Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Великите европейци - Клавдий Птолемей

Какво знам за Вселената, ако трябва да се доверя само на сетивата и нормалния си здрав разум. Имаме Земя, която е неподвижна. Доказателство е, че сме здраво стъпили отгоре, а и логиката, че ако тя се въртеше, центробежната сила щеше да ни отвее. Или ако подскачаше нагоре-надолу по някаква ексцентрична орбита, щеше да друса. 

Освен това обаче, виждаме че другите небесни тела се въртят около нас. някои по-големи, значи вероятно – по-близки, други - по-далечни, но се държат заедно, не се пръскат. Значи размерът на небесната сфера е ограничен до най-далечната звезда, която виждаме. Но щом тела се въртят около Земята, това означава че тя е кълбо като тях и че се намира в центъра на видимия Свят. Ако на Земята предметите падат към центъра под прав ъгъл, същото е и с небесните тела – те се стремят да паднат на Земята. На какво се крепи обаче Земята? Ами на силите, които всички други тела оказват в стремежа си към центъра и които се балансират – отговаря астрономът Клавдий Птолемей в знаменитото съчинение „Алмагест”.

Много подобни идеи в него са свързано изложени, подкрепени с диаграми и звездни таблици, плюс интересни математически доказателства. Птолемей обаче не свързва централното положение на Земята с това, че е дом за висшето божие творение, човека, както християнската църква прави по-късно. Не, просто това сочат наблюденията, изчисленията и научният разум на самия астроном, който се опира и на редица авторитети от древността като магове и звездобройци от Месопотамия, жреците от Египет, гръцките философи като Аристотел и астрономите като Хипарх. В обществените представи за света, геоцентричната система на Птолемей, е водеща астрономическа идея чак до средата на 16 век. Така че „Алмагест” е втората по дълготрайност на влиянието си книга в научния свят, след Евклидовата „Геометрия”. Някои смятат, че заради грешната си теория, името на Птолемей няма нужда да се помни, а теориите му – да се учат. Но, системата на Коперник също не е вярна, така че какво – и него ли да изхвърлим на бунището. 

Съчинението на Птолемей е преведено на арабски като „Ал Маджесте”, но през 12 век се връща в Европа, преведено на латински като „Алмагест”. Основно положение в неговата система е наличието на неподвижната Земя в центъра на света, който е пространствено ограничен. Около Земята обикалят 7 планети, над тях пък е небесният свод, където някак са закрепени звездите. Всичко това, освен неподвижната Земя, се върти по кръгови орбити. И, разбира се, тук започват огромните проблеми за Птолемей, защото въпросните кръгови орбити не съответстват на наблюденията и изчисленията. Още по-голяма беля се отваря с кометите, които се появяват и изчезват, като предизвикват, както се вярва, големи бедствия на Земята. Техните орбити са още по-странни, но не можеш да ги пренебрегнеш, защото се виждат с просто око. Така че Птолемей въвежда разни геометрични и математически хитрини, за да докаже своята версия. Заради това по-късно има спорове дали и доколко може да бъде в пантеона на великите. Обвиняват го в плагиатство и в антинаучен подход. Само не разбирам – как можеш да обвиниш човек от 2-ри век в това, след като идеите за строго научния подход се оформят чак 15 столетия по-късно.

Всъщност Клавдий Птолемей е точно един от хората, които полагат някакви, макар и крехки, основи на научното мислене, въпреки твърде ограничените възможности и примитивен инструментариум, с които разполага. Ето например как той отговаря на щекотливия въпрос за началото на света: „Първопричината за първото движение на Вселената може да се разглежда като някакво невидимо и неподвижно божество. Разделът на теоретичната философия, която изучава това, може да се нарече теология, доколкото този вид деятелност можем да си представим, че се извършва само някъде високо, някъде към най-високите предели на Вселената - и тя е напълно отделена от сетивната реалност”.  

