Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Наполеон Бонапарат, втора част

На границата между 18 и 19 век, Великата Френска революция почти е изяла децата си, почти е изчерпила смисъла си, предизвикала е всички държави в Европа и е докарала Франция до дъното на хаоса. Тя има нужда от спасител и го намира в лицето на генерал Наполеон Бонапарт. 

Той е на 30, когато зарязва армията в Египет и се връща в Париж, където заговорничи с някои видни фигури. На 18 Брюмер по календара на Революцията хунтата прави преврат, премахва Директорията и разпуска Съвета на 500-те. Наполеон става „първи консул” за срок от 10 години и веднага предприема стъпки да узакони властта си, като само след месец предлага на народа новата ”Конституция от година VIII”. 

Според нея Франция запазва републиканската форма на управление, но това е формално, а Наполеон фактически е диктатор. Както пише историкът Мартин Лайънс, това е „диктатура чрез плебисцит”. Конституцията е приета с 3 милиона гласа „за” и едва 1 567 „против”. Сега се смята, че гласувалите са двойно по-малко, но тогава никой не обръща внимание на приказките за фалшифициране на изборите и опасностите от това. Наполеон се установява в двореца Тюйлиери и управлява в сложна обстановка, но скоро с един удар намира поне частично решение на проблемите. Той отива с армията в Северна Италия, сблъсква се с австрийците, които са част от финансово подкрепяната от Англия „втора коалиция”, побеждава в битката при Маренго и през 1801 подписва договора от Люневил, който установява временен мир в Европа. Още се подобряват нещата на следващата година, когато с англичаните се подписва договора от Амиен, който предвижда изтегляне на британските войски от завладените френски колонии, а в същото време ограничава европейската експанзия на Франция. 

Постигнатият крехък баланс и последвалият период на мир, съчетан с бързо икономическо развитие, прави Наполеон изключително популярен в цяла Европа. А той пък използва момента, за да затвърди още властта си – прави второ допитване за промяна на Конституцията, първа точка от която вече гласи: „В името на френския народ, Сенатът обявява Наполеон Бонапарт за пръв консул до живот”. 

Осигурен по този начин, Наполеон се захваща с френските колонии и отново въвежда там отмененото от Революцията робство. От това следват няколко въстания и загуба на територии. Бонапарт си дава сметка, че работата с колониите е трудна, а има нужда от пари, така че през 1803 продава на САЩ Луизиана за 15 милиона долара. Въпреки договора от Амиен, напреженията с Англия  се трупат и скоро Лондон пак излиза с декларация за война. Тя не започва веднага, а чак през 1805, когато е създадена „третата коалиция”. Създаването ѝ отначало е трудно, но нещата стават наистина нетърпими за всички през 1804, когато Наполеон обявява Франция за империя, а сам себе си – за император.

Като консул, Бонапарт преживява ред атентати както от якобинците, недоволни от едноличното му управление, така и от роялистите. През 1804 той заповядва да бъде отвлечен херцогът на Енгиен, член на Бурбонската династия. След бърз военен процес, херцогът е екзекутиран, а това разярява всички европейски кралски дворове и ти тласка към обединение срещу тирана. Наполеон пък използва повода да отреже напълно възможността Бурбоните да се върнат на власт и най-демократично и революционно предлага на френския народ трети референдум. С него Франция се превръща в империя по подобие на Римската, а Наполеон е избран за император с 99 на сто подкрепа. 

Коронацията е през декември в присъствието на папа Пий VII, с когото Наполеон има сложни отношения. По време на коронацията той се държи хулигански - буквално взима короната от ръцете на папата и сам си я държи над главата. Това всъщност е втората корона, използвана за случая – тази на Карл Велики. Иначе на главата си новият френски император има златен венец. Да не забравяме обаче – това не са гафове на провинциалното парвеню, докопало се до властта, както мнозина смятат. 

