Изборно ноктюрно за Столипиново

Този път районът е с най-ниската избирателна активност  в Пловдив – под 30%.  Какво се случи днес там?  

Изненадата този път е  наистина вялата изборна активност и  очевидна липса на интерес, за разлика от почти всеки друг път.

Когато се наблюдаваха тълпи от накипрени  с нови одежди лъчезарни избиратели, на фона на придружаващата ги весела детска глъч, песни  и често екзотични танци.  

Този път някаква сякаш глуха тишина  бе надвиснала над изборните секции в Столипиново, разположени в училищата с възрожденски имена. 

Очакванията вечерта, малко преди края на изборния ден, да се изсипят ликуващи тълпи с готово попълнени  бюлетини умовете и сърцата им, не се случи.  

Откровено скучаещи партийни застъпници и  наблюдатели пушат цигара от цигара, без видима неоебходимост  да стоят вътре в секциите в тъжна тишина.

Случайно  наминаващите  гласоподаватели изглеждат  по-скоро  като екзотично изключение, става ясно и на следващата посетена секция. Тук обаче, вече се сблъскваме с друг невиждан преди феномен – на всички влизащи и излизащи, и въобще на всички, сякаш някой им е залепил устите... 

"Ела тука бате, да ти кажа какво става"  – смигва ми конспиративно  един местен момък, жонглиращ с два джиесема, от които приема и предава някакви вероятно инструкции. 

– Казано е на нашите хора да не дават интервюта и да бягат от журналистите, тайнствено прошепва вероятният активист. 

- И защо – питам наивно аз? 

– Ще разбереш някой ден, другата неделя,  свойски ми смигва  младежът и потъва в мрака.

Малко преди да ме завладеят мрачни  депресивни усещания – блесва светъл лъч – група  весели юноши нахлуват с топка  в училищния двор, напук на изборните кахъри на възрастните. 

В тяхното лице виждам жадуваната млада бодра смяна, която расне в жизнерадост и очакване да  въплъти напълно гражданските си права и задължения, когато порасне. 

Чуйте в репортажа защо.