Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Платон, първа част

Представете си, че от малък живеете в пещера – препоръчва философът Сократ в „Държавата”, прочутият диалог на философа Платон. Вие сте окован с лице към стената и не можете да погледнете назад, където гори огън. По пътека между вас и огъня, хора постоянно ходят напред-назад, носят различни предмети и изкривените им сенки танцуват пред очите ви. Цял живот ги гледате, не знаете нищо друго, за вас те са формите, под които светът извън вас съществува. Трагично е, но мисловният опит ни води и по-нататък. Представете си, че един от вас, освободен от оковите, обикаля, вижда пещерата, истинските предмети, хора, форми и събития, а после се връща и ви убеждава, че реалността е друга, не онази, която познавате. Ще му повярвате ли или ще продължите да вярвате на очите си. 

Да, този еретик е философът, който прониква отвъд булото, разделило света на нещата от света на сенките и се връща да ни каже истината. Макар че единствен я знае, среща недоверие. Така е в реалните държави. В идеалната държава обаче, именно философът трябва да управлява. Това не е просто идея, Платон прави неуспешен опит да я реализира през 5-4 в. пр.н.е. През Ренесанса тя се възражда като идея за просветения владетел и достига връх през Просвещението. Но и тези опити са провал – и не само защото всички държави са реални, а идеални няма. Провалите май показват, че нещо бъркаме не само ние, окованите в пещерата на сенките, но и философът. Той или не е видял истинската истина, или ни заблуждава с някаква цел. 

Платоновият „Мит за пещерата” е централен в учението му за познанието, а то пък е сред най-важните насоки във философската му система изобщо. Според Платон достъпното познание е два вида. Едното се постига чрез чувствата, макар непълно и неточно, то позволява да познаваме света. Другото се постига чрез разума и ни води до истината. Тук от вярата и уподобяването се ражда мнението – то не е истинско знание, доколкото се отнася към променливи предмети и техните образи. От другата страна се събират разум с разсъдък и те създават мисленето, което единствено е способно да познае същността на нещата. Ето с какво се занимава Платон и неслучайно той е сред древните философи, които и до сега имат най-голямо влияние не просто и само върху философията като специален клон на знанието, а и върху всекидневния човешки живот – макар често да не си даваме сметка за това.

Платон е роден вероятно в Атина, малко след началото на Пелопонеските войни, между 428 и 424 г. пр.н.е. Семейството е богато, родителите му са част от каймака на висшето атинско общество. Потеклото на баща му, Аристон, се извежда от двама митични елински царе, а майка му, Периктиона, е от рода на атинския законодател и поет Солон. За зачеването и раждането на Платон се разказва истинска митологична история. Аристон много харесва Проктиона, но тя нещо се дърпа и той решава да я насили. Работата не става обаче и, като се оттегля унизен, явява му се сам Аполон. Той му казва, че трябва да се ожени за нея, но без да я докосне с мисъл за секс. Така и става - а после, сякаш от нищото на девствеността, Проктиона ражда Платон. С други думи, той е предвестник на чудото с Исус Христос. Както и с Анакин Скайуокър. Друга тема е как тази прекрасна история се съгласува с факта, че Платон е трети син в семейството, което звучи леко разочароващо. 

Може би ще се разочаровате също да научите, че името Платон, с което така сме свикнали, не е истинското име на философа. Той се казва Аристокъл, има го на един от епитафите върху гробницата му: „Знание чудно и праведен нрав отличават го между смъртни, Аристокъл погребан е тук, мъж най-божествен. Ако за някой човек е достъпна великата мъдрост, за него е - много над всички, недостъпен за завист.” Твърди се, че името Платон, което на гръцки значи „Широк”,  е дадено на младежа от неговия учител по борба заради широките му плещи. Платон наистина е добър борец, има твърдения, че дори участва в посветените на Посейдон Истмийски игри. 

