Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

След 125 г. "Под игото" ни учи на отговорност към общността

3
Валидираната пощенска карта, посветена на 125 години от първото публикуване на "Под игото"

Първият български роман „Под игото“ събра в Сопот представители на академичната общност от страната, изследователи, учители и ученици от родния град на Иван Вазов. Поводът за националната среща е 125-тата годишнина от публикуването на първото му самостоятелно издание, а организатор и домакин е Къщата-музей "Иван Вазов". 

От основния въпрос на форума „Защо трябва да четем „Под игото“?, участниците в него отвориха широка дискусия за това как децата днес да го разбират и мястото на четенето в съвременния свят изобщо. На националната среща бе валидирана и пусната в употреба и илюстрована пощенска карта за юбилея на романа. 

Христина Томанова-Дамянова е учител по литература в Професионалната гимназия в Сопот. Тя се включва в националната среща за живота на първия български роман не за да го анализира литературно, а да сподели своите изводи от срещата на учениците с „Под игото“.

За децата литературата, щом е в учебника, значи е адски скучна. Има едно съпротивление. Днес трябва да преодолеем първо това отношение. Втората причина е, че те не разбират смисъла на четенето, ние не успяваме добре да им го покажем. Могат да четат, да направят преразказ на текста и през цялото време да се чудят: Защо ми разказват всичко това?

Не е новост дебата, че една от причините за това при четенето и на „Под игото“, и на произведения на други класици, е архаичният език. В Сопот дискусията на тази тема е била сред най-интересните, разказва директорката на музея Борислава Нанкина.

Много дебати имаше около темата за "Под игото" на съвременен български език. Издателство "Византия" са издали два пъти романа - в едното издание архаичните думи са обяснени в скоби, а в другото изцяло са премахнати и е със съвременните обяснения. Това предизвика големи дискусии и противоречия. Според мен не трябва да се редактира на съвременен български. Вариантът в скоби го приемам. Има думи, които лично аз не знам. Сега и децата все повече не ги знаят - даже част от професорите се учудваха, че питат какво е "капчук", "цървул". Но не смятам, че трябва изцяло да бъде превеждан на съвременнен български романът, защото ще му се изгуби смисълът. Просто учителят и ние сме тези, които трябва да пренесем езика.

Христина Томанова е намерила свой подход. Твърди, че е облагодетелствана, защото, преподавайки „Под игото“, лесно може да заведе учениците си на местата, вдъхновили Вазов за различни моменти. Това, което от практиката си е научила обаче е, че този роман трябва да мине през емоцията на децата, за да може след това те да стигнат до смисъла му. И ако при първата среща на петокласниците става дума за разбиране на бита на българите преди повече от век, то за гимназистите тя е открила друг ключ:

Лично за мене е много важен проблема за действиения патриотизъм – какво означава да бъдеш част от една общност и как да живееш и да измерваш себе си чрез тази общност. Днес проблемите ни идват от това, че всеки поставя сам себе си в центъра не само на собствената си вселена, а общностното живеене го няма. И затова тук романът би могъл това да ни помогне - отговорността на всеки един към общността. Нашите предци са променили средата и мисленето си, защото са живеели в общност. Мисля, че това е актуално днес и към това насочвам нашите деца. Това не е само революционната тема - а изобщо как се вписваш, как живееш, как зачиташ името на родителите си, как се учиш на честност и почтеност.

Убедени, че и днес има смисъл децата да четат Вазов, от Сопотския музей не само посрещат ученици, а и вече сами тръгват сред страната. Мобилна изложба в момента гостува на СУ "Васил Левски" в Карлово, а в края на месеца ще посети и Септември. Възстановки на различни глави от „Под игото“ и конкурс „Вазовата България“ са също форми за привличане на интерес към първия български роман и автора му. 

От днес в Музея до експозицията с около 20 пощенски марки, посветени на Вазов, вече е подредена и нововалидираната пощенска карта с изображение на Вазов и романа. Художник е проф. Бисера Вълева. За да попълни фонда си, предстои Музеят да издири всички марки, посветени на Вазов.  

Може да чуете репортажа в ауидо-файла.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Култът към огъня и към слънцето е универсален

"В календара думата "празник" се използва не така, както ние днес сме свикнали. Това са дните, в които хората са правели много неща, за да се предпазят - от природата, да измолят дъжд и т.н. Тези горещнинци - 15, 16 и 17 юли, са познати в чест на огъня. И неслучайно народният календар е свързан и с християнския. Това са дните, в които се почитат..

публикувано на 15.07.24 в 11:04

"Покажи ми Луната" и "Ексорсизмът" в кино "Орфей"

Две прожекции включва днешната програма от фестивала "Филмови нощи във Филипополис". В Лятно кино "Орфей" от 21.10 ч. ще бъде показана лентата "Покажи ми Луната" . Тя представя вълнуващо пътешествие на фона на историческото кацане на НАСА на Луната с мисията на „Аполо 11“. С участието на колоритното дуо Скарлет Йохансон и Чанинг Тейтъм..

публикувано на 13.07.24 в 09:24

Христо Нанев за новата си книга в "Срещи" тази събота

Какво е Атлантида, загадка, реалност...  Защо повече от 2000 години я търсят? Какви са били аталантите?  Разказва Христо Нанев, чиято втора книга за Атлантида скоро ще е на книжния пазар.  Бъдете с радио Пловдив и предаването "Срещи" в събота, след новините в 9 часа.

обновено на 13.07.24 в 08:13

"Централна емисия" - новата стихосбирка на Йорданка Белева

„Централна емисия“ се казва новата стихосбирка на Йорданка Белева , с която авторката отново се завръща към поезията.  Изданието е с печата на „Жанет 45“, а художественото оформление е на Иво Рафаилов. Според поета Йордан Велчев това е една книга, в която смъртта и отсъствията не отнемат, а добавят в живота ни.

публикувано на 12.07.24 в 08:31

Премиера на "Ромео и Жулиета" на Античния театър

Премиера на балета „ Ромео и Жулиета “ от Прокофиев представят Балетът и Оркестърът на Опера Пловдив  в програмата на OPERA OPEN на Античния театър в Пловдив. Постановката е на изтъкнатия световен хореограф  Валентина Турку – ръководител на Балета на театър Марибор, Словения. Тя е автор на хореографията на над 130 балета, оперни и..

публикувано на 12.07.24 в 07:27