защото въпросните кръгови орбити не съответстват на наблюденията и изчисленията. Още по-голяма беля се отваря с кометите, които се появяват и изчезват, като предизвикват, както се вярва, големи бедствия на Земята. Техните орбити са още по-странни, но не можеш да ги пренебрегнеш, защото се виждат с просто око. Така че Птолемей въвежда разни геометрични и математически хитрини, за да докаже своята версия. Заради това по-късно има спорове дали и доколко може да бъде в пантеона на великите. Обвиняват го в плагиатство и в антинаучен подход. Само не разбирам – как можеш да обвиниш човек от 2-ри век в това, след като идеите за строго научния подход се оформят чак 15 столетия по-късно.

Всъщност Клавдий Птолемей е точно един от хората, които полагат някакви, макар и крехки, основи на научното мислене, въпреки твърде ограничените възможности и примитивен инструментариум, с които разполага. Ето например как той отговаря на щекотливия въпрос за началото на света: „Първопричината за първото движение на Вселената може да се разглежда като някакво невидимо и неподвижно божество. Разделът на теоретичната философия, която изучава това, може да се нарече теология, доколкото този вид деятелност можем да си представим, че се извършва само някъде високо, някъде към най-високите предели на Вселената - и тя е напълно отделена от сетивната реалност”.  

Забележете как внимателно подхожда Птолемей към темата и как бързо вкарва божествената намеса в някакъв модел. Освен теологията, сред науките, които специално откроява в своето съчинение, са физиката и математиката. И неслучайно съчинението „Алмагист”, посветено на астрономията, е представено в опигиналното си заглавие като математически трактат. Но будният дух на Птолемей не се задоволява само със споменатите дотук науки. Той пише книги по оптика, музика и създава една от най-известните книги по астрология – „Тетрабиблос”, „Четирикнижие”. Това не е наръчник по твърде почитаната навремето дисциплина, а изложение на принципите на астрологическото изкуство и опит да се отдели истината от суеверието. Другото прочуто съчинение на Клавдий Птолемей, „География”, също е базисна книга за тази наука и текстът е илюстриран с 27 карти на познатия тогава свят. 

Не знам дали си давате реална сметка за това докъде наистина се простират знанията на древните за земите, страните и народите. В книгата са описани 8 хиляди населени места с техните географски дължини и ширини. Общата карта достига на Изток до Китай, на Юг до средата на Африка, най-западната точка са тъй наречените Острови на Блажените, днешните Канарски острови и само на Север картите стават колебливи и с повече грешки. Географските загадки обаче за него са много по-малко, отколкото за нас загадките за живота на Клавдий Птолемей. Сигурно е, че той живее и пише основните си трудове в Александрия, средиземноморският египетски град с най-прочутата библиотека в света, където елинистичната култура процъфтява векове наред. Заради името Клавдий се предполага, че има римско гражданство. Птолемей обаче сочи към гръцки произход, потвърдено от факта, че пише и съчиненията си на гръцки. 

Предполага се, че живее между 100 – 170 г. 14 века след това, името му е още на върха на обществената мисъл в Европа. Да, църквата превръща учението му в догма, но сам Клавдий Птолемей няма нищо общо с това. В края на книгата той самият пише един епиграф, с който по изумителен начин разкрива собствената си човешка природа и разбираемата гордост, която изпитва от великото си творение: „Че съм смъртен – зная, и че моите дни са преброени; но когато в мислите си неуморно и жадно проследявам орбитите на съзвездията, тогава повече не докосвам с крака Земята; на масата на Зевс се наслаждавам с амброзията на боговете”.


Още от категорията

Напусна ни Гавраил Панчев

На 2 април 2020 г. на 65 години си отиде публицистът, изследовател и общественик Гавраил Панчев.  Автор, за когото знанието беше смисъл и живеене за другите. Той остави след себе си 9 книги и множество публикации в списания и вестници от 1992 г. насам. Завършил „Българска филология“ в Пловдивски Университет „П. Хилендарски“ през 1982 г., през..

публикувано на 08.04.20 в 16:44

„Извънредни мисли“ – когато времето е спряло

Ден след ден се нижат дните  от четвъртата седмица на карантината. Мотивации, обнадежденост, позитивизъм и кураж, започват тук-таме да капят като зрели плодове. Това също сме ние – борбени, успяващи, уморени. Това също е наше – дух, надежда, отчаяние. Всичко е човешко и понякога тежи, особено, когато липсва свобода. Мария Янева е родена в..

обновено на 08.04.20 в 14:11

Великите европейци - Плотин

Твърди се, че преди смъртта си великият античен философ Плотин казва: „Е, сега вече ще се опитам да слея божественото в мен с божественото във Вселената”. Дано да го е казал наистина – не само защото звучи красиво, а и защото думите някак концентрират основния смисъл на цялата негова философия. Плотин да не се бърка с Платон. Той живее 6..

публикувано на 08.04.20 в 09:54

Заедно сме в инициативата "Оставамe си вкъщи"

Представяме поредната среща в инициативата  #оставамЕСивКъщи   с Европейска столица на културата.  Пловдивските културни институти си подават ръка по идея на зам. кмета по култура Пламен Панов. За новите идеи информира Виктор Янков, зам. директорът на фондация „Пловдив’2019“.   Инициативата на Европейска столица на културата „Оставаме си..

публикувано на 07.04.20 в 10:45

Людмила Сугарева - 50 години в ефир и 21 с предаване "Срещи"

"Не достигнах там, където исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда" , този цитат  от "Галактическия стопаджия"  използва Людмила Сугарева за навършването на 50 години в ефира на Радио Пловдив и 21 години от предаването и "Срещите" - всяка събота от 9 часа. И двете годишнини са точно на 6 април. Всичко се променя, технологиите,..

обновено на 06.04.20 в 15:18