Така или иначе обаче, ако някой, заради сложните му философски идеи, върху които и до днес се водят ожесточени спорове, смята, че животът на Платон е кротък, пълен с размисли и писане, греши. Напротив, той е човек от плът и кръв - участва в битки и любовни истории, обикаля далечни земи да търси знание, набутва се в политиката, където наистина едва не загива, продаден е в робство, откупен е и основава първата в западния свят научна академия, където преподава най-висши науки, част от които – само на избрани.

Платон получава прекрасно образование. Започва с традиционното – гимнастика, граматика, музика. Учи философия при Кратил, ученик на Хераклит, според когото „всичко тече, всичко се променя”. Оттук Платон взима идеята за вечната промяна. При Парменид и Зенон пък среща пълния покой на света и липсата на движение. Да, леко шизофренично е да носиш в себе си тези концепции заедно, но Платон се справя. Той казва нещо просто – не е задължително да съществуват само двете опции, има и трета. А тя е, че идеите, праобразът на всичко, са неподвижни, не се създават и не се развиват, съществуват някъде и пращат само някакви лъчи, които се отразяват и сгъстяват в нашия свят като конкретни предмети. Те пък са постоянно подвижни, вечно се променят, сблъскват и разпадат, раждат и умират. 

Гениално, нали? Дали и доколко, питат някои, за да стигне до подобни идеи, залегнали в основата на цялата идеалистическа философия на света, Платон е подпомогнат от срещата си със Сократ и факта, че известно време е негов ученик. Отговорът е – подпомогнат е и то много, ако се съди по обожанието, което изпитва към учителя си. Най-малкото, Платон наистина създава неръкотворен паметник на Сократ, като го прави главен герой в своите „Диалози” – литературната форма, в която облича философските си визии. Освен името, така остава за поколенията и прекрасна илюстрация на диалектическия метод на Сократ, поддържан и развиван с очевидно удоволствие от ученика му Платон.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Пловдивските художници с обща изложба "Рисунката"

Обща изложба "Рисунката" представя в петък вечерта Дружеството на пловдивските художници в залата на бул. "Цар Борис III Обединител" 153.   Сред авторите са не само членовете на дружеството, а и външни гости.  Творбите им могат да се видят до 13 април 2024 година.  Рисунката е в основата на всичко. Жест, светкавична..

обновено на 29.03.24 в 09:02

"Докато смъртта ни събере" е новата книга на Мира Папо

Новата книга на Мира Папо е озаглавена "Докато смъртта ни събере". В нея авторът издига своя глас като истински защитник на онеправданите и закрилник на различните и малцинствата.  Като изкусен притчов разказвач обаче тя фино преплита човешки съдби, разказва истории, прави аналогии , като преплита минало, настояще и бъдеще. Мира Папо представя..

публикувано на 29.03.24 в 05:54

Пловдив почита с концерт големия хоров диригент Крикор Четинян

80-годишнината на големия български хоров диригент Крикор Четинян ще бъде отбелязана с тържествен концерт в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Той ще бъде в Концертната зала на академията на 30 март,  началото е от 18 часа. Публиката ще чуе „Малка тържествена меса“ от Джоакино Росини в изпълнение на..

публикувано на 29.03.24 в 05:43

"Жени композитори" в музикално матине

Музикално матине "Жени композитори" с програма включваща произведения на жени композитори, ще дадат трио класически музиканти. Събитието ще се случи в петък, от 11ч, в пространството на Изкуствотека, в НБ "Иван Вазов".  В програмата творби от Мара Петрова, Мария-Терезия фон Парадис, Мелани Бони. Участват: Нина Сталева – флейта Павел Генов –..

публикувано на 28.03.24 в 14:30

Поетесата Светлана Николова представя "На раменете ми"

Поетесата Светлана Николова ще представи в Пловдив новата си стихосбирка „На раменете ми“ .  Премиерата е тази вечер в читалище „Възраждане“. Книгата е с печата на издателство „Изида“, като повечето стихотворения в нея са отличени с национални и международни награди. „ Бих искала да понеса на раменете си целия свят, но едва ли ще..

публикувано на 28.03.24 в 06:30