Форум за Иван Евстатиев Гешов събра учени в Пловдив

„Иван Евстратиев Гешов – велик пловдивчанин, значима личност от края на българското Възраждане, строител на съвременна България”. Това е името на юбилейната научна сесия, която събра днес в пловдивския Дом на културата „Борис Христов” учени и обществени деятели от София и Пловдив. Те се обединиха около тезата, че за живота и дейността на пловдивчанина, който е един от най-ярките представители на обществено-политическия живот в Бългрия в края на 19 и началото на 20 век, трябва да се напомня и в днешния ден не само заради образованието и експертизата, с които влиза в политиката на следосвобожденска България, а и заради високия морал и дарителството, с които се отличава. 

Преди 170 години, когато в Пловдив се ражда Иван Евстратиев Гешов, възрожденските вълнения на българите в Османската империя са свързани с борбата за църковна независимост. Три десетилетия по-късно той е избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия и става първият негов председател. И ако в тези трийсет години между рождението и първата му политическа позиция България се е освободила и е поела по новия си път, в личен план това е време, което оставят отпечатък в цялата му дейност по-късно. Защото е свързано с образованието му – първо в Пловдив, а след това –в Манчестър, където завърпва обществени и стопански науки. Именно тогава  у него се оформя идеята за дарителство, разказва проф. Йорданка Гешева от Института по исторически изследвания на БАН.

Ако се върнем в годините, когато е бил далече от родината си, може би тогава той осъзнава каква е връзката между народа и отделната личност. Може би той през цялото време е правил съпоставката откъде е тръгнал той и какво намира там.

Учен, администратор, финансист и политик - в биографията на Иван Евстратиев Гешов има от всичко по много – два пъти председател на НС, 13 пъти депутат, министър няколко пъти, премиер. Бил е директор на БНБ, ръководител на Червения кръст и на Българското Книжовно дружество, което по-късно става БАН, става и най-дългогодишния председател на БАН. Дали човек като него би се вписал в днепшния ден? Отговаря доц.Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания на БАН.

Мисля, че човек като Гешов би могъл да даде много и може само да съжаляваме, че няма достатъчно хора като него. Образованието и днес може да се вземе. Освен това, той възприема един дух на толерантност, уважение, на почитане на знанието, на честността и той ще се опита да го пренесе този дух в България. Той е един от политиците, които могат да се нарекат високо морални политици. 

Вероятно точно с това качество Гешов печели и пълното доверие на Евлоги Георгиев, когато го определя за разпоредител на своето завещание.

Това, което е дал Евлоги Георгиев, Иван Гешов го увеличава. И дарителството, което осъществява, е увеличено с неговата компетентност. Като разпоредител на завещанието той е голям дарител на Университета (СУ). Но за Академията лично тази сума, 120 хиляди златни лева, той ги дава собствени средства, за да може да се укрепеи авторитета на Академията, да има една внушителна сграда, която да отговаря на образа на Академията, на нейното съдържание. Ако искасте да имате големи учени, трябва да имате и представителна сграда.  

И ако както казва проф. Гешева: Всяко време има своите личности, днес, век след делата на един от най-ярките пловдивски мъже, според доц. Вачков е важно: Да знаем  делото на Гешов и да се опитваме да следваме неговия пример – как може да се работи всеотдайно.

Организатори на форума са  Община Пловдив, БАН, Регионален академичен център – Пловдив и Регионален исторически музей Пловдив.  

Репортаж от юбилейната конференция и интервю със Стефан Шивачев - в двата звукови файла.