Това са съзнателно предизвикателни жестове от страна на Наполеон, с които демонстрира, че интересът му към властта е не плод на лични амбиции, а тежка отговорност, която приема с неохота. Нищо такова. Просто Наполеон има исторически редкия шанс да уцели едновременно подходящия момент и подходящото място, в които да разгърне безкрайната си лична амбиция и тя да е в хармония с държавническото му желание Франция наистина да стане най-великата европейска сила от началото на 19 век.

През лятото на 1769, когато в Аячо, Корсика, мама Мария ощастливява татко Карло ди Буонапарте с малкият Наполеоне, нищо не предвещава, че той ще е най-обичания и най-мразения човек на своето време. Предците на Наполеон са тоскански дребни благородници, а той по-късно се хвали, че е от „расата, която произвежда империи”. 

Година преди раждането на Наполеон, Корсика е владение на Генуа, но, уморени от разправии с непокорните корсиканци, генуезците продават острова на Франция, а тя буквално си го отвоюва. Бащата на Наполеон, юрист и съветник на местния лидер, първо е в съпротивата, но после се договаря с французите и става депутат в Париж. Семейството се мести във Франция, а двамата най-големи синове получават стипендии, за да учат първо език, а после – Наполеон за офицер, Жозеф за свещеник. 

В кадетското училище Наполеон постъпва на 10 и демонстрира големи възможности по математика, история, география, но е слаб в езиците. Статусът му сред другарите е нисък – той е изолиран, а понякога и подиграван заради лошия си френски и защото родът му не е богат и известен. А и Наполеон още се идентифицира с корсиканската съпротива, като открито говори против френската окупация на острова. На 14 той е приет в Парижкото военно училище, учи за артилерист, а през 1785, когато баща му умира, е назначен в артилерийския полк Де ла Фер с чин младши лейтенант. Наполеон Бонапарте е на 16. От титлата император на Франция го делят само 19 години.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В "Срещите" за изкуствения интелект и хората на творчеството

Как стигнахме дотам, че изкуственият интелект се нареди сред най-добрите в два поредни конкурса за поезия? Накъде отива поезията и накъде отиваме ние без нея? Накъде отиват хората и творчеството?.  Гости на "Срещите" - проф.Маргарита Младенова, Николай Генов и Георги Караманев.

обновено на 30.11.24 в 10:45

Държавна опера - Пловдив с премиера на спектакъла "Пианото"

Държавна опера Пловдив представя премиерата на танцовия спектакъл в две части  „Пианото“ от Иржи Бубеничек. Той е вдъхновен от емблематичния филм със същото име на Джейн Кемпиън и е създаден за Кралския балет на Нова Зеландия. Филмът „Пианото“, отличен с 3 награди „Оскар“ и „Златна палма“ в Кан,  завладя сърцата на зрителите по света преди 31..

публикувано на 30.11.24 в 07:12

Откриват нова сцена в парк "Ружа" в Пловдив

С джаз концерт на Биг Бенд Пловдив ще бъде открита новоизградената сцена в парк „Ружа“ в район „Западен“. Тя се намира зад храма „Св. Климент Охридски“. Под палката на диригент Николай Гешев с прекрасни изпълнения ще се представят Едит Унджиян и Милена Костова, както и деца от "Арт Войс център". За най-малките има изненади. В събитието ще..

публикувано на 30.11.24 в 07:05

Празнуваме Андреевден - прехода между есен и зима

На 30 ноември отбелязваме голям зимен празник – Андреевден. Свети Андрей е първозваният Христов апостол.  У нас празникът се нарича още Мечкинден - празник на мечките, чийто господар е Свети Андрей. Свързан е както с ритуали за плодородие, така и за защита от мечките.  Според народните представи Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи и от..

публикувано на 30.11.24 в 07:01

Огнян Тодоров е новият председател на "Български музеи"

В Регионален исторически музей - Пловдив се проведе общото събрание на Сдружение „Български музеи” .  За председател на сдружението бе избран д-р Огнян Тодоров , директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив. Негов заместник ще бъде Стоян Иванов , директор на Регионалния исторически музей - Пловдив. Мандатът на управителния съвет е три..

публикувано на 29.11.24 в 17:02