Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

След 125 г. "Под игото" ни учи на отговорност към общността

3
Валидираната пощенска карта, посветена на 125 години от първото публикуване на "Под игото"

Първият български роман „Под игото“ събра в Сопот представители на академичната общност от страната, изследователи, учители и ученици от родния град на Иван Вазов. Поводът за националната среща е 125-тата годишнина от публикуването на първото му самостоятелно издание, а организатор и домакин е Къщата-музей "Иван Вазов". 

От основния въпрос на форума „Защо трябва да четем „Под игото“?, участниците в него отвориха широка дискусия за това как децата днес да го разбират и мястото на четенето в съвременния свят изобщо. На националната среща бе валидирана и пусната в употреба и илюстрована пощенска карта за юбилея на романа. 

Христина Томанова-Дамянова е учител по литература в Професионалната гимназия в Сопот. Тя се включва в националната среща за живота на първия български роман не за да го анализира литературно, а да сподели своите изводи от срещата на учениците с „Под игото“.

За децата литературата, щом е в учебника, значи е адски скучна. Има едно съпротивление. Днес трябва да преодолеем първо това отношение. Втората причина е, че те не разбират смисъла на четенето, ние не успяваме добре да им го покажем. Могат да четат, да направят преразказ на текста и през цялото време да се чудят: Защо ми разказват всичко това?

Не е новост дебата, че една от причините за това при четенето и на „Под игото“, и на произведения на други класици, е архаичният език. В Сопот дискусията на тази тема е била сред най-интересните, разказва директорката на музея Борислава Нанкина.

Много дебати имаше около темата за "Под игото" на съвременен български език. Издателство "Византия" са издали два пъти романа - в едното издание архаичните думи са обяснени в скоби, а в другото изцяло са премахнати и е със съвременните обяснения. Това предизвика големи дискусии и противоречия. Според мен не трябва да се редактира на съвременен български. Вариантът в скоби го приемам. Има думи, които лично аз не знам. Сега и децата все повече не ги знаят - даже част от професорите се учудваха, че питат какво е "капчук", "цървул". Но не смятам, че трябва изцяло да бъде превеждан на съвременнен български романът, защото ще му се изгуби смисълът. Просто учителят и ние сме тези, които трябва да пренесем езика.

Христина Томанова е намерила свой подход. Твърди, че е облагодетелствана, защото, преподавайки „Под игото“, лесно може да заведе учениците си на местата, вдъхновили Вазов за различни моменти. Това, което от практиката си е научила обаче е, че този роман трябва да мине през емоцията на децата, за да може след това те да стигнат до смисъла му. И ако при първата среща на петокласниците става дума за разбиране на бита на българите преди повече от век, то за гимназистите тя е открила друг ключ:

Лично за мене е много важен проблема за действиения патриотизъм – какво означава да бъдеш част от една общност и как да живееш и да измерваш себе си чрез тази общност. Днес проблемите ни идват от това, че всеки поставя сам себе си в центъра не само на собствената си вселена, а общностното живеене го няма. И затова тук романът би могъл това да ни помогне - отговорността на всеки един към общността. Нашите предци са променили средата и мисленето си, защото са живеели в общност. Мисля, че това е актуално днес и към това насочвам нашите деца. Това не е само революционната тема - а изобщо как се вписваш, как живееш, как зачиташ името на родителите си, как се учиш на честност и почтеност.

Убедени, че и днес има смисъл децата да четат Вазов, от Сопотския музей не само посрещат ученици, а и вече сами тръгват сред страната. Мобилна изложба в момента гостува на СУ "Васил Левски" в Карлово, а в края на месеца ще посети и Септември. Възстановки на различни глави от „Под игото“ и конкурс „Вазовата България“ са също форми за привличане на интерес към първия български роман и автора му. 

От днес в Музея до експозицията с около 20 пощенски марки, посветени на Вазов, вече е подредена и нововалидираната пощенска карта с изображение на Вазов и романа. Художник е проф. Бисера Вълева. За да попълни фонда си, предстои Музеят да издири всички марки, посветени на Вазов.  

Може да чуете репортажа в ауидо-файла.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

В "Срещите" - кауза пердута ли е битката с корупцията?

В "Срещите" разговор за корупцията с финансовия анализатор Светозар Гледачев.  Корупцията е явление, споменато за първи път в 24-и век преди новата ера.  Победима ли е? Едва ли, след като се оказва, че корупция има и при животните. Предаването е в събота след новините в 9 часа.

обновено на 18.01.25 в 09:12

Антон Баев и приятели с литературно четене за татковците

Поетът и писател Антон Баев е поканил свои колеги на „Литературно четене за татковците“ тази вечер в пловдивското читалище „Възраждане“.   Така авторът е избрал да отбележи и имения си ден на по чаша вино с приятели. Антон Баев ще представи и за първи път пред пловдивска публика своята нова книга „Татко“ , която съдържа 33 стиха,..

публикувано на 17.01.25 в 06:25

ПУ учредява награда в памет на проф. Куцаров

Днес ще станат ясни победителите от XXVII-та олимпиада по морфология на съвременния български език, организирана от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Лингвистичния клуб "Проф. Борис Симеонов".  Победителката от предходното издание на форума Нели Варийска, четвъртокурсничка от специалността..

публикувано на 17.01.25 в 06:18

Благотворителна фотографска изложба в Arsenal of art

Благотворителна изложба фотографии се открива тази вечер в галерия Arsenal of art в Капана. „Да станем съучастници в доброто!“, призовават фотографките Гергана Кунчева и Деница Кирова. Художникът Ангел Гешев, собственик на галерията съобщи, че изложбата се прави послучай 10-годишния юбилей на Aresanal of art и е в подкрепа на малките герои..

публикувано на 16.01.25 в 07:07

Премиера на "2084. RЕХ. Или последният цар на света" в Пловдив

Премиера на спектакъла „2084. REX. Или последният цар на света“ ще се състои тази вечер в голямата зала на Драматичния театър в Пловдив. Автор на пиесата е руският драматург Кирил Фокин, а постановката е на македонския режисьор Деян Пройковски. В спектакъла участват Малин Кръстев, Борис Кръстев, Алексей Кожухаров, Елена Кабасакалова,..

публикувано на 16.01.25 в 07:01