Забележете как внимателно подхожда Птолемей към темата и как бързо вкарва божествената намеса в някакъв модел. Освен теологията, сред науките, които специално откроява в своето съчинение, са физиката и математиката. И неслучайно съчинението „Алмагист”, посветено на астрономията, е представено в опигиналното си заглавие като математически трактат. Но будният дух на Птолемей не се задоволява само със споменатите дотук науки. Той пише книги по оптика, музика и създава една от най-известните книги по астрология – „Тетрабиблос”, „Четирикнижие”. Това не е наръчник по твърде почитаната навремето дисциплина, а изложение на принципите на астрологическото изкуство и опит да се отдели истината от суеверието. Другото прочуто съчинение на Клавдий Птолемей, „География”, също е базисна книга за тази наука и текстът е илюстриран с 27 карти на познатия тогава свят. 

Не знам дали си давате реална сметка за това докъде наистина се простират знанията на древните за земите, страните и народите. В книгата са описани 8 хиляди населени места с техните географски дължини и ширини. Общата карта достига на Изток до Китай, на Юг до средата на Африка, най-западната точка са тъй наречените Острови на Блажените, днешните Канарски острови и само на Север картите стават колебливи и с повече грешки. Географските загадки обаче за него са много по-малко, отколкото за нас загадките за живота на Клавдий Птолемей. Сигурно е, че той живее и пише основните си трудове в Александрия, средиземноморският египетски град с най-прочутата библиотека в света, където елинистичната култура процъфтява векове наред. Заради името Клавдий се предполага, че има римско гражданство. Птолемей обаче сочи към гръцки произход, потвърдено от факта, че пише и съчиненията си на гръцки. 

Предполага се, че живее между 100 – 170 г. 14 века след това, името му е още на върха на обществената мисъл в Европа. Да, църквата превръща учението му в догма, но сам Клавдий Птолемей няма нищо общо с това. В края на книгата той самият пише един епиграф, с който по изумителен начин разкрива собствената си човешка природа и разбираемата гордост, която изпитва от великото си творение: „Че съм смъртен – зная, и че моите дни са преброени; но когато в мислите си неуморно и жадно проследявам орбитите на съзвездията, тогава повече не докосвам с крака Земята; на масата на Зевс се наслаждавам с амброзията на боговете”.


Още от категорията

Великите европейци - Ото фон Бисмарк, втора част

От дете Ото фон Бисмарк обича най-едрите възможни кучета – немски дог, италиански мастиф и други зверове. При среща с нов човек, той настройва собствената си реакция според тази на дога Султан. Догът Тирас пък за малко да предизвика международен скандал, след като атакува руския външен министър княз Горчаков. Князът ръкомаха твърде много твърде..

публикувано на 28.07.21 в 09:18

Пламен Велчев с първа самостоятелна изложба в Пловдив

Художникът Пламен Велчев представя първата си самостоятелна изложба в родния Пловдив след две американски десетилетия.  Експозицията е със символното заглавие „Откат“.  В залите за временни експозиции в Градската художествена галерия на Главната улица авторът показва 22 творби - живописни платна, рисунки и графики. Част от картините са създадени..

публикувано на 28.07.21 в 07:12

Димитър Добрев дари над 1000 ютии на Етнографския музей

Пловдивският художник Димитър Добрев дари колекцията си от над 1000 ютии на Етнографския музей.  От там съобщават, че експонатите са събирани повече от 40 години.  Сред тях има както старинни, така и  съвременни, реплики и сувенири. Най-старите ютии са от края на ХVІІІ век.  В колекцията има ютии, работещи на въглища, с газ, със спирт за горене,..

публикувано на 27.07.21 в 15:26

Поредица от събития посветени на поезията

"Девет балади за Пловдив или Завръщането на Калиопа", е проект на актрисата Анна Танчева, която се завръща в радния Пловдив след 30 години прекарани в Париж, където пловдивчанката живее и се развива професионално.  Нейният подарък към пловдивчани - "Девет балади из Пловдив или Завръщането на Калиопа", обединява поезията, музиката и изобразителното..

публикувано на 27.07.21 в 14:17

Владислав Христов с хайку поезия в унгарски сайт

В програма "Точно днес" говорим с поета и наш колега Владислав Христов за книгите му с поезия и новата с проза, която ще излезе скоро. Разговорът започва от негово хайку, поместено в унгарски сайт за кратка поезия на автори от целия свят.   Трима български поети - Мая Данева, Радостина Драгостинова и Владислав Христов имат публикации в брой 1, на..

публикувано на 27.07.21 в 